Златният град на Родопите

Златоград се намира в местност, наричана Кръстата гора. Няколко са теориите за произхода на сегашното име, което в миналото е било Даръдере. Едната е, че идва от сорт тютюн -джебел басма - златен лист. Другата е, че преди време тук турците откриват златни жълтици. Смята се, че местните са били и най-добрите абаджии, затова наричат града &quot;алтън касаба&quot; -златен град. Най-широко разпространената теория е, че през 1934 г., когато индустриалецът Иван Савов заедно с писателя Антон Страшимиров изследват района, се смятало, че в оловно-цинковите залежи има примеси и от злато. Тогава писателят казва, че рудата е &quot;злато за града&quot;.<br /> <br /> В Златоград живеят малко над 7000 души. Туризмът задържа хората тук. Чистата природа, минералните извори, добре поддържаният нов град, старият град с автентичния си възрожденски дух привличат множество посетители, най-вече от Гърция. Откритият наскоро граничен пункт Златоград - Термес - Ксанти, улеснява движението от и към Гърция. Правят впечатление добре поддържаните паркове в града. Градската градина е обновена през ноември 2012 г. и е изключително чиста, осветена, с приятни беседки. Там може да отпочинете след обилно хапване в някоя от механите и да се насладите на чистия родопски въздух. Градът е добре осветен, а местните споделят, че се чувстват сигурни. Децата играят спокойно на улицата. Има стриктен контрол за спазването на вечерния час за учениците, въпреки че в града рядко се случват инциденти. Забавленията на младите са напълно различни от столичните, обикновено се изразяват в спорт или разходки. Само един магазин работи до 12 ч вечерта. <br /> <br /> Хората обаче се оплакват от липса на информация - в града има едва 3 будки за вестници, където липсва разнообразие от заглавия. На ул. &quot;Стефан Стамболов&quot; е събрано всичко необходимо на хората - магазин за дрехи, за сувенири, бакалия, автомивка. Освен с храмовете, музеите, красивата природа, градът се гордее със знаменития Делю хайдутин, песента за когото лети в Космоса. В града има два негови паметника. От южната страна на площада се извисява могъщата му снага, прегърнал с едната си ръка любимата си жена Гюлсюме, а с другата държи пищов. Мемориалът отбелязва лобното място на хайдутина. Според преданията Делю бил неуязвим и за да го убият, турците трябвало да използват хитрост. Според една от версиите, Делю бил пронизан със специално отлят сребърен куршум. Турците взели една от Дельовите сребърни монети и я претопили. Причакали го от засада, въпреки че неговата любима Гюлсюме го предупреждавала за опасността. Скалата, на която е убит, е известна като &quot;Делювия камък&quot;. Легендата разказва, че всеки петък камъкът се покрива с кървава роса.<br /> <br /> Въпреки че и преди, и сега мюсюлманите в града и околните села са мнозинство, в Златоград и региона силата на християнската вяра се усеща изключително силно. &quot;Това място е пристан на вярата в Родопите&quot;, казва отец Константин Атанасов по време на честването на 180 г. от построяването на храма &quot;Успение Богородично&quot;, която е една от най-старите църкви в Средните Родопи. Според свещеника никъде няма такива жадни за вяра погледи, такава силна душевност.<br /> <br /> За първи път в района на Златоград османски завоеватели настъпват в края на ХIV век. Особено жестоко е ислямизирането на българите през ХVII век. Легенда разказва как от храма &quot;Св. Атанасий&quot; се спуснало ято черни птици, които изкълвали очите на поробителя и на конете му.<br /> <br /> Един от видните златоградчани - Тома Томов, работил в рудниците 30 години и бивш църковен настоятел, съставя сборник материали за всяка от църквите в района, строени до 2009 г. Той разказа историята на храма &quot;Свети Георги&quot;:<br /> <br /> Една нощ свети Георги се явил на неуката, неграмотна жена Петърка Хаджиманолева и й поръчал се построи храм с неговото име. Хората не я приели на сериозно, пък и вече в града имало храм - &quot;Успение на Пресвета Богородица&quot;. Свети Георги обаче отново се явил на Петърка и казал: &quot;Не е добре, че не ти повярваха, но не се отчайвай. Иди заедно с църковните настоятели до реката и на върха на елата ще видите неестествено образуван кръст. После иди при Хаджипанталееви и поискай от домакинята чапразите и капаците на сребърния часовник, които са на дъното на сандъка. С това сребро обковете дървения кръст. Обиколете след това града и ще намерите помощи за построяването на храма&quot;. Рано сутринта на другия ден Петърка и църковните настоятели станали свидетели на чудото, което тя сънувала. Петърка разказала за желанието на св. Георги на Хаджипанталеева, която била много учудена, защото никой не знаел за сребърните предмети. С дарения бързо събрали парите за храма. Но страхът от турците възспирал започването на строежа.<br /> <br /> Турчин разрешил да вземат камъни от кариерата му след сън. Явил му се конник, който го изплашил. Завели то в църквата &quot;Св. Богородица&quot; и той разтреперан посочил образа на св. Георги. Тогава казал: &quot;Това е аллахън ибадет бинас - Господня сграда - и аз ще помогна!&quot; И не само дал камъни, но дарил също девет оки зехтин за кандилата и три оки восък за свещи.<br /> <br /> Музейни сбирки, занаятчийски работилници, страноприемници и механи посрещат в Стария град. В Андреевите къщи е местният етнографски музей. В първата зала са изложени археологически находки от четири исторически епохи - тракийска, римска, византийска и българска, до падането на България под османско владичество.<br /> <br /> Прави впечатление първата стая с монтиран отвесен стан за тъкане на големи постелки и завивки, изработени от вълна и козя козина. Подобен експонат няма другаде в България. В музея има и голяма колекция от традиционни мъжки и женски носии, както и картини, рисувани от местни жители.<br /> <br /> Интересна е музейната сбирка на съобщенията. В нея могат да се видят марки, телеграфни машини, морзови апарати, стари телефони и много снимки за историята на пощата и на града. <br /> <br /> Богата е и музейната сбирка &quot;Просветно дело в Средните Родопи&quot;. Запазени са класна, учителска и битова стая на учителя. Сградата е построена с дарения и доброволен труд на златоградчани през 1852 г. Това е и първото светско училище в Южна България. В класната стая, подредена с пясъчници, восъчници, мастилници, карти, сметало и пръчка-послушанка, нагледно е показан взаимоучителният метод. Там е и един от първите учебници в златоградското училище - Неофитовото евангелие, издадено през 1859 г. в Лондон. <br /> <br /> Просветителят Ангел Киряков го е използвал тайно от гръцките духовници, за да учи златоградски деца да пишат и четат на български език, а не на гръцки. Музейната сбирка проследява и дейността на народните будители Яков Змейкович, Ангел Киряков, Тодор Крушовалиев, Златка Димитрова и други. Яков Змейкович (1740 - 1813) се посвещава на просветителска дейност, като измества турския и гръцкия език от преподаването. Хора от учителския колектив във Взаимното училище са членове на ВМРО и участници в националноосвободителното движение. <br />