19.9.1881 г.: Американският президент Джеймс Гарфийлд умира 80 дни, след като е прострелян

<strong>Биография</strong><br /> <br /> Джеймс Гарфийлд е роден на 19 ноември 1831 г. Той е вторият президент, срещу когото е извършено успешно покушение на живота му &ndash; още на 4-ия месец и неговият мандат е вторият най&ndash;кратък в американската история, след този на Уилям Хенри Харисън. Гарфийлд е формално на длъжност от март до септември 1881 г. или общо шест месеца и петнадесет дни.<br /> <br /> От 1851 г. до 1854 г. учи в Уестърн Ризърв Еклектик Институт в Охайо. След това се прехвърля в Уилямс Колидж в Масачузетс, който и завършва през 1856 г. със славата на изключителен студент, комуто се отдават всички премети, с изключение на химията.<br /> <br /> Преподава класически езици за една година и става президент на Еклектик Институт от 1857 до 1860 г. Забележителното е, че ambidextrous (който си служи с двете ръце едновременно) Гарфийлд е можел с едната ръка да пише на гръцки и едновременно с другата ръка на латински.<br /> <br /> На 11 ноември 1858 г. Гарфийлд се жени за Лукреция Рудолф. Те имат пет деца, като синът им Джеймс Рудолф Гарфийлд последва баща си в политиката и става секретар на министерството на вътрешните работи при президента Теодор Рузвелт.<br /> <br /> Гарфийлд решава, че академичният живот не е за него и започва да изучава частно право. Той взема изпита си за адвокатска правоспособност през 1860 г. Още преди това той влиза в политиката &ndash; избран е за щатски сенатор през 1859 г. и служи до 1861 г. През целия си живот е ревностен член на Републиканската партия.<br /> <br /> Със започването на Гражданската война в САЩ Гарфийлд се записва в армията на Съюза и е назначен да командва 42-ра доброволческа пехота на Охайо. Генерал Дон Бюел му възлага да изтласка войските на Конфедерацията от източен Кентъки.<br /> <br /> На 6 януари 1862 г. се срещат конниците на Гарфийлд и тази на Конфедерацията. Войските на Юга се изтеглят, но Гарфийлд атакува на 9 януари. В края на цял ден боеве, силите на Конфедерацията окончателно напускат района на бойните действия. Победата носи на Гарфийлд ранно признание.<br /> <br /> През април 1862 г. е преместен на Запад и участва в Битката при Шайло и при Чикамауга. Повишен е в чин генерал-майор.<br /> <br /> През 1863 г. Гарфийлд отново влиза в политиката и същата година е избран в Камарата на представителите на САЩ. Той успява да спечели победи в последващите избори през следващите 15 г. През 1876 г. става председател на Камарата в Сената.<br /> <br /> През 1876 г. Гарфийлд закупува земя, която по&ndash;късно репортерите наричат &bdquo;Моравата&rdquo; и от която започва кампанията му за президент, водена преди всичко от дома му.<br /> <br /> През 1880 г. животът на Гарфийлд претърпява съществена промяна. Тя започва с предстоящия край на мандата на сенатора&ndash;демократ от Охайо Алън Търман. Парламентът на Охайо, в който от скоро имат мнозинство републиканците, избира Гарфийлд за влизане в Сената на САЩ от 1881 г., той обаче изобщо няма да влезе в Сената.<br /> <br /> По&ndash;късно същата година Републиканският национален конвент е разделен между бившия президент Юлисис Грант, Джеймс Блайн и финансовия министър (също идващ от Охайо) Джон Шърман. Гарфийлд твърдо поддържа Шърман и произнася речта, която е и формалната номинация, но още от първите гласувания става ясно, че Шърман няма да бъде номиниран.<br /> <br /> След като става ясно, че никой от Грант, Блайн и Шърман няма да спечели номинацията, на втория ден от изборите (и 34 гласуване) делегацията от Уисконсин внезапно дава своите гласува за Гарфийлд, който е съвсем изненадан от това развитие на събитията и от възможността да се допусне, че е предприел курс срещу своя приятел Шърман. На 36-то гласуване Гарфийлд е номиниран буквално от всички делегати на Шърман и Блайн.<br /> <br /> Гарфийлд побеждава с 244 на 155 електорални гласа кандидата на Демократическата партия Уинфийлд Хенкок, също заслужил генерал на Съюза. Президент Гарфийлд влиза в Белия дом на 4 март 1881 г.<br /> <br /> Неговата администрация прави всичко възможно, за да бъде посредник във вътрешните борби на Републиканската партия. Гарфийлд е лидер на &bdquo;Нечистокръвните&rdquo;, които са поддръжници на реформата на държавните служби и за сравнително по&ndash;меко отношение към Юга. Неговият вицепрезидент Честър Артър от Ню Йорк обаче принадлежи към &bdquo;Правоверните&rdquo;, които са за запазване на системата за заемане на длъжност чрез назначаване от покровители и за по&ndash;твърдо отношение към загубилите Гражданска война южни щати.<br /> <br /> <strong>Покушението<br /> </strong><br /> На Гарфийлд принадлежат думите: &bdquo;Имал съм много неприятности, но най-лошата от тях никога не се е случвала.&rdquo; Тя обаче го сполетява на 2 юли 1881 г. Тогава той е прострелян от Чарлз Дж. Гюито, докато преминава през Юниън Стейшън във Вашингтон, придружаван от държавния секретар Джеймс Блайн.<br /> <br /> След като е арестуван Гюито развълнувано заявява: &bdquo;Аз съм най-правоверният сред &bdquo;Правоверните&rdquo;. Сега президент е Артър!&rdquo;. Това за кратко води до кратко съществувалите подозрения, че вицепрезидентът и неговите поддръжници са подтикнали Гюито към престъплението.<br /> <br /> Гюито е раздразнен от отказа на искането си да бъде назначен за консул в Париж, позиция, за която не е имал никаква квалификация, а е бил и психично болен. Вторият куршум, който поразява Гарфийлд, засяда в гърба му и не е намерен. Изобретателят на телефона инж. Александър Бел конструира детектор за метал като опит да намери куршума, но металната рамка на леглото, на което е положен Гарфийлд, заблуждава уреда, а никой не се сеща да го премести.<br /> <br /> За няколко седмици състоянието на Гарфийлд все повече се влошава и той умира 80 дни след като е прострелян от отравяне на кръвта и бронхиална пневмония вечерта на 19 септември 1881 г. Преди това боледуващият президент е преместен в Елбърнон &ndash; община край океана, с надеждата, че свежият въздух и спокойствието там ще помогнат за възстановяването му. Повечето историци и експерти обаче сега смятат, че 50-годишният Гарфийлд е щял да оцелее въпреки раните си, ако докторите, които са го лекували, са били по&ndash;компетентни. Няколко от тях са бъркали в раната, за да търсят куршума, с мръсни ръце, а един дори пробива черния му дроб при подобен опит.<br /> <br /> Гюито е признат за виновен за убийството на Гарфийлд, въпреки че адвокатите му пледират за невменяемост. Той настоява и то може би основателно, че некомпетентните грижи на лекарите са довели до смъртта на президента. Гюито е осъден на смърт и обесен на 30 юни 1882 г. във Вашингтон.<br /> <br /> Гарфийлд е погребан с огромна официална церемония в мавзолей в Охайо. Той е последният президент, избран директно от конгресмен, и един от най&ndash;интелигентните хора, обитавали някога Белия дом. Той е имал изключителен потенциал, но за съжаление трагично неосъществен.<br /> <br /> Убийството на Гарфийлд е поводът за приемането на Закон за административната реформа от 16 януари 1883 г.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />