Разгадаха тайната на Долината на смъртта

Сега специалисти от института &quot;Скрипс&quot; най-после дават отговор на загадката. Двама изследователи - братовчедите Ричард Норис и Джеймс Норис, през 2011 г. получават разрешение от управата на парка да монтират оборудване, за да заснемат загадъчното движение на камъните. Специалистите се завръщат в Долината на смъртта в края на миналата година, за да съберат получения материал и да го анализират.<br /> <br /> Промяната на положението на камъните лесно се проследява по следите, които тежащите над 300 килограма скални късове оставят &ndash; оказва се, че те&nbsp;постоянно пременят посоката&nbsp;на движение.&nbsp;Резултатите от наблюдаването на феномена, благодарение на специални датчици, сочат, че в определени периоди пресъхналото дъно на езерото се покрива с вода, дълбока до 8 сантиметра, което, както смятат учените, дава инерция на камъните. Важна роля за това играят също така ниската температура, слънцето и вятърът.<br /> <br /> Сутрешното слънце предизвиквало топене на ледената кора, образувала се през нощта. Тя се разпадала на пластини, дълги до няколко десетки метри. Под въздействието на вятъра тези пластини бутали камъните по размекнатото дъно на езерото. Освен това голяма роля са изиграли разликите в температурата през деня и нощта, както и&nbsp;характера на дъното.<br /> <br /> Между другото учените допълват и един интересен извод: заради общото затопляне на климата преместванията на камъните са станали по-редки. Средностатистически погледнато камъните се движат една минута и са в покой около един милион минути.<br /> <br /> Националният парк &bdquo;Долината на смъртта&rdquo; се намира в едноименната долина и се смята за най-големия природен парк на територията на САЩ, заемайки около 3,3 милиона квадратни метра. Освен нея паркът включва долините Салин и Панаминт, както и няколко планински вериги. Той е разположен в източната част на Калифорния, в близост до планинската верига Сиера Невада и пустинята Мохаве. На запад долината завършва край планината Телескоп пик, а на изток тя граничи с планината Дантез Вю, от чийто връх се открива невероятна гледка към цялата й територия.<br /> <br /> Най-ниската точка в областта е Бедуотър, който се намира на 200 м под морското равнище.<br /> <br /> От геоложка гледна точка долината е сравнително млада, тъй като се е оформила преди около 2 милиона години. По това време земята между раздалечаващите се планински вериги започнала да пропада по дължината на разломите. Долината на смъртта се е формирала вследствие на четири периода на силна вулканична дейност, четири периода на седиментация, на няколко големи тектонични деформации и на ефекта от два ледникови периода. <br /> <br /> Преди около 3000-4000 години, когато климатът в долината е все още влажен, тя е била покрита с около 10 метра вода - след това обаче времето се затопля, дъждовете стават все по-голяма рядкост и езерата започват да пресъхват. В този процес много минерали се разтварят във водата и тяхната концентрация се увеличава с времето заради изпаряването на водата. Само на места остават солени локви, примесени с кал, като солта започва да кристализира и покрива дъното на долината с 1-2 метра дебел слой солена тиня.<br /> <br /> Долината на смъртта има лоша репутация заради екстремните условия в района и зловещата история на някои места, открити на нейната територия. Тя е най-сухото, най-горещото и най-ниското място в Северна Америка, чиито пейзаж напомня картина на Апокалипсиса. Според данните на историците, първите жители на долината са били американските индианци от племето шушони. Те са живели по тези места преди 10 000 години, когато в района все още са съществували двете големи езера Менли и Панаминт. Преди около 3000 години обаче езерата пресъхват.<br /> <br /> През 1849 година в долината се появяват първите колонизатори - златотърсачи, които смятат, че пътят през нея ще бъде най-краткият път за Калифорния. По време на пътуването под адските жеги обаче от тях оцелели само няколко души и затова те я наричат Долината на смъртта &ndash; име, което впоследствие ражда множество легенди и страховити истории. Всъщност долината е едно от местата в САЩ, наред с Аляска, които се свързват с периода на така наречената Златна треска. В района тя продължава до 1858 г., когато започва Колорадската златна треска.<br /> <br /> Въпреки високите температури и ниската влажност паркът е обитаван от множество пустинни растения и животни. Тук могат да се открият над 1000 вида растения, адаптирани към суровия климат, 23 от които са ендемични - тоест те са специфични за района и не се срещат никъде другаде по света. В по-ниските места основната растителност са дивите цветя и кактусите, като цветята се появяват само през пролетта, в редките периоди на влага. В по-високите части могат да се видят хвойново дърво, махагоново дърво и дори някои видове бор. От животинските видове най-разпространени са койотите, няколко вида гущери, змии, нощни гризачи, птици и дългороги овни. <br type="_moz" />