Столетник пийва ракийка и се надява да чукне 120 г.

Старецът е истински балканджия &ndash; здрав като кремък, и въпреки преклонната си възраст е изпълнен с оптимизъм и бодрост. Дядо Никола е роден в един от най-трудните периоди на новата българска държава, между Балканските войни. Баща му е убит в Междусъюзническата война и погребан неизвестно къде по бойните поля. Семейството никога не научава къде е гробът му, та да може да запали свещ или да постави цвете. Така, едва двегодишен, малкият Никола остава само на грижите на майка си, пише &quot;Борба&quot;.<br /> <br /> Държеливият планинец е работил като животновъд, куриер, секач в горското стопанство, извозвал е дървени трупи с биволи от гората в равнината. Никога през живота си не е обръщал особено внимание на здравето си, не е пазил диети и не е слушал докторите. <br /> Обича да си подслажда живота. Като млад е пушил, след това сам отказал тютюна. Домашна ракийка обаче продължава да си пийва и сега, като твърди, че тя е най-старият и изпитан лек за повечето болести. Най-голямата болка на Румънецов сега е, че вече не може да бъде като едно време - млад и силен. Само допреди 2 месеца той е излизал сам от къщи. Сега обаче малко се е поразболял и е принуден да пази леглото, което го дразни.<br /> <br /> Столетникът много се ядосва на управляващите в България, че не мислят за народа, а само за собствената си кесия. &ldquo;Аз цял живот съм бил защитник на сиромасите. Помагал съм им винаги с каквото мога. Сега никой не мисли за беднотата. Всеки гледа само себе си. А това не е хубаво, защото всички трябва да бъдем приятели и да се подкрепяме в трудностите&rdquo;, съветва старецът. Той е категоричен също, че не се страхува от смъртта. &ldquo;Бог ми е дал годинките, той и ще ми ги вземе един ден, когато дойде моментът. Аз какво мога да направя. В крайна сметка всички се раждаме на тази земя, за да си отидем от нея един ден. И когато си отидем, важното е с какво ще ни запомнят &ndash; с добро или с лошо&rdquo;, философски разсъждава балканджията.<br /> <br />