2.9.1792 г.: Начало на масовите Септемврийски разправи със затворници във Франция

<strong>Предхождащи събития<br /> </strong><br /> След свалянето на краля ръководещата Въстанието на 10 август 1792 г. Парижка Комуна, мнозинството от която са радикални революционери, фактически става единственият реален орган на властта в страната.<br /> <br /> Лидерите на комуната още на 12 август постигат Законодателното събрание да реши, че защитата на общата сигурност (с право да арестува &bdquo;подозрителни лица&rdquo;) и функции на полиция в Париж ще изпълнява единствено Комуната. На 17 август Законодателното събрание е заставено да учреди Извънреден трибунал за съдене на роялисти.<br /> <br /> Още на следващия ден, 18 август, Комуната произнася постановление, в което обявява кои лица се считат подозрителни. От изброяването им е видно, че се преследват лица, чиито убеждения и мнения не се нравят на революционната власт.<br /> <br /> В това време пруската армия се движи към Париж, за да окаже помощ на сваления крал Луи ХVІ. Командващият армията на интервентите и емигрантите херцог Брауншвайгски издава от името на владетелите на Австрия и Прусия знаменит манифест. В него той заплашва Париж с военна разправа и с пълно разрушение, ако парижани причинят на своя крал и неговото семейство &bdquo;макар и най-малко оскърбление, и най-малко насилие&rdquo;.<br /> <br /> Правосъдният министър Дантон се страхува от вътрешно предателство от страна на тайни роялисти и иска незабавен арест на подозрителните. <br /> <br /> Масовите арести започват в нощта на 29 срещу 30 август. В мероприятието участват 60 хиляди гвардейци и федерати. Всички граждани са задължени да си стоят по домовете, докато не ги посетят комисарите. Иззети са около 2000 единици оръжия, арестувани са към 3000 души, част от които скоро е освободена. Затворите са препълнени, арестуваните са настанени в пригодени за целта места, най-често манастири.<br /> <br /> Сред санкюлотите, победили на 10 август, царят чувства на гняв и жажда за мъст. По време на щурма на Тюйлери от защитаващите двореца швейцарци са убити над 1000 санкюлоти, още повече са ранените. Участниците във въстанието искат избиването на оцелелите и арестувани швейцарски гвардейци.<br /> <br /> Затова и ръководителите, и редовите участници в събитията на 10 август разбират какво ги чака в случай на падането на Париж, към който пруската армия приближава все по-близо. Разпространяват се слухове, че тайните роялисти ще помогнат на нашествениците и че се подготвя заговор, а на арестуваните аристократи в затворите е доставено оръжие и те само чакат сигнал за настъпление. Така сред санкюлотите възниква идеята за разправа със затворниците с цел самозащита.<br /> <br /> Настроенията на парижката тълпа е поддържано от мнозина от революционните дейци, сред които пръв е Марат. Известният историк Едгар Кине даже счита, че &bdquo;септемврийските убийства&rdquo; са дело на Марат.<br /> <br /> Самият Марат през август 1792 г. разгръща бурна кампания, призовавайки към разправа с контрареволюционерите. В своите плакати той съветва доброволците-волонтери да не отиват на фронта, преди да извършат съд над враговете на отечеството, заключени в затворите. А в своя вестник &bdquo;Приятел на народа&rdquo; той пише, че <em>&bdquo;по вярното и разумно решение е да се отправят с оръжие в ръка в затворите на абатствата, да изкарат от тях изменниците, особено швейцарските офицери и техните съучастници, и да избият всичките&rdquo;.</em><br /> <br /> Сутринта на 2 септември из Париж се понася новина, че Вердюн, последната крепост преди столицата, е превзет от прусаците. Същевременно навсякъде из града се водят разговори, че заговорници в затворите ще вдигат метеж. <br /> <br /> В парижкия район Пуасонер приемат постановление, призоваващо към осъществяване на бързо правосъдие над всички заговорници в затворите. Другите райони го подкрепят.<br /> <br /> <strong>Вълната от убийства<br /> </strong><br /> В абатство Сен Жермен започват първите разправи над затворниците. На 2 септември след обед тълпата напада 6 карети с 30 арестувани свещеници, които са карани към затвора на абатството. Те са избити със саблени удари. Оцелява единствено абат Сикар, който е известен със своите грижи за глухонемите и затова е спасен от разпознали го санкюлоти.<br /> <br /> След това тълпата се втурва в Абатството и започва да убива намиращите се там затворници. Възниква &bdquo;народен трибунал&rdquo;, който заседава в една килия, негов шеф е Станислав Майяр &ndash; активен участник в превземането на Бастилията и предводител на похода на жените към Версай на 5-6 октомври 1789 г.<br /> <br /> Трибуналът разполага със затворническите списъци, по тях са извиквани затворниците и след бегъл разпит едни са освобождавани, други са осъждани на смърт и убивани в двора на Абатството с изстрел или със саби и пики. &bdquo;Съдебните&rdquo; заседания са кратки, опитите на някои държавни органи да се застъпят за спасяване на някои от осъдените са отхвърлени с думите: &bdquo;Ходатайствата за изменниците на родината са безполезни!&rdquo;<br /> <br /> Трибуналът в Абатството получава определено признание от революционните власти. В нощта срещу 3 септември Станислав Майяр и неговите съратници получават предписание от наблюдателния комитет на Комуната: &bdquo;<em>Другари, на вас ви е заповядано да съдите всички затворници в Абатството без разлика, с изключение на абат Ланфан, когото трябва да отведете на сигурно място</em>.&rdquo; Писмото е написано с единствената цел за спасяване на абата, чийто брат е член на наблюдателния комитет, но е възприето от участниците в Септемврийските разправи като одобрение на дейността им от властите.<br /> <br /> Първата работа на &bdquo;народния трибунал&rdquo; е да реши съдбата на задържаните 150 швейцарски гвардейци. Майяр в кратка реч обявява, че те са &bdquo;убивали народа на 10 август&rdquo;. Всички са избити. Част от тях на колене молят тълпата за пощада, но мнозинството мъжествено срещат смъртта.<br /> <br /> След това са убити кралските телохранители и тези командири от националната гвардия, които на 10 август застават на страната на краля.<br /> <br /> В Абатството загиват затворените там приближени на царското семейство: бившият министър Монморен, първият камериер Тиери и други.<br /> <br /> Из Париж се разпространяват слухове, че дъщерята на Сомбрел, губератор на Дома на инвалидите, измолва от съда пощада за баща си след като изпива поднесена й чаша с кръв.<br /> <br /> Според събраната информация в Абатство Сен Жермен загиват около 270 души.<br /> <br /> В затвора Ла Форс също е образуван &bdquo;народен трибунал&rdquo;, действащ по процедурите на Абатството. В разправите участват около 60 души, които за два дни убиват 160 затворници. Сред загиналите е и принцеса де Ламбал &ndash; приятелка на кралица Мария Антоанета. Главата на принцесата е набучена на пика и е разнасяна под прозорците на затвора Тампл, където е затворено кралското семейство. Останалите затворени жени в затвора Ла Форст са спасени от комисари на Комуната.<br /> <br /> В другите затвори на Париж тълпата действа съвсем стихийно, дори не образува подобия на правосъдие.<br /> <br /> В манастира на Кармелитите са затворени свещениците, не положили гражданска клетва. Разстреляни са в манастирската градина около 190 души, като сред тях е арлският архиепископ Дюло, епископ Бове, а също и духовникът, прекарал край краля нощта на 10 август.<br /> <br /> В затвора Шатле убийствата започват сутринта на 3 септември. Загиват около 220 души, основно задържани за криминални престъпления. Убит е и абат Берди, арестуван заради причастност към смъртта на брат си. Физически е извънредно силен, съпротивлява се отчаяно и убива двама палачи от тълпата.<br /> <br /> В Шатле в разправата вземат участие криминални затворници (предимно крадци), които са пощадени при условие да помагат на екзекуторите.<br /> <br /> В Консержери загиват 289 души, основно арестувани за незначителни престъпления (фалшификатори на ценни книжа). И тук за екзекутори са използвани криминални елементи.<br /> <br /> В манастира на Бернардините са избити криминални, очакващи изпращане на галерите.<br /> <br /> В затвора Салпетриер за проститутки, имащ и старопиталище и болница, на 3 септември тълпата се разправя жестоко с 35 жени.<br /> <br /> В двореца, където е настанен създаденият на 17 август Извънреден трибунал, са убити около 80 души, включително и заместник-командирът на швейцарците майор Бахман.<br /> <br /> Против затворническа болница Бисетр за душевноболни престъпници, клошари и скитници, тълпа от 200 души използва оръдия, за да избие обитателите.<br /> <br /> Общо в Париж от всичките 2775 затворници са избити между 1100 и 1400 души, от които &bdquo;политическите&rdquo; са малко под 400 души.<br /> <br /> Вълната от Септемврийските убийства в Париж преминава през цяла Франция. За това спомага и циркулярното писмо от наблюдателния комитет на Комуната до департаментите от 3 септември: &bdquo;<em>Част от жестоките заговорници, затворени в затворите, е предадена на народа. Този акт на правосъдие изглеждаше на народа необходим, за да сдържа чрез терор легионите изменници... Няма съмнение, че всяка нация, след дълга поредица от измени, които са я докарали до ръба на пропаста, ще побърза да одобри тази мярка, толкова необходима за общественото спасение.&rdquo;</em><br /> <br /> В Орлеан тълпата разгромява затвора и разграбва домовете на богати търговци, загиват над 10 души.<br /> <br /> Във Версай на 9 септември е извършено нападение над колона арестувани, прекарвани от Орлеан в Париж. Загиват 50 души приближени на краля, включително бивши министри.<br /> <br /> Избити са офицери, свещеници и &bdquo;подозрителни&rdquo;, държани в затворите: В Реймс загиват 8 души, в Лион &ndash; 20 души, 12 във Вито. Общо през септември 1792 г. в департаментите са регистрирани 26 случая на народни разправи.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />