Още отпреди няколко месеца руски и други световни медии заговориха, че проектът “Южен поток” има и план “Б”, който изключва България. И докато преди няколко месеца този план по-скоро изглеждаше просто като слабо вероятна презастраховка, след последните развития в България план “Б” вече започна да се очертава като съвсем реална алтернатива на българското упорство срещу единствения (засега) проект, който върви към реализация по Южния газов коридор.
<img src="/documents/newsimages/editor/201408/изтеглен файл (3).jpg" width="200" height="168" vspace="2" hspace="2" border="2" align="left" alt="" />Само за няколко месеца политическият и институционален хаос в България, неговите вдъхновители и причинители успяха<br /> да поставят под неоправдан риск един ключов енергиен проект&nbsp;с минимум 50-годишен инвестиционен и експлоатационен хоризонт; и предизвикаха руските и европейските акционери към търсене на по-южно трасе за външния за ЕС &ldquo;Южен поток транспорт&rdquo;.<br /> <br /> План &ldquo;Б&rdquo; отчетливо формулира един основен принцип, който да пусне в ход проекта, гарантиращ енергийната сигурност на Югоизточна, Източна и Централна Европа &ndash; &ldquo;Без България!&rdquo;. Всичко, което се случи в България с &ldquo;Южен поток&rdquo; през последните месеци, ясно показва, че не сме загубили изумителната си способност да работим против своя собствен интерес в полза на чуждия. И вместо да правим пари от един добре обмислен и планиран бизнес проект, мнозина го използват за демаркационна линия в дребнавите политически игри около тревожно зачестилите предсрочни парламентарни избори.<br /> <br /> В светлината на план &ldquo;Б&rdquo; е важно да отбележим откъде идва неговата притегателна сила. Турция не е оттеглила своето предложение да приеме и да контролира най-съществената част от омразната на всички демократи по света тръба. Дори напротив &ndash; интензивно лобира за реализацията му, при която &ldquo;Южен поток&rdquo; тръгва през нейна територия. И макар по трасето да се намират не особено склонните на рационални преговори с турците гърци, напълно е възможно двете страни да седнат на масата на енергийната дипломация и да се договорят. Новото турско правителство (в което със сигурност няма нито един русофил) съвсем ясно показва, че Турция има амбицията и куража да бъде енергиен център на Балканите, без географското й положение да е по-изгодно от това на България.<br /> <br /> Но Турция е заинтересована от &ldquo;Южен поток&rdquo; не само като транзитен проект. Страната потребява близо 22 пъти повече природен газ от България и купува от Русия около 12 пъти повече. Въз основа на тази релация турците могат да преговарят много по-гъвкаво за цените на газа. Но&nbsp;турската икономика работи и расте със сериозни темпове.&nbsp;Растежът предизвиква ново търсене, новото търсене предизвиква нови възможности за преговори на по-изгодни цени и т.н. И ако погледнем от руския бряг &ndash; промяната на маршрута на &ldquo;Южен поток&rdquo; може да се окаже с по-добри перспективи. Откъм инвестиционен и политически климат, откъм възможност за бързо планиране и старт на строителството, откъм държавна подкрепа и т.н. Не на последно място по важност &ndash; откъм пласмент, преди още газопроводът да е достигнал толкова спорната външна граница на ЕС.<br /> <br /> Друга интересна подробност от разпределението на природния газ по сектори в турската икономика е, че 48% от природния газ захранва газови електроцентрали, което наред с диверсификацията с ядрени централи (също с руска технология) вероятно в обозримо бъдеще ще превърне Турция последователно в самозадоволяващ се пазар на електроенергия, че дори и в износител. Интересно е как би се отразило това на оздравителните планове на сегашното, че и на бъдещото правителство за НЕК. Вероятно &ndash; предвидимо катастрофално!<br /> <br /> Начело на новото турско правителство застава Ахмет Давутоглу &ndash; идеологът на т.нар. неоосманизъм. Според новия премиер Турция вече има основания и самочувствие да се върне към имперското мислене. А ако получи руския газ като дипломатически и икономически инструмент, наистина няма да има особено значение какво мислят САЩ и ЕС за правата на човека, икономическия протекционизъм и процента непокрити части от телата на туркините.<br /> <br /> Няма защо да се съмняваме, че и Гърция като входна точка за пазара на ЕС ще положи максимални усилия, за да получи всички възможни отстъпки и промени в законодателството, които ще пуснат &ldquo;Южен поток&rdquo; изгодно на нейна територия. Още повече че гръцкото правителство, без официално да е обявило неовизантизма като национална доктрина, успешно продаде 66% от транзитната компания DESFA на азербайджанската държавна SOCAR в края на 2013 г. за 400 млн. евро. И не съм чул някой гръцки десен политик или доларово мотивиран енергиен експерт да се оплаква, че допълнителен газопровод с руски природен газ ще създаде евразийска зависимост на гръцката икономика. Нищо лично, просто наблюдение.<br /> <br /> Южният завой на &ldquo;Южен поток&rdquo; за България означава много повече от пирова победа на шепата десни политици, тръшкащи се за парламентарно завръщане.&nbsp;Промяната на трасето ще струва на България високи транзитни такси,&nbsp;зависещи от турските и гръцките ни съседи. Ще освободи Русия от необходимостта да предоговаря цените, след като не зависи от нас като ключово трасе. И дотук калкулираме само преките финансови последствия. Тръбата няма да мине през изявилите ясен и недвусмислен ангажимент Сърбия и Унгария и вероятно двете страни ще намерят подходящите начини и форми (преки и косвени, явни и скрити) да ни се отплатят за евроатлантическата солидарност. Ако план &ldquo;Б&rdquo; стартира, България би имала всички основания да отбележи тъжния факт, че за 25 години преход не е помръднала от болезнено реалната и 100-процентова енергийна зависимост &ndash; но не от Русия, а от Съветския съюз. Защото България ще зависи изцяло от наследените от съветско време проекти.<br /> <br /> <strong>Таско ЕРМЕНКОВ за в. &quot;Монитор&quot;</strong>