Калин Сърменов: Стефан Данаилов си слагаше боклуци и хора от ДС, за да могат да бъдат контролирани!

- Здравко Митков е класически мръсник и мизерник!

София, България 30 Авг. 2014, 19:18 32310 прочита 0 коментара

Слухът, че актьорът Калин Сърменов ще е новият директор на Народния театър, нажежава до червено артгилдията. От разговор с него става ясно кое, как, защо и дали.

Милото по традиция не пести и определенията си за редица личности, измежду които Здравко Митков, Стефан Данаилов, Вежди Рашидов… <hr /> - Г-н Сърменов, време ли е да ви честитя поста на директор на Народния театър? След като напуснахте Сатирата, мнозина реагираха, че театърът все пак има нужда от борбени хора като вас… - Ами… проблемът е, че в случая все още рибата е в морето, а ние сме сложили тигана. Да ти кажа, тук все още има едни 50 условия, които трябва да се свършат, за да се стигне реално до този пост. Честен и откровен съм с теб, това е положението. - Какви са тези 50 условия? Според информацията, вие вече сте приели поста?!… - Да, съгласен съм, имаше разговори с мен, обаче… предстоят избори, ново правителство... Досега е имало само разговори, макар и официални, които обаче все още нищо не значат. Предложиха ми, но парадоксът е, че още не знаем кои са тези, които ще решават… Какво ще бъде министерството, на коя политическа сила, кой ще бъде министър, по какъв начин ще се организират нещата вътре... На ниво идея сме, която ми бе предложена от хора, които все още нямат тези лостове, с които да вземат решения. - Политизира се отново въпрос, свързан с изкуството! И по-лошото е, че това вече никого не учудва… - А, много точно казано, за жалост е така, да. Ако не беше така, аз нямаше да загубя конкурса в Сатиричния театър. Винаги опираме до политика! Винаги опираме до някакви субективни фактори, които изменят средата. За съжаление… Така, както Стефан Данаилов и бившето вече управление, си слагаше хора от Държавна сигурност, за да могат нещата да бъдат контролируеми. По някакъв начин вероятно и оттук-нататък нещата ще се случват по този начин… На мен много ми се иска да дойдат времена, в които ние да не трябва да се съобразяваме с това кой на кого какъв е, а да се гледа кой какво е свършил! - Държавна сигурност уж отдавна не съществува, уж е в дълбокия, прашен архив, обаче май предимно говорим за нея – директно и индиректно… - (въздъхва) Явен, прост сигнал, за това, че държавната машина продължава да работи! И истината е, че Държавна сигурност никога не е напускала България и мощта й продължава да е факт! Само да видим какво се случва… Само трябва да се огледа човек, за да види, че… всички са от Държавна сигурност! Директорите на театрите, с някои изключения, за които аз не мога да твърдя на 100 %, но има други, за които излязоха данни в чий редици са били! И продължават да бъдат! БСП така направиха, че да сложат свои хора навсякъде – за да може да се бламира абсолютно всичко оттук-нататък! Защото сега, който и да дойде на власт, тези хора са на ръководни постове! Как да бъдат махнати? Ще кажат – това е геноцид, това е чистка! Ще измислят всякакви думички, само и само да бламират развитието! Но това са тактиките на една стратегия, която ние, така или иначе, нашето общество, прие. Ние нямахме революция… Приехме, че Те сами реформираха себе си, което е абсурдно! Те отидоха на митинга и казаха: &bdquo;Ние вече се променяме!”. Нали знаеш, че вълкът козината може да си смени, но нрава – никога! Системата е проста и видна за всеки. Нужна е смелост, дисциплина, някой просто да се заеме да промени всичко изродено! В интерес на истината, предишния кабинет – на Вежди (Вежди Рашидов, б.а.), беше първият, който свърши нещо реално в областта на културата… - Много пъти са ви обвинявали за близостта ви именно с Вежди Рашидов, а и не само с него – също и с Бойко Борисов… Но с Рашидов, доколкото знам, имате и немалко спорове?! - Така е, но пък и аз никога нищо не съм крил. Да, с Вежди навремето имахме доста разногласия и сме работили в една насока, в която разглеждахме проблема от два различни ъгъла. Бяхме на две крайности! Но тези хора, тогавашната администрация, имаше сили да анализира, да си признава, да се развива и да мисли за културата. И, да, с Вежди наистина бяхме опоненти, върли опоненти, но това не значи, че казвам, че той е идиот! Мислейки и работейки в името на културата и на театъра, ние трябва да откриваме само най-доброто. Това е логиката за развитие, а не – &bdquo;ти си червен”, &bdquo;ти си син”, &bdquo;ти си пенбен”… - В момента, в който започнаха да се разиграват драматичните моменти с фалиралата банка КТБ, Вежди Рашидов стресна доста със силно емоционалното си изказване, че е пред самоубийство! Чували ли сте се оттогава? И това нямаше да е първият му такъв опит! Само да напомня, че според информации, и през 1985 г. той си е срязал вените с бръснарско ножче по повод Възродителния процес, и принудителната смяна на имена… - Няма нищо притеснително с Вежди в момента. Нормална е една такава емоционална реакция на човек, инвестирал доверие и средствата си, да се чувства разколебан и объркан, и да иска да има отговор, както потърсиха и всички останали. Може би Вежди е формулирал под въздействието на емоциите си не съвсем нормална реплика, но аз поне не знам за нищо такова. И не вярвам да стигне до такава крайност. Вежди е талантлив човек, който тези пари и акварели да рисува, пак ще си ги изкара. Не вярвам да има такава крайност… Да, аз имам и други приятели, които са губили там парите си и все още се чудят какво се случва с тях… - Преди време казахте, че ако някога театрите са били обвързани с политиката, то в момента са направо зависими от нея! Не много отдавна пък в наше интервю споделихте, че буквално се молите за това &bdquo;измисленият конкурс, който се случи в Сатиричния театър, да не е истина”. И сега навярно Сатирата е голямата ви болка!?... - Повлякоха театъра с въпросния измислен конкурс! Вътре бяха сложили пионки, всичките бяха такива, като те им се отблагодариха за това. Една от пионките в момента е заместник-директор на Народния театър Той е човек, който крайно слушка и служи на Стефан Данаилов! Останалите, също като него, бяха подставени лица! И то беше жалка, смехотворна картина! И учудване накрая даже е било, че… разликата между мен и &bdquo;агнешката главичка” е била много малка. (усмихва се) Те са очаквали много по-голяма, категорична негова победа! Това е животът!… Сатирата не заслужава подобно нещо! Но този театър винаги е имал такава черна сянка отгоре, която… какво се страхуват толкова някои не знам, и колко точно сладко е за други – също не знам, но факт. Този човек (проф. Здравко Митков, б.а.) преподава! Тази година взима нов клас във ВИТИЗ – представи си само за какъв морал става въпрос! Той учи младите хора на нещо… това е много страшно! Значи, ние подготвяме поколения, които са предварително изкривени с морални и художествени критерии. Това е изключително пагубно за бъдещето! А за този театър аз няма какво да го крия – той имаше една година, в която живна, и след това беше премазан… - …годината, в която вие бяхте негов директор? - Да. Но най-много ми е мъчно за други хора, които са поставени на една пределно унизителна позиция. С тях се прави бартер! С тях откровено се гаврят! И ги унижават постоянно! Въпросният Здравко Митков е унижил колеги, карайки ги да прочетат срещу мен разни неща… А, разбира се, защо те се съгласяват, това е вече друга тема… Но това е целта – да се доведе съсловието и да се държи на такова ниво, че да е в пълно подчинение. И вече не говорим за изкуство, а за пълно издевателство, и за някакви сурогати! - В какво точно се изразява този &bdquo;бартер”, за който говорите? - Унижават ги постоянно. Това са фактите. И жалката истина в момента е, че приходите на Сатиричния театър са паднали над 50 %. Представления, на които има от 30 до 50 човека, се оставят, за сметка на останалите, които са с пълен салон!?! Махнаха се български заглавия! Махнаха заглавията, в които играеше Никола Анастасов. Махна се и Станислав Стратиев! Махна се и Христо Бойчев. А това са автори, които са ценни. Вече няма публика в Сатирата, няма ги авторите, пълна пародия! По мое време броят на публиката беше скочил не със 100, а със 120 %, само за месец януари… Ами аз за шестмесечието изпълних плана за годината! Това са цифри, не си ги измислям, винаги може да се провери. - Заговорихме за Държавна сигурност, а преди време казахте, че и сегашният директор Здравко Митков е бивш агент на ДС, който е доносничил за актьори и режисьори… - Ами това е положението, това е средата. И нашата гилдия нищо не прави по въпроса. През годините те си слагаха техните угодни там хора и тези, които надигат глава, са извън борда. И се приключва. Затова е и такова нивото на всичко, което ни заобикаля. Толкова е жалко, извън представите ми за професионализъм отвсякъде. Да си му бере гайлето Стефан Данаилов, който го избра. Да си му работи вкъщи. Не мога да остана безучастен, а от нашето съсловие само Тони Минасян си подаде оставката, всички останали седят и викат &bdquo;Добре”… До такова състояние са оставени да стигнат! Йорданка Стефанова, артистка, която много уважавам, и която беше много толерирана по мое време, той я кара да излезе накрая на представлението, да прочете пред зрителите изречения, с които да обясни всъщност аз колко съм далеч от истината (смее се). Тя излиза и го прочита! Тя, която ми благодареше, че е поставена на такава позиция в театъра, че получава такива пари, защото артистите по мое време, всичките, взимаха по два пъти повече пари, отколкото взимат сега! - Тези изречения кой ги пише – Здравко Митков, ли? - Да, разбира се. Той е подготвил текста, искаше да накара точно хората, които са били винаги с мен, сега дори те да са против мен. Точно Йорданка Стефанова, която винаги съм давал като пример за професионализъм! Просто класически мръсник и мизерник! Знам му и всичките нападки срещу мен (смее се), какво да говорим… - В едно интервю Митков казва: &bdquo;Калин е дълбоко комплексиран човек. Амбицията му е твърде голяма, има арогантен, уличен език!”... - Нищо ново. Сигурно съм арогантен, че говоря само в цифри и с факти. Това са мизерници уникални – нашата държава си ги отглеждаше години наред, после продължи да си ги отглежда, а после си казваме – защо младите хора напускат България!?… А на базата на какво да останат? За да гледат смрадливия задник на този или онзи как някой се унижава, за да взима мизерните 500 лева, друг не спира да ближе… Това ли е стимулът, който ние ще дадем на младите с думите: &bdquo;Браво, пичове, има смисъл да останете тук, за да може Здравко Митков да ви е директор, министър да ви е еди-кой си…” Просто велико! Стефан Данаилов да седи да реди пасианси в Министерството на културата, като слага един там палячо, който беше и той министър, пълно недоразумение… - Директно обвинявате Стефан Данаилов! - Това е факт. Появи се едно писмо, което стигна в един момент и до медиите, много преди да се случат рокадите в Сатирата. Някой го изпрати в театъра. Писмо, в което се твърдеше и се описваше, много преди конкурса да е започнал, какви ще са резултатите и как Здравко Митков ще спечели! Много, много преди конкурса! А аз тогава казах – дано това не е истина! Но се оказа самата истина! И всичките си бяха вътре, в кюпа – и Елена Баева, чийто цял живот минава в ей такива неща, Ромео Попилиев, който заради едни 100 лева някъде да бъде сложен в конкурси по журита, и т.н. Това момче, което стана заместник в Народния театър – отблагодари му се Стефан Данаилов – стана заместник на Павката Васев. Това са едни фигуранти, които никой никъде не ги знае, те за нищо не стават, те са едни крайни боклуци, но в един момент взимат решения под нечия диктовка! Ето това е. Стефан Данаилов да е жив и здрав, да прави, каквото иска, но всичките тези неща, които се извършват срещу културата, това е голям грях. Голям грях! По този начин не се помага. Съжалявам и направо оплаквам хората, които са вътре. - Личен разговор със Стефан Данаилов провели ли сте? - Не, не, няма смисъл от такъв разговор. А и за какво да говоря с него - все едно говоря с апарат за кръвно налягане! Няма смисъл. Нито ще ме чуе, нито нищо. А и за него кой съм аз - той е великанът, който взима решенията, и обезглавява, и създава, и ражда културните факти… В което сигурно няма нищо лошо, въпросът е да се мисли за културата, за театъра. Навремето същият този Здравко Митков работеше в Сатиричния театър – като благодарност от Държавна сигурност, които го настаняват там. &bdquo;Благодарение” на него напуска Станислав Стратиев. Това, разбира се, са неща, които са дълбоко скрити, покрити, трудно се доказват, но от онова време все още има живи хора, които знаят кой е доносничил, какво се е случило. Бях казал наскоро: &bdquo;Само се молете да не стана министър!…” Някой просто трябва да ги върши тези работи, не да мишкува! Но мен никой не ме подкрепя. То това е целта на обезличаването на една нация. Когато излезе Левски, никой да не тръгне след него! Не се сравнявам изобщо с Левски, далеч съм от тази мисъл, но когато се появи някой, който казва истината, другите винаги мълчат. Това е целият зор, това е стратегията за унищожаване! - Може пък следващият път, когато се чуем, да сте вече министър… - За да стана министър, трябва воля, трябва някой, който наистина да повярва в това и да застане зад мен. Защото, докато бях директор, имах усещането, че министерството седи зад мен, имах усещането, че тази машина работи и работим в един ритъм. Тогава човек може да мине през всичките трудности. С Вежди много пъти сме се карали тогава за пари – аз отивам и казвам: &bdquo;Тук ми трябват…”, той: &bdquo;Няма, не може…”, но това са нормални неща. Чисто стратегически обаче се работеше много добре. Ето за такава среда говоря - държавата да провежда такава политика и тази политика да е държавна. Не е възможно аз да кандидатствам с един кинопроект и Сомов, един оператор и режисьор, да ме оценява, и като ме оценява, отдолу да пише неграмотно &bdquo;аз не поТкрепям този проект” с &bdquo;т”. Не е възможно! Дори и да му е такова мнението, поне да беше грамотно. Обградили сме се с неграмотни подлизурковци и бездарни дупелизци, това е положението! Времето отдавна изтече, става все по-трудно и по-трудно. Едно интервю на Анелия ПОПОВА