Явор Гърдев умее и от най-голямата драма да направи красива трагедия. Това си мислиш, докато гледаш премиерния му спектакъл „Жана” от Ярослава Пулинович в камерната зала на Народния театър. „Жана” е остро социална пиеса, опакована в незахаросан любовен триъгълник. Авторката е представителка на съвсем младото поколение руски драматурзи, което обяснява не много оригиналния сюжет и едноплановите образи. Но пиесата притежава редица качества, заради които тя има успех в Русия, в чужбина, ще има и тук.
&bdquo;Жана&rdquo; прави опит за откровен и дори безпощаден скенер на една действителност, която много прилича на нашата в България. Тя е показана чрез образа на главната героиня &ndash; желязната бизнесдама Жана Кирова, нещо като модерната Васа Железнова. Това е един от най-сполучливите и силни женски образи от постсо-циалисти-ческата драматургия<br /> <br /> който позволява на актриси от голям калибър да блеснат с пълна сила. Това обяснява защо Явор Гърдев се е спрял на &bdquo;Жана&rdquo;. Режисьорът дава огромния шанс на Светлана Янчева да се разгърне и да покаже на какво е способна в образа на Жана. И актрисата играе като за награда &ndash; остро, сурово, праволинейно, почти яростно. Нейната Жана е жестока и безпощадна, вътрешно изсъхнала от суровите битки, които й се е налагало да води, за да оцелее в семейство на баща алкохолик и майка, болна от рак. Във време, когато държавата я изхвърля на улицата и тя трябва да започне живота си от нула в пазарната джунгла. С много страх, огромен риск, лишения и предателства от страна на най-близките й хора, Жана успява да си проправи път с лакти между мутрите. Успява, като създава своя верига от магазини за макаронени изделия. Пулинович ни я показва на върха на успеха, за да си зададем въпроса - каква жестока цена трябва да плати човек, за да е на това място. И да остане без семейство, без близки и приятели, без никакви интереси, защото няма време. Не ходи на театър, не гледа телевизия, защото &bdquo;всички лъжат&rdquo;. Лишена е от капчица любов, съчувствие и закрила. Накрая разбираш, че пиесата е всъщност за нашето поколение, станало жертва на прехода. И това се отнася не само до наборите на Жана &ndash; на 50-годишните, но и до следващото поколение &ndash; младите Андрей и Катя, които заради безработицата на село идват да живеят в големия град. Хора, които тук се чувстват като чужди, като присадени и стават жертва на строителни пирамиди, на шефове хищници и на мутри.<br /> <br /> Пиесата започва от момента, когато 15 години по-младият любовник на Жана &ndash; Андрей (Мартин Димитров), й съобщава, че я напуска и отива при друга. Той изоставя триетажната къща и охолния живот на своята покровителка и шефка, за да търси любовта в лицето на студентката Катя (поздравления за Елена Телбис, която играе без секунда фалш), бременна от него. Свикнала да се разправя с предателствата бързо и безпощадно, Жана веднага уволнява Андрей от фирмата си и го оставя без работа и пари. Той се надява, че с Катя ще могат да започнат нов живот, като със спестените пари ще си купят жилище на &bdquo;зелено&rdquo;, но стават жертва на измамници. Жана също се опитва да го забрави, като се развлича по свой си начин - поръчва си стриптийзьори заедно с две свои подчинени &ndash; Оля, нейното по-младото копие (точен образ на Биляна Петринска) и Вика (София Бобчева), опитва се да вкара в леглото своя бизнес партньор Виталий Аркадиевич (отлична роля на Владо Пенев). Но и при двамата нещата не се получават. Притиснат до ъгъла, Андрей търси помощ при бившата си любовница. Пиесата има неочакван край &ndash; сякаш иска да ни убеди в какво чудовище се е превърнала Жана или обратното &ndash; че най-сетне е намерила любовта.<br /> <br /> Поздравления за Гърдев, че е включил Гергана Кофар-джиева с малка, но запомняща се роля. <br /> <br /> <strong>Източник: в. &quot;Монитор&quot;</strong><br /> <br />