3.9.1260 г.: Египетските мамелюци спират нашествието на монголите към Африка

<strong>Предистория</strong><br /> <br /> През февруари 1258 г. монголите превземат Багдад и разрушават укрепените му стени. Кланетата и грабежите продължават една седмица. Тогава пред монголите затреперва целият ислямски свят.<br /> <br /> През януари 1260 г. монголската армия потегля на запад. Сирийският град Алепо е сполетян от съдбата на Багдад. През март същата година Дамаск се предава на завоевателите. Скоро монголите завземат палестинските градове Газа и Наблус.<br /> <br /> След това монголският военачалник Хулагу поисква да му се покори султан Ал Музафар Сайф ад-Дин Кутуз &ndash; ислямският управител на Египет. Зад гърба на Хулагу стои 300-хилядна армия, 15 пъти по-многобройна от египетската. Според ислямският историк Назир Ахмед в това време &bdquo;мюсюлманският свят е на границата на гибелта&rdquo;.<br /> <br /> Султан Кутуз е мамелюк &ndash; войн-роб от тюркски произход. В египетската столица Кайро мамелюците служат като гвардейци при султаните от династията Айюбиди. Обаче през 1250 г. мамелюците свалят господарите си и започват сами да управляват Египет. В крайна сметка на власт идва Кутуз, получил през 1259 г. титлата султан.<br /> <br /> Кутуз е умел и опитен воин, затова не възнамерява да се предава без бой. Шансовете му за победа обаче над монголите не са големи.<br /> <br /> Неочаквано Хулагу получава известие за смъртта на Мунке &ndash; великия монголски хан. Хулагу предвижда, че в родината му ще започне борба за власт и с по-голямата част от войската си потегля на изток. В Египет той оставя между 10 и 20 хиляди воини. От тази ситуация се възползва султан Кутуз, който решава да срази завоевателите.<br /> <br /> Възможните съюзници на монголите, християните в Палестина, неочаквано идват на помощ на мамелюците - Жулиен Грьоне, граф на Сидон, напада без предупреждение монголски отряд. Мамелюкския корпус, излязъл от Египет на 26 юли 1260 г., преминава през Синайската пустиня и преодолявайки монголския заслон в Газа, получава в християнската Акра отдих и продоволствие. Отдъхвайки си зад стените на гостоприемната крепост, мамелюците после излизат в Галилея в тила на монголската армия.<br /> <br /> Кутуз избира за битката долина Ездрилон близо до извора Айн Джалуд, край северозападното подножие на хребета Гилбоа.<br /> <br /> <strong>Бойни действия</strong><br /> <br /> Числеността на монголите не е голяма &ndash; вероятно около 10-12 хиляди. Сред тях са отрядите от Киликийска Армения (около 500 души) и на Грузия, както и местни войски.<br /> <br /> Не е известна и точната численост на египетската армия. Тъй като мамелюците представляват немногоброен елитен корпус, то основната част са слабоекипирани египетски войски, бедуини и лека туркменска кавалерия. Към султана се присъединяват и кюрди-шахразури, дезертирали от монголската армия. Четири арабски източника сочат, че египетската армия разполага с неголеми барутни топове.<br /> <br /> Древният историк Рашид ад-дин съобщава, че мамелюците устройват на монголите капан. Кутуз укрива значителна част от своята конница зад хълмовете около долината, а напред изпраща малко войска, която да провокира монголите. Те наистина решават, че пред тях е цялата войска на мамелюците и се хвърлят в бой. Тогава по заповед на султан Кутуз изчакващите в засада конни отряди в галоп атакуват монголите във фланг. Монголската армия е разбита, а плененият Кибука е убит.<br /> <br /> <strong>Последствия и историческо значение</strong><br /> <br /> Това е първата значителна победа над монголите през тяхната 43-годишна кампания по завоюване на Запада. И макар тяхното настъпление в Палестина да е преустановено, а мамелюците да заемат Сирия, все пак битката при Айн Джалут няма решаващо значение в дългосрочна перспектива. Войната се затяга за много десетилетия. Монголските войски се връщат в Сирия през 1261, 1280, 1299, 1301 и 1303 г.<br /> <br /> Благодарение на тази победа мюсюлманите избятват унищожението, развенчан е митът за непобедимостта на монголите.<br /> <br /> На Кутуз обаче не му е съдено да се наслади пълноценно на своята победа, защото скоро след историческата битка той загива от ръцете на своите съперници. Един от тях е Бейбарс І, който взема титлата султан и е считан за основател на мамелюкската династия, управляваща Египет и Сирия чак до 1517 г. Ставайки султан, Бейбарс заповядва в Айн Джалут да бъде издигнат паметник, известен като Машхад ан-насър (Паметник на победата).<br /> <br /> Битката при Айн Джалут променя не само Близкия Изток, но повлиява на по-нататъшното развитие на европейската цивилизация. Ако на монголите се бе удало да завладеят Египет, те са щели да имат възможността да завладеят и Северна Африка до Гибралтар. А по това време монголите са се придвижили далеч на запад, завоювайки чак Полша, и Европа е можела да се окаже в гигантско менгеме.<br /> <br /> Потомците на Хулагу се изтеглят в Персия, приемат исляма и се приобщават към ислямската култура. Тяхната държава получава името Персийски илханат, напомнящо за властта на великия хан.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />