Мария Грубешлиева, или Муки, както я наричат всички, е родена на 1 април в София. Единствено дете на грандамата на родната комедия Стоянка Мутафова от брака й с Леонид Грубешлиев, син на известната поетеса Мария Грубешлиева. Завършила е ВИТИЗ. Играла е в Димитровградския и Пернишкия театър. 15 години е на щат в Младежкия, но го напуска и заради брака си с гърка Никос и повече не се връща към актьорската професия. Единствено пред “ШОУ” Муки разкрива дали има намерение да праща легендарната си майка в хоспис, наистина ли има “две леви ръце”, както я одумват, и как любимото й куче Джеки се намеси в намеренията й в любовта!
<br /> <strong>- Муки, написаха, че пращаш майка си в хоспис!?...</strong><br /> - Наистина е смешно да се говори по този въпрос! Аз не мога да живея без нея, тя е единственият човек, който имам в тоя живот! И ще я пратя в хоспис!? Това просто мозъкът ми не го побира! Трябва да откача, за да извърша такова нещо! Аз кучето си Джеки, което е много старо и болно, не мога да пратя в хоспис или да го приспя, та ще се отнеса така към майка ми в бъдеще! В момента е доста неуместно да се говорят такива неща, защото тя още е на сцената, сега е на турне в Гоце Делчев. Стояна е абсолютно с мозъка си, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>тя ме храни </strong></span><br /> <br /> но не затова не бих се отнесла така с нея, а защото я обичам страшно много! <br /> <br /> <strong>- Твърди се, че тя била казала, че си с &ldquo;две леви ръце&rdquo; и, ако се наложи, няма да можеш да я гледаш, дори един чай няма да можеш да й свариш, памперсите няма да можеш да й сменяш...?</strong><br /> - Че съм &ldquo;с две леви ръце&rdquo;, аз го признавам! /смях/ Не съм домакиня кой знае каква, но чак пък един чай да не мога да й направя, ми се вижда прекалено! Не само чай, мога да й правя салати, мога да й готвя най-обикновени ястия, а и тя не е никак капризна на ядене, никак! А до памперси не сме стигнали, да пази Господ! Не ми се вярва да е казала такива неща. Стояна е много държелив човек, и не е стигнала до памперси, тази дума не ми е приятно да я споменавам дори... Възмутително е, че се пише това, възмутително! Аз за никого не съм говорила такива неща и на никого с нищо не съм навредила, за да се говори за мен по този начин! <br /> <br /> Злобата и завистта на някои хора към Стояна, защото тя направи голяма кариера, за това две мнения няма, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>се стовари върху мен </strong></span><br /> <br /> като върху гръмоотвод!<br /> <br /> <strong>- Затова ли не се върна и в театъра? Непрекъснато те одумват, че не работиш...</strong><br /> - Не съм в театър, не съм в кино, защото не съм поканена. Не съм нахална и не мога да отида да се завирам, при положение, че знам, че ще ми бъда отказано. Ако някой ме покани и ми подаде ръка, с най-голямо удоволствие! Един Калин Сърменов, примерно, не че се сравнявам с него, доста години стоя без роли в Сатиричния театър, и изведнъж, на 50, му изгря звездата с филма &ldquo;Седем часа разлика&rdquo;. Къде бяха тези хора да видят преди това, че той е талантлив?! А има други актьори, които не са за кино, не са за театър, пък не излизат от киното и от театъра!... Не всеки обаче може да бъде нахален, да се завира, да си служи с непочтени средства. Тогава ти се присмиват, ставаш с &ldquo;две леви ръце&rdquo; и какво ли не още... <br /> <br /> <strong>- Муки, ти беше решила да ходиш в Гърция през лятото при бившия си съпруг Никос, за да прецените можете ли пак да се съберете. Какво стана?</strong><br /> - Да, но кучето ми Джеки се разболя много и не можах да мръдна от София. Но не пречи на Нова година да ида! Ще го оставя за тогава, стига Джеки да се оправи. С Никос се чухме, казах му, че кучето не е добре, то смешно звучи може би на някой, но той също много обича животни и ме разбра. Само изненадата се развали, но сега пък ще се появим на вратата му заедно с Джеки...<br /> <br /> <strong>- Как майка ти прие намеренията ти да се върнеш при Никос и евентуално пак да заживеете заедно?</strong><br /> - Намеренията ми бяха да се видим с него, да преценим нещата след толкова много години, как ще се приемем един друг... Стояна е и &ldquo;за&rdquo;, и &ldquo;против&rdquo;. На едно място казала за Никос в интервю, че е малко простоват и затова сме се разделили. Не, това не е причината, въпреки че е истина, че много държа един мъж, с когото съм, да е интелигентен. Но тя не може да ми се наложи в личния живот. При положение, че тази връзка се възстанови и може да се получи нещо, защо да не съм с Никос? <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Защо да съм само с Джеки и с майка ми?! </strong></span><br /> <br /> Стояна знае, че аз никога няма да я оставя сама. Ако стане това, ще я взема с мен в Гърция или Никос ще дойде тук. Но тя няма да остане сама в никакъв случай! Познавам много добре Стояна, тя е лесно приспособим човек и би дошла с мен в Гърция, още повече, че пред нея вече не стои кариера. Кариерата е направена!<br /> <br /> <strong>- Майка ти много се тревожи за теб и често го споделя в интервюта: какво ще правиш, след като нея вече няма да я има на този свят. Как го приемаш ти това?</strong><br /> - Малко прекалява. Тя без да иска го прави, споделя болката си, защото е честна и открита. Казва го от сърце като всяка майка. Но хората отсреща много лошо спекулират, подиграват се. Грозно е да се подиграваш на някой, че страда за най-близкия си човек! Но, обективно погледнато, аз не съм толкова зле, има хора много по-зле от мен материално.<br /> <br /> <strong>- А какво му е на кучето? Какво се случи с него, че така обърка плановете ти?</strong><br /> - Джеки е най-добрият ми приятел и като ме видят хората в махалата винаги ме питат: &ldquo;Къде ти е приятелят?&rdquo;. Ние с него сме в невероятна спойка, сраснало е с мен. Той е между пудел и болонка. Роден е на 13 декември и е зодия Стрелец, а аз съм Овен и си пасваме. /смях/ Много се обичаме, защото много години го гледам. Оня ден бяхме с майка ми и някой ме попита на колко години е. Казвам: &ldquo; На 14&rdquo;. Стояна се засмя: &ldquo;Колко години ще го държиш на 14, ма, той стана на 16!&rdquo;.<br /> <br /> През лятото майка ми беше на вилата в Драгалевци, а аз - между София и Драгалевци. Един път, не бях ходила 2-3 дена, отивам горе и като ме видя, Джеки много се развълнува, сърцето му затуптя силно. Започна да вика: &ldquo;Ау, ау, ау!&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и... припадна! </strong></span><br /> <br /> Много странен припадък беше - падна настрани и лаеше, все едно викаше човек. Помислихме, че умира! Но лека-полека се съвзе и стана. Успокоих се и се прибрах в София. Но майка ми, много уплашена, ми се обади към 1 часа през нощта: &ldquo;Муки, моля ти се, ела прибери кучето, то изпадна пак в същото състояние! Припадна пак, нищо не мога да направя сама горе!&rdquo;. През нощта взех едно такси, отидох и го прибрах.<br /> <br /> <strong>- Какво каза докторът?</strong><br /> - Направиха му снимки, кардиограма, всички изследвания. Установиха хиляди заболявания. Но казаха, че е жизнен и че има още живот в него, при положение, че го поддържам с лекарства. Казаха ми, че това са били сърдечни припадъци. Сърцето му е увеличено, клапите му не работят както трябва, високо кръвно налягане има. Повечето лекарства, които пие по схема, са човешки. По едно време го бях поизоставила доста, и си мислех: &ldquo;Колкото му е писано, толкова!&rdquo;. Но още преди припадъците, в най-големите жеги, то започна да се задъхва и дави. Мислех, че е настинал, но се оказа, че е била тежка сърдечна кашлица. Сега спи спокойно и съм спокойна и аз. Като детенце е! И при положение, че нямаш детенце, ти е съвсем като детенце... Много хора ме съветваха, като станаха проблемите с него, да го приспя, но аз не мога да извърша това нещо в никакъв случай! Цяло лято съм била до него и затова не съм ходила нито на море, нито в Гърция, нито никъде! Не мога да мръдна, при положение, че кучето ми е толкова зле...<br /> <br /> <strong>- През лятото майка ти само на Драгалевци ли почива?</strong><br /> - Да, 15-ина дена беше в Драгалевци. Аз с времето започнах да не мога да спя там и затова често слизах в София. Но ние се чувахме на ден по 10 пъти, не мога да я оставя сама там. Ние нямаме комшии на вилата, само замъци и дворци са около нас, които са затворени с херметични врати и много трудно могат да те чуят, ако имаш нужда от нещо! Една Стоянка Мутафова, която даде толкова много за тази държава, няма замък, както казваше навремето Пепа Николова, а около нас са невъзможни, невероятни замъци! Живи и здрави, аз не им завиждам на замъците, но се учудвам как може такова нещо да се направи за толкова кратко време! И вътре в дворовете &ndash; по 5 джипа! Трудно можеш до такива хора да се добереш, ако нещо ти се наложи! Помощ не можеш да получиш зад тези херметически затворени врати... Стояна една нощ ми се обади по телефона и вика: &ldquo;Муки, само моят ток загасна и съм сама в двора в тъмното!&rdquo; Казах й: &ldquo;Ами, логично, как няма да загасне само твоя ток, другите наоколо са на агрегати!&rdquo;. Защото тя беше тръгнала да се качва да оправя електромера. Изтръпнах и й викам: &ldquo;Недей, ще паднеш!&rdquo;. Слава Богу, след малко ми се обади, че й пуснали тока.<br /> <br /> <strong>- А ти през лятото какво прави освен проблемите с Джеки?</strong><br /> - Много тежко лято беше! Откраднаха ми 500 лв. и телефона от чантата! Както си ходех, каквато съм си разсеяна, и се мотаех по магазините, излизам - няма телефон, няма портмоне, няма пари, няма нищо! За пари не трябва да съжалява човек, това се неща, които се възстановяват, въпреки, че не бяха пък никак малко.<br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />