Издателят Огнян Младенов: Петър Христозов е бил генерал от ГРУ!

<br /> Огнян Младенов е роден преди 65 години в софийското село Храбърско. Завършил е техникум за двигатели с вътрешно горене, работил в градския транспорт и в строителството. Но през 1991 г. остава без работа. Тогава започва да помага на сина си Илиан и на дъщеря си Десислава, които продавали книги. В един момент тримата решили да регистрират своя семейна фирма. Направили си и първата частна верига за разпространение на книги и всякаква литература за цялата страна. През 1995-а създали издателство &bdquo;Световит&rdquo;. И до днес работят тримата в своята фамилна фирма, дават хляб на още 30 души. В София имат два търговски обекта за продажба на книги, в провинцията са осем.<br /> <br /> <em>Младенов е първият издател на &bdquo;пионера&rdquo; на мутренските романи у нас Христо Калчев, с чиято вдовица влязоха в спор за пари и тиражи след смъртта на автора на &bdquo;Нерон Вълка&rdquo;, на Владо Даверов и на Георги Стоев, когото застреляха посред бял ден в столицата през април 2008 г. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Младенов, вие сте първият издател на покойния автор на скандални четива Петър Христозов. Бил е погребан в много тесен кръг, но &bdquo;ШОУ&rdquo; за пореден път се показа отлично информиран и дори поднесе съболезнования на неговата последна по ред съпруга Ангелина Караславова, внучка на соцкласика Георги Караславов. Защо вие бяхте изненадан, че този човек енигма Петър Христозов, или Христо Вълчев, както е името му по лична карта, вече не е сред нас? За неговия живот се знаеше малко, а сега се оказа, че и за неговата смърт се знае... дори още по-малко! </strong><br /> - Знам неща, които той ми е разказвал. Но мога да ви разкажа и лични впечатления. Кое от тях ще ви заинтересува, не знам. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Загадката е много голяма <br /> </strong></span><br /> И многопосочна. Генерал от ГРУ, физик, който е участвал в програми в Европа, и, ако не ме лъже паметта &ndash; и в Дубна, в САЩ, писател, който пише против президента Георги Първанов, против Иван Костов, когато беше министър-председател и в силата си, против бившия външен министър Надежда Михайлова...<br /> <br /> <strong>- ... и против монтерейския &bdquo;гуру&rdquo; &ndash; о.р. генерал Любен Гоцев, който беше една от любимите му &bdquo;мишени&rdquo;...</strong><br /> - ... да, и против него, но Любен Гоцев е друга приказка. Него много хора го засягат. Та човек, който пише против президента, изведнъж става носител на орден &bdquo;Стара планина&rdquo; първа степен?! Това беше преди 5 или 6 години. Има много по-добри писатели от него. Христозов имаше много богат език, наслагваше си неща, събития... Атрактивно пишеше между другото. Има една много интересна негова книга, която преиздадох &ndash; &bdquo;Студентът по медицина&rdquo;, за събитията в Румъния...<br /> <br /> <strong>- За разстрела на съпрузите Чаушеску?</strong><br /> - Да, да... <br /> <br /> <strong>- Тя не беше обаче сред най-популярните му книги...</strong><br /> - По принцип неговите книги не бяха високотиражни. Аз съм издал /по памет/ 17-18 негови книги. <br /> <br /> <strong>- Защо харесвате толкова &bdquo;Студентът по медицина&rdquo;? Тя не отразява български събития.</strong><br /> - Така е, но отразява една истина, която на нашия читател и на българския народ не беше позната. Тя отразява едно събитие, което остана непознато за нас и което никой нямаше смелостта да го отрази. <br /> <br /> Петър Христозов го направи, и то от първо лице единствено число като пряк участник в събитията. За мен той си остана човек загадка. И най-голямата загадка е, че именити български писатели не бяха наградени с този орден. А този, както го наричат хората &bdquo;генерал от ГРУ&rdquo; /и писател/, беше награден с най-високия български орден! Не казвам, че е било заслужено. Дали причините са били чисто писателски или политически... не се наемам да твърдя. Но като характер Петър Христозов беше разкошен човек. <br /> <br /> <strong>- Виждала съм го за не повече от два часа през целия си живот, но ми направи впечатление на &bdquo;мъжко момче&rdquo;, с чувство за хумор, със заразителен смях... и въпреки двата прекарани инсулта кипеше от енергия, от желание да разкрива неудобните истини, да прелиства &bdquo;публично&rdquo; покритите с прах и новите папки с гриф &bdquo;Строго секретно. От особена важност. В един екземпляр. Да се пази вечно&rdquo;... Набиваше се на очи обаче патологичната му непоносимост към последния шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов. </strong><br /> - Много добре го описахте! А за Димитър Иванов &ndash; о-о-о! Не всеки има поносимост към Гестапото!<br /> <br /> <strong>- За него обаче Христозов не написа книга...</strong><br /> - Със сигурност щеше да напише. Не му стигнаха дните. Не само това е важната книга. Христозов е писал книга и за Григор Шопов, и за &bdquo;Гоце&rdquo;, и за Огнян Дойнов...<br /> <br /> <strong>- И за Гешев &ndash; да не забравяме!</strong><br /> - О, да &ndash; книгата за Гешев беше единствената, която доби малко по-сериозен тираж. Петър беше много приятен човек. Виждали сме се примерно 2-3 пъти в седмицата в моя офис, разговаряли сме надълго и нашироко. Той пиеше водка, аз &ndash; по малко уиски. Скри се под псевдонима Петър Христозов, въпреки че аз не съм му първият издател. Пловдивското издателство &bdquo;Христо Г. Данов&rdquo; първо издава негова книга, после още едно... Истинското му име е Христо Вълчев. <br /> <br /> <strong>- Как се запознахте и научихте някои неща, които сега, от перспективата на времето, вече ви се струват неопровержими &ndash; и от неговата биография, и от историите, описани в книгите му?</strong><br /> - Няколко са нещата. Първото е, че аз не съм търсил писателя Петър Христозов, той ме намери след бума на книгите на Христо Калчев и Донка Петрунова. Обади ми се един ден и пожела да се срещнем. Даде ми първата си книга. Казах му: &bdquo;О, кей&rdquo;. &ndash; &bdquo;Ще работим ли заедно?&rdquo; &ndash; &bdquo;Ще работим&rdquo;. И работихме заедно 6-7 години. <br /> <br /> Когато пристигна при мен, каза: &bdquo;Много ми е приятно, Петър Христозов&rdquo;. Когато трябваше да подпишем договор, се оказа, че се казва Христо Вълчев. Законът е такъв, че аз съм длъжен да пазя псевдонима на автора, стига да не ми го поиска някой съдия или решение на съда заради негово престъпление. Но той не беше престъпник. Беше много интелигентен човек, много образован, интересна, колоритна личност... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Понякога, някъде, нещо послъгваше </strong></span><br /> <br /> но аз нямаше как да разбера и го приемах такъв, какъвто е. <br /> <br /> Сътрудничеството ни беше ползотворно до момента, в който той реши, че се е запознал с нова приятелка, с която ще имат съвместен живот, брак, даже брачната халка носеше в себе си да ме пита дали е хубава... Казах му: &bdquo;Чудесна е!&rdquo; Тази жена имаше издателство и тогава му казах: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;По-добре два лева си ги делете вие двамата </strong></span><br /> <br /> отколкото да ги делим аз и ти&rdquo;. И така се разделихме професионално. До миналата година включително се чувахме, срещахме се в неговия апартамент в София, във вилата му в Банкя...<br /> <br /> <strong>- Чували ли сте версията, че тази вила му е била подарена от покойния бос на &bdquo;Тексим&rdquo; Георги Найденов, който е бил зам.-шеф на Първо главно управление на ДС /ПГУ/, преди да го назначат за първия български капиталист и след няколко години успешен бизнес в Ливан и в други страни отвъд желязната завеса същите хора от властта да го тикнат в затвора по скалъпени обвинения...</strong><br /> - Това не може да се нарече &bdquo;вила&rdquo; &ndash; една стая и кухня общо от 35 квадратни метра на втория етаж на една друга вила, които той делеше с предишната си съпруга, за която не съм сигурен дали имаха граждански брак. Тя е от кв. &bdquo;Враждебна&rdquo; и се казваше Ваня. Познавам лично покойния прокурор Николай Орешаров, адвокат и близък приятел на Георги Найденов, чиито книги аз издадох. Знаех доста интересни неща покрай него, макар че адвокатите по принцип не казват всичко, което знаят. <br /> <br /> От вас разбрах, че Петър е починал на 8 август. Точно на този ден му звънях да се видим, за да му покажа една от последните книги на моето издателство, но никой не вдигна. Жалко. Бяхме големи приятели. Лека му пръст. <br /> <br /> <strong>- От Владо Даверов разбрах, че са запазени касети със записи на неиздадени разговори с Петър Христозов на различни теми. Ще ги издадете ли? Може би под формата на книга &bdquo;in memoriam&rdquo; за самия Петър Христозов?</strong><br /> - В една наша поредица &bdquo;Свидетели на времето&rdquo; имаше интервюта с въпроси от Владо Даверов, от мен и от Христо Калчев и 9 миникасети с негови разкази и отговори стоят в моя архив. Ако наследниците се съгласят, може да направим едно издание, както направих на Христо Калчев &bdquo;In memoriam&rdquo;.<br /> <br /> Ала каквото и да кажа, няма как да се доближа до интелекта на Петър Христозов. Имаше много остър ум, много богат изказ, помнеше дати, цифри, имена... И беше запознат много навътре и, забележете, с почти всички области на живота. <br /> <br /> <strong>- При това, когато Христозов започва да пише и издава, у нас все още няма интернет, а само &bdquo;Большая советская энциклопедия&rdquo;!</strong><br /> - Дали е натрупал тези знания от това, че е завършил в Лиеж католически колеж и владееше перфектно френски, дали от това, че е лежал е в затвора и там е контактувал с много интересни и информирани личности... Ако наистина, а аз смятам, че е истина, е бил генерал от ГРУ, за тях информацията се събира по съвсем друг начин и им се предоставя. Христозов беше и много прям, много точен в изказа си, в писането си... И винаги казваше това, което мисли. А не това, което някой иска да напишат за него. <br /> <br /> Когато писа книгата за Григор Шопов, мисля, че искаха нещо да се променя, предполагам някой от наследниците, той каза: <br /> &bdquo;Или ще бъде така, както съм го написал, или няма да има книга&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- В кой затвор е лежал Петър Христозов? Или по-коректно е да кажа Христо Вълчев, защото лицето Петър Христозов никога не е лежало в затвор, поне &ndash; български. </strong><br /> - Има различни легенди защо е лежал в затвора Христо Вълчев. Едни твърдят, че по икономически причини. Според други и това съм го чувал лично, е, че той <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>се прибира в България с пет чуждестранни паспорта с различни имена </strong></span><br /> <br /> и неговата снимка. На летището го заключват и го пращат в Старозагорския затвор. А там не се лежеше за икономически, а за политически престъпления. Оттам нататък колко години е лежал &ndash; две ли, три ли, не мога да кажа, но знам, че известно време е бил съкилийник с Ахмед Доган.<br /> <br /> <strong>- Въпреки че килията на Доган започна много да се &bdquo;разширява&rdquo; през годините, пренасели се с какви ли не знайни и незнайни имена... Да не би просто двамата да са били по едно и също време в затвора?</strong><br /> - Не, със сигурност знам, че наистина са били в една килия. Било е за 10-15 дни, това е работа на началниците на затвора, за да получат определена информация. Казвал ми е, че е бил осъден на 8 години. Една нощ е измъкнат от затвора, под чие име излиза &ndash; не знам, и е закаран със самолет от военното летище в Шабла в Русия. Там му дават ново име. Дали Петър Христозов е измислено там, нямам представа, разказвали са ми, че негови колеги от площад &bdquo;Славейков&rdquo; са го измислили, но факт е, че получава нова самоличност. Това съм го чувал лично от него. <br /> <br /> <strong>- Достъпът до архивите на ГРУ е невъзможен, за да се види какъв чин, какво агентурно име е носел Петър Христозов, каква заплата и какви други възнаграждения е получавал, какви легенди е имал... Но и досега в НОИ представителите на някои структури и професии не фигурират с истинските си имена. Смятам, че алибито на Христозов се е базирало именно на тази свръхсекретност на &bdquo;Аквариума&rdquo;, на вярата, че самият той е бил от най-секретните... Дали пък не е бил агент, а не генерал, за какъвто се представяше? </strong><br /> - Аз имам един такъв навик: никога не говоря с моите автори и приятели за лични неща, ако те не ги споделят. Защо един Димитър Иванов или един Красимир Райдовски не кажат цялата истина? Защо един Петър Христозов трябва да я каже? Ако не му изнася, няма да я каже. Но той беше човек, с когото всеки може да общува по всяко време. Били сме в спор с Владо Даверов, с Виктор Пасков, лека му пръст, с Христо Калчев, с Андрей Слабаков..., но Христозов винаги отстояваше позицията си. <br /> <br /> Интересното е, че можеше и имаше начин как да я защити. Това случаен човек не може да го направи. <br /> <br /> <strong>- Разбира се, още повече, че България е донякъде правова държава и всеки един от засегнатите /а те не са случайни хора!/ можеше да го даде под съд... Но никой не го е направил, доколкото знам. </strong><br /> - Авторът винаги има право и може да каже каквото иска. Аз съм издател, не цензор. Нямам отговорност пред тези хора. Но наистина имаше много засегнати висши лица в момента, в който са били на най-високите постове в страната, и никой от тях не тръгна да съди Петър Христозов. Никой! <br /> <br /> Интересното е друго. Срещу Христо Калчев имаше заведени може би над 30 дела. Пет или шест иска имаше само от бившия председател на БНБ Тодор Вълчев. В книгите си той го наричаше &bdquo;най-големият престъпник в България&rdquo;. Накрая прословутият Алексей Петров му беше завел дело за обида. Единственият, на когото се извини Христо Калчев, беше Алексей Петров. Защото бяха обещали да му дадат документи за негови фалшификации, не му ги дадоха, подведоха го приятели и той му се извини публично, защото нямаше откъде да му даде 50&nbsp;000 лв. <br /> <br /> Искът беше такъв. Аз присъствах на делото. <br /> <br /> Но срещу Христозов нямаше заведено нито едно дело. Това ще рече, че или е знаел повече, отколкото е казал, или е казал истината и няма как да я оборят, а той може да я докаже. А такава истина може да знае само човек, който е бил на високи позиции, забележете, не в българските служби. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Получавал е явно информацията отвън. <br /> </strong></span><br /> Къде &ndash; не мога да кажа. Защото в българските служби той е никой. Затова Райдовски няма как да знае кой е Христозов. <br /> <br /> <strong>- Има такова допускане. Но ние, българските журналисти, останахме без &bdquo;последна инстанция&rdquo; по всички въпроси, без дежурната &bdquo;Касандра&rdquo;, която знае всичко, която има отговори на всички неудобни въпроси и разкрития от миналото, настоящето и бъдещето. И сега ни се иска да намерим негов &bdquo;заместник&rdquo;, защото нищо в природата не търпи празнота и възгласът &bdquo;кралят е мъртъв &ndash; да живее кралят!&rdquo;, ще извика на живот нови христозовци, нови издатели, които да се опитат да натрупат капитал с подобни на неговите четива... Появи ли се вече във вашия офис, във вашето пространство такъв &bdquo;кандидат&rdquo;?</strong><br /> - Не мога да кажа. Мога да ви изброя хиляди или стотици неща, мога да ви изброя поне 10-15 писатели, които работят с мен, но дали ще се появи някой, който да казва истината... Може би. Ако Цветан Василев напише книга и иска аз да му я издам... сигурно в нея ще има нещо. <br /> <br /> <strong>- Очакваме &bdquo;кандидат&rdquo; не по-малък от техния ранг?</strong><br /> - Ако Бойко Борисов напише книга и аз я издам, също. Но писателите не са хора, които разполагат с такава информация. Аз също мога да напиша книга. Но не там е въпросът. Съжалявам, че не оцених книгата на Алек Попов &bdquo;Мисия Лондон&rdquo;. Беше ми я оставил, върнах се, прочетох я и му казах, че тази пародия няма да я издам. Защо така реших, не знам. Той беше много въодушевен, книгата щяла да направи много голям бум. Книгата наистина направи бум. Не съжалявам за това, а че върнах човека. <br /> <br /> Под достойнството ми е да търся аз автори. Това е един вид печалбарство. Какво да ви кажа? Всеки влак си има пътници. После, има по-мощни издателства, които предлагат по-добри условия. Колко българи отидоха в КТБ за по-добри условия, а накрая не получиха нищо? <br /> <br /> <strong>- Големи хонорари ли получаваше Петър Христозов?</strong><br /> - Не. Той нямаше високотиражни книги. Но парите бяха достатъчно, за да може да се храни и да пише спокойно следващата си книга. <br /> Предполагам, че не се е оплаквал. <br /> <br /> <strong>- В какви отношения сте с вдовицата на Георги Стоев? Вероятно следствието по неговото убийство е приключило?</strong><br /> - Да, приключило е. Нея съм я виждал само веднъж в офиса си. Но тя постъпи некоректно. Имаше 7-8 книги, издадени тук, които се появиха с други имена в едно издание. <br /> <br /> <strong>- Кой ги открадна?</strong><br /> - О, не, никой не ги е откраднал. Аз бях за три дни в Оряхово с един мой приятел, и когато се прибрах в офиса, книгите ги нямаше, служителката също я нямаше... Сигурно са им обещали по-големи тиражи. Но това са други неща. <br /> <br /> Всичко оттук нататък е въпрос на авторски права на наследниците. Всички книги, които Петър Христозов пишеше, а той пишеше, не знам дали знаете, на &bdquo;Марица&rdquo;, са оформени тук, пазят се като файлове и стига те да пожелаят да направим такова посмъртно издание, аз съм &bdquo;за&rdquo;. Има какво да се каже за този човек. Аз не смятам, че скоро ще се появи такава личност като Петър Христозов. Ако се появи, тя ще трябва да дойде от нищото. Трябва да дойде от някои полуразсекретени, неразсекретени досиета, а там всеки подписва договор за мълчание. <br /> <br /> <strong>- А този пък, който не е подписал такъв договор, няма достъп до &bdquo;специфична&rdquo; информация? </strong><br /> - Може би някой от тези, които имат какво да кажат, ще се осмели. Дори и да се пенсионират обаче, ако не е изтекъл давностният срок, нямат право да говорят. Смята се, че шпионинът е шпионин, докато е жив. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА<br /> <br /> </strong>