Иманяри обхождат Еленския балкан и търсят стари римски и турски съкровища. Според златотърсачите планината крие в недрата си тонове заровено имане от 2000 години насам. По билото на Стара планина в римско време е минавал оживен път, охраняван от военни гарнизони.
В районите на Елена и Златарица и днес има запазени и не чак толкова остатъци от 15 крепостни кули и калета от Античността, Средновековието и османския период от българската история, пише &bdquo;Борба&rdquo;. Всички те стотици пъти са ставали обект на иманярски набези. <br /> Сред най-известните в Еленско са античната крепост Калето край Дрента, наблюдателната кула &ldquo;Вардата&rdquo; край Рогачева скала в местността Турлата, крепостта Градището край махала Багалевци, средновековните крепости край Разпоповци, Дебели рът, Зеленик, Костел, Бадевци, Беброво, Буйновци. В Златаришко пък най-известните и най-примамливите за иманярите са античната крепост Макавея и средновековната Братовановград.<br /> <br /> Освен тези калета и кули обаче в Еленския балкан има и много доста по-малко известни, но не по-малко интересни обекти. В тях според иманярите също вероятно се крият несметни богатства, неразкрити досега. На 6 км от Тодювци се намира т.нар. Рашина стена, където според търсачите на съкровища имало богатства от римско време. Районът още през социализма е бил проучван, а през 90-те години буквално е бил надупчен като швейцарско сирене от металотърсачите. Кой какво е открил там обаче - остава тайна. Между махалите Султани и Мирчовци в една от скалите пък има десетки доста странни вдлъбнатини в камъка. Ясно се вижда и буквата R. Какво означават те обаче, е пълна мистерия.<br /> <br /> Сред жителите на еленските села още се носят легенди за несметните богатства, изоставени от бягащите по време на Освободителната война през 1878 г. паши и бейове. Турските велможи заравяли богатствата си в земята, избивали всички свидетели и оставяли на мястото нишани, известни само на тях. Те вярвали, че един ден отново ще се върнат като господари и ще изровят златото. <br /> Това обаче така и не станало. Преди няколко години в Еленско пристигнали няколко млади турци от Истанбул. Те обикаляли из махалите и търсели стари хора, които да познават добре планината и да ги водят. Скоро станало ясно, че чужденците са правнуци на турски паши и бейове, избягали преди 130 години от Българско и скрили имането си в Балкана. Сега те идвали да приберат дядовото си наследство. Чужденците обаче нямали карти, а разчитали само на устните предания. А това се оказало съвсем недостатъчно. След като бродили из горите в продължение на седмица, гостите се изнервили и обезсърчили, метнали се по колите и си заминали.<br /> Старите балканджии разказват, че са виждали дълбоко навътре в Балкана следи към скрити съкровища. На 30-ина километра от Елена навътре в планината, върху скала имало вдълбана стрела с връх, насочен на изток. Върху друга скала пък имало следа като от отпечатък на подковано копито на гигантски кон. На 20 м от &ldquo;подковата&rdquo; имало нещо като пещера, чийто отвор обаче бил затрупан с камъни и пръст. Да се влезе вътре обаче, било невъзможно. <br /> <br /> На върха на Балкана отново върху скала били издълбани странни йероглифи. В местността Черковището, на 3 км от Тодювци, се намира каменна плоча, разрушена от иманярите. Според предания на местните под нея имало имане. Дали обаче онзи, който е изтръгнал плочата, го е намерил, или всичко е плод на нечии фантазии, не е ясно. Впрочем според някои в Еленския балкан се спотайва и митичното съкровище на Вълчан войвода и поп Мартин, което вече повече от столетие не дава спокоен сън на златотърсачите от цялата страна.<br /> Някои от местните жители в еленските села и махали дори се кълнат, че са виждали нощем навръх планината да свети заровено турско злато. То обаче било прокълнато и щяло да убие всеки, докоснал се до него. &ldquo;При заравянето на прокълнато злато е пролята човешка кръв. Убит е бил невинен човек, най-често този, който е изкопал дупката, за да не може да разкаже за мястото, където е имането. <br /> За да се отмахне проклятието, при изравянето му над дупката също трябва да се извърши ново жертвоприношение и златото да се поръси с кръвта на убитото животно. Е, не трябва, разбира се, да се коли човек. И някакво животно, дори и най-малкото &ndash; петел или кокошка, ще свърши работа&rdquo;, обясняват посветените в иманярските ритуали. Дали всички тези приказки, предавани през годините от уста на уста, и старите измачкани карти са верни и дали наистина в дълбините на Еленския балкан чакат своите притежатели тонове скъпоценности, не се знае. Запалените иманяри обаче със сигурност още дълги години ще продължават да преброждат планината и тайно да се надяват един ден той да ги направи милионери. /БЛИЦ<br /> <br />