Ивайло Зартов: В затвора се срещнах с всички известни имена, за които пишат по вестниците

<br /> - След година и половина. А книгата се случи с помощта на много верни приятели &ndash; на първо място на Катя &ndash; съпруга и боец, и на хора, които са около нея. Не знам как да ги нарека &ndash; съратници, симпатизанти, съмишленици, съотборници... Надявам се от ДОПГ /държавната организирана престъпна група/ да не пратят някой прокурор да обвини тези хора, че са някаква престъпна група, защото, като се съберат повече от трима човека на едно място, става организирана престъпна група /ОПГ/ - /смях/. <br /> <br /> <strong>- Организирана престъпна група, която... издава книги?! </strong><br /> - Ами, да, защото това е...<br /> <br /> <strong>- ... наказуемо?</strong><br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Наказуемо е, защото словото е оръжие </strong></span><br /> <br /> То е оръжие за масово поразяване, много по-силно от автомат &bdquo;Калашников&rdquo;. Много по-силно от бомби, от самолети, от танкове и какво ли не. Убеден съм в това, тъй като исторически е доказано, че словото е най-силното оръжие. Всяка една, каквато и да е буна, всеки един бунт, революция, смяна на нещо старо с нещо ново, пък било то и власт, е предхождана от слово. Никой не се събужда рано сутринта и тръгва да сменя властта. <br /> <br /> <strong>- Макар и с детска книжка под мишница, но за някои и там сигурно има послания...</strong><br /> - Може с Джани Родари да е... За някои това са огромни послания, разкошни... Зависи кой как ги чете. <br /> <br /> <strong>- Аз те видях първа след твоя протестен жест с отрязването на пръста, след това сме &bdquo;разговаряли&rdquo; индиректно, чрез писма, но сега вече мога да те попитам: промени ли се нещо в отношението ти към това драматично събитие, то ли определи по-големия ти обществен престиж в сравнение с другите ти &bdquo;братя по съдба&rdquo; в България, по-голямата сила и &bdquo;бронебойност&rdquo; на твоите послания, включени в книгата ти?</strong><br /> - Отрязването на пръста впоследствие се оказа с огромна полза. Защо? Хиляди неща са се случвали в живота &ndash; и добри, и лоши, но времето е като гумичка &ndash; изтрива спомените. Наслагват се нови неща, склонни сме да забравяме. Това го знам по себе си. И колкото и да е силно днес нещо, което ни е потресло, изкъртило буквално, след година, две, три, отшумява, толкова лежерно става всичко... Склонни сме да прощаваме. Склонни сме да забравяме, да заместваме нещата, които са били важни някога, с нещо, което е злободневно. <br /> <br /> <strong>- Но ти успя да превърнеш твоята лична травма в обществена. Да изнесеш на показ травматичното, наследено от &bdquo;стария режим&rdquo; и снесло своите змийски яйца в полозите на прехода...</strong><br /> - Не съм я превърнал аз. Но когато погледна лявата си ръка и липсващата част на малкия пръст, моментално паметта се връща. Тоест, от една страна, добре, че направих този протест, за да мога никога да не забравя и никога да не се отпускам. И когато погледна тази ръка, винаги да съм в бойна готовност, винаги да съм в този миг, в този ден, когато знам, че съпротивата е единственото нещо, което трябва да правим. <br /> <br /> <strong>- С какви чувства те посрещнаха останалите затворници, които знаеха за рязането на пръста? </strong><br /> - Другите &bdquo;гости&rdquo; на Хотела /аз наричам затвора &bdquo;хотел&rdquo;/ и твърдя, че съм там на &bdquo;творческа командировка&rdquo;, ме посрещнаха много добре. И администрацията също ме посрещна много добре. Не мога по никакъв начин да се оплача. Всички се държат много вежливо, уважително, почтително. В интерес на истината &bdquo;творческата командировка&rdquo; преминава в едни перфектни условия. <br /> <br /> <strong>- Радвам се, че поне в битово отношение нямаш проблеми.</strong><br /> - Даже не в битово, защото от тази страна условията са отвратителни. Това даже самите надзиратели го казват. Хората протестират. Една част от протестите им е точно за това &ndash; за мизерията, която е вътре. Тя е със стогодишна &bdquo;давност&rdquo;, тъй като откакто е построен, Хотела не е пипан. <br /> <br /> Всички сме в едни и същи условия. Няма разлика. Отделно заплатите на надзирателите са 700 лв. С тях няма как да храниш семейството. Трябва да работиш на две-три места още. Така правят всички с тези нива на заплатите. Другият вариант е да станеш слуга на ДОПГ. И да се продаваш срещу пари. Защото в крайна сметка какво значи тук някаква чест, някакво достойнство? Дават ти пет лева отгоре и ще си купиш дюнер. <br /> <br /> <strong>- А на другия ден?</strong><br /> - Пак същото. Тези, които не са слуги на ДОПГ, като всички останали хора в България изпитват остра финансова недостатъчност. <br /> <br /> <strong>- Само финансова ли? </strong><br /> - Не, социална също, непродадените ги притискат...<br /> <strong><br /> - Всяко едно от есетата ти в &bdquo;Нож&rdquo; е злободневно в добрия смисъл на думата и представлява &bdquo;ключ&rdquo; към даден проблем. Тоест, всяко есе си има &bdquo;тактически ключ&rdquo;, а цялата книга вече сама по себе си е един &bdquo;стратегически ключ&rdquo;. Как да боравим с него?</strong><br /> - Когато се случва някакво събитие, обикновено за това има причини. И целта на ДОПГ е да държи в подчинение българските граждани, а в подчинение се държат много по-лесно по-неграмотни и необразовани хора. Колкото са по-необразовани, те не знаят какво се случва около тях и защо са бедни например. Или защо нямат работа, защо няма здравеопазване, защо няма образователна система... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Колкото по-голямо е незнанието, толкова по-богати са </strong></span><strong>ДОПГ </strong><br /> <br /> - толкова по-послушни са жертвите &ndash; българските граждани в случая. Затова един от &bdquo;ключовете&rdquo; в книгата е знанието. За това къде живеем, как е устроена системата, на какво разчита и какво следва от това. <br /> <br /> <strong>- Кой трябва да осигури достъпа до тези неща, които се случват малко или много задкулисно?</strong><br /> - Всеки, който вече знае, трябва да говори, трябва да разпространява информацията към други хора, които не знаят. Когато те разберат, трябва да продължават нататък. Да се използват всички съвременни средства &ndash; Интернет, компютри... Книгата е по-традиционно средство, но затова пък остава. Освен ако не бъде изгорена на клада.<br /> <br /> Един от главните ключове в книгата е устройството на света в България. Обвързаността на системата ДОПГ с три главни поразделения. Първо -олигарсите и местните феодали, които не са безименни. Втората група са т.нар. политици. Третата група са прокурорите и съдиите. Тези три групи заедно извършват геноцид на българските граждани. Те откраднаха България &ndash; на части и изцяло. Приватизираха всичко за една стотинка, сложиха си го в джоба, замениха чукари за планински курорти, снабдиха се с фабрики, заводи, хотелски вериги... с каквото се сетите. Политиците им съдействат за този грабеж, като държат в ръцете си законодателната и изпълнителната власт, назначават си свои послушни хора. Олигофренско е да се смята, че тези власти са независими. Те са изцяло зависими и взаимно се подкрепят. Цялата държава не просто е прогнила. Тя е открадната. <br /> <br /> От другата страна са българските граждани. Част от тях не знаят за какво става въпрос. Част от тези, които знаят, или напускат България, или остават и протестират &ndash; по свой начин. Мъчат се, пишат, коментират, правят гладни стачки и други протестни актове. Тези, които не знаят обаче, са много повече. И всъщност със своето незнание те помагат този процес да продължава. <br /> <br /> <strong>- С кои по-известни затворници се запозна зад решетките?<br /> </strong>- Няма име, за което да са писали по вестниците и да не сме се срещали вътре в Хотела, тъй като то е едно все пак малко, компактно място и повечето се виждаме и се познаваме. <br /> <br /> Имал съм много разговори с всички от тях, но те винаги са били тривиални &ndash; за шах, за карти, за времето, за футбол... Никога не сме разговаряли на по-специални теми. Имена не искам да споменавам, защото, като спомена един, другите ще ми се разсърдят. За да не пропусна някого, нека сложа под един знаменател всички. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>За мое голямо учудване тези хора не са престъпници<br /> </strong></span><br /> <strong>- А какви са?</strong><br /> - И те са жертви на ДОПГ. Както и администрацията на Хотела. Защото онези, които ги ръководят &ndash; от ДОПГ, са на свобода. В Хотела са техните пешки, техните пионки... В затвора не са бригадирите, организаторите, шефовете... <br /> <br /> <strong>- Там са дребните риби?</strong><br /> - Даже не и дребните риби. Това са обикновени хора &ndash; като мен, като теб... Но са избрали друга линия на поведение. И точка. Край. За тях това е начин на живот. Някой ще продава цветя, друг &ndash; оръжие, трети &ndash; книги... Но що се касае за наркотиците, не може това да става не само без знанието, но и с активното съдействие на ДОПГ &ndash; тя вкарва наркотици, всякакви карго стоки, забранени стоки, тя ръководи всички контрабандни канали, тя отговаря за разпределението, за печалбите... <br /> <br /> <strong>- Значи, държавата е силна. Тогава защо се оплакваме?</strong><br /> - Защото това не е нашата държава. Хората искат да живеят достойно. ДОПГ са недосегаеми. Но това, което можем да направим, е да накараме ДОПГ да преотстъпи поне част от властта на хората. Прокурорите, съдиите, висшите магистрати трябва да се избират пряко. Няма никой да се самоарестува и самоосъди. Само президентът се избира пряко. Няма да изберем никой, който е част от ДОПГ. Нито един от силните не е бил наказван. Нито един от тях не е зад решетките. <br /> <br /> <strong>- И в другите страни това не е толкова лесно...</strong><br /> - Тук изкарваме на показ престъпления, ощетяващи държавната хазна с милиарди. Правят се, че не съществува корупция по върховете на властта. <br /> <br /> <strong>- В много от интервютата си ти намекваш, че си станал жертва на конкретни хора. Прости ли им?</strong><br /> - Нямам причини да прощавам на бандити. <br /> <br /> - Те са само членове на ДОПГ. Такива хора има във всеки български град. В конкретния случай няма как да простя нито на тях, нито на цялата им шайка като цяло. Защото дали това се е случило с мен или с някой непознат, няма никаква разлика. <br /> <br /> <strong>- Какво мислиш за случая &bdquo;Кобляков&rdquo;? </strong><br /> - Кой знае защо, докато е пътувал из Полша и прибалтийските държави, никой не го арестува. Във Франция &ndash; също. Но в момента, в който каца в България, го арестуват по нареждане от Кремъл. Но нашата ДОПГ е известна, че бързо и качествено изпълнява чужди поръчки. Срещу което получават възможност да ни грабят. <br /> <br /> <strong>- Бях изненадана, че си имал някаква причастност към бившата ДС, макар и &bdquo;по допирателната&rdquo;, ако мога така да се изразя. </strong><br /> - Аз никога не съм го крил. И в книгата си съм го написал. Има една справка от Комисията по досиетата, в която пише, че през 1989 г. съм бил агент на Четвърто управление, четвърти отдел, четвърти сектор, което е икономическото контраразузнаване. Тогава съм бил малко над 20 години и работех на аерогара София - извън митницата, извън КПП-то, тоест - извън граница. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Работех като част от екипа, обслужващ транзитните пътници </strong></span><br /> <br /> и по тази причина всеки колега, в това число и аз, нямаше как да не сме част от системата, която тогава се наричаше ДС. Това &ndash; първо. Второ - подчертавам дебело, че не става въпрос за Шесто управление, където са доносниците, които са топили своите най-близки хора, своите колеги и приятели. <br /> <br /> Тази справка съществува, не е тайна за никого. Другото обаче, което го няма в справката и няма как да го знаят хората, е тогава, а и днес, ако дойдат и ме потупат по рамото, и ме попитат: &bdquo;Искаш ли да бъдеш част от ДС, или от ДАНС...&rdquo;, винаги ще им кажа: &bdquo;Да!&rdquo;, и винаги ще служа на държавата. Винаги ще приема и даже с гордост. Това за мен е наистина удоволствие &ndash; да помагам на държавата си. Така съм възпитан. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА<br /> <br /> </strong>