58 партии и коалиции ще бъдат санкционирани от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) заради злоупотреби с ЕГН-та в подписките им за регистрация за евровота, който се проведе през май. Това става ясно от съобщение на КЗЛД за извършените проверки, стартирали след подадени общо 1380 жалби и сигнали на потърпевши граждани, според които без тяхното съгласие имената и ЕГН-тата им са се озовали в партийните документи за участие в изборите.
Ревизията установи, че сред партиите нарушители има и такива, които са събирали в пълен разрез със закона подписи, тъй като дори не са били регистрирани като администратори на лични данни, съобщава &quot;Монитор&quot;. От съобщението на комисията става ясно, че 34 от формациите ще бъдат глобени до края на месеца, като в момента се уточняват конкретните суми, с които ще олекнат с оглед на нарушенията. На останалите 24 пък са издадени задължителни предписания, според които в едномесечен срок трябва да отстранят допуснатите пропуски. В противен случай те също ще отнесат глоба.<br /> <br /> Партиите, които са събирали подписи, без да имат това право, може да бъдат глобени от 1000 до 10 000 лв. За онези, които са съхранявали ксерокопия от списъци на избиратели с ЕГН-тата им, санкцията ще бъде от 10 000 до 100 000 лв.<br /> <br /> Общо 12 от 44 партии участвали в евровота, както и 8 инициативни комитета, са събирали подписи незаконно, тъй като не са регистрирани като администратори на лични данни, показа проверка на КЗЛД. Тя бе направена от 2 до 25 юли и обхвана 44 партии, 5 коалиции и 10 инициативни комитета, издигнали независими кандидати за място в ЕП.<br /> <br /> Най-много жалби и сигнали бяха подадени срещу Съюза на комунистите в България - 210. На второ място е Българската национално-патриотична партия - 201, на трето е Национал-демократичната партия - 129, следвана от ББЦ на Николай Бареков - 75 и БАСТА - 58. Срещу Коалиция за България имаше 14 жалби и сигнали, срещу &bdquo;Атака&rdquo; - 16, срещу ГЕРБ - 10, а срещу ДПС - 1. Комисията установи, че в повече от две трети от случаите няма информация за подателя и въпреки опитите на 28 експерти тези хора не се идентифицирали с ЕГН, адрес или подпис. Така от всички 1380 оплаквания едва 493 се оказали годни за разглеждане от КЗЛД и за събиране на доказателства по тях. Установено е, че нарушенията са няколко - липса на регистрация като администратор на лични данни, не се изпълнява задължението да бъде уведомена КЗЛД за нови регистри и невъзможност за идентифициране на конкретна партия, събирала подписи от граждани, когато е част от коалиция. Друго често срещано нарушение е невъзможност за идентифициране пред кой точно представител на партия или инициативен комитет са положени подписите. По закон щом нарушенията са факт, не е необходимо те да са били извършени съзнателно.<br /> <br /> Самите жалби заваляха, след като мнозина откриха през сайта на ЦИК имената си в подписките за евровота на партии, които въобще не са подкрепяли. Със случая се зае и прокуратурата. Според Закона за защита на личните данни, който предоставя на трето лице (в случая ЦИК) лични данни без съгласие, а в случая дори без знание на лицето на което принадлежат, дори и да е регистриран като администратор може да отнесе глоба от 500 до 5000 лв.<br /> <br /> Щателната ревизия след евровота на КЗЛД, която също така предприе мерки, за да може да се проверява на сайта на ЦИК само персонално дали дадено име фигурира в партийните подписките, е дала резултат. След регистрацията на партиите за изборите за НС на 5 октомври са последвали едва 35 сигнала, отчетоха от комисията.&nbsp;/БЛИЦ<br /> <br />