Висшият съдебен съвет предлага въвеждане на програмното бюджетиране в съдебната система, информират от ОПАК, цитирани от БГНЕС. Това означава определяне на бюджет на базата на заложените стратегически цели и отчетените резултати от дейността на отделните звена в съдебната власт, а не на база разходи за предходен период, съобразени с прогнозната инфлация, както е в момента.
&quot;Новият подход ще позволи остойностяване на работата на отделния магистрат и служител и проследяване на нейната ефективност. По-ясно ще бъде какви са конкретните услуги и продукти, какви са постигнатите резултати за определен период от време, при каква натовареност работят отделните органи на съдебната власт, както и необходими ли са промени в съдебната система като цяло&quot;, обясни ръководителят на Оперативна програма &quot;Административен капацитет&quot; &ndash; Моника Димитрова-Бийчър на заключителната конференция по проекта.<br /> <br /> Тя оцени проекта като положителна стъпка в посока реформиране и модернизиране на управлението в системата и значението на този и подобни проекти при разписването на бъдещата оперативна програма &quot;Добро управление&quot;.<br /> <br /> Изготвената структура на програмния бюджет за съдебната власт включва пет програми: управление на органите на съдебната власт, правораздаване, повишаване квалификацията на магистратите и съдебните служители, електронно правосъдие и програма администрация.<br /> <br /> Проектът &quot;Въвеждане на модерни, надеждни и ефикасни процедури за планиране и изпълнение на бюджета на съдебната власт&quot; е на стойност 597 886 лв. Предстои пилотно тестване на програмното бюджетиране във Висшия съдебен съвет, Върховния административен съд, Прокуратурата на България и Националния институт на правосъдието.