Илиана Раева: Разбрах за гадже на Наско Сираков, за което не ми беше казвал

<br /> <strong>- Г-жо Раева, на кого днес е необходима автобиографичната книга за Наско Сираков? </strong><br /> - Наско е герой на множество публикации, написани от вашите пишещи братя. Образът му е показан в светлина, която не отговаря на истината. Един много уважаван от мен футболен журналист казваше така: &bdquo;Когато някои колеги решат да впечатлят и неистово искат да се набият на очи, единственото нещо, което правят, е да оплюят Наско Сираков. Това казва всичко. Смятам, че и обществото се нуждае от истината за своите истински герои, а Наско е ярка звезда не само в спорта... Пресата, особено жълтата, омаскари десетки звезди. Създадоха се образи, които не отговарят на действителността. Твърдя това от позицията на човек, който познава страшно много популярни и стойностни хора. Свидетел съм на това омаскаряване.<br /> <br /> <strong>- Например?!</strong><br /> - А вие бихте ли ми дали пример кой днес не е оплют? Сега давам интервю за книгата! 20 години работя с журналисти и много трудно мога да вляза в уловките им. Предполагам, че са ви предупредили.<br /> <br /> <strong>- Ами, съжалявам, никой за нищо не ме е предупреждавал!</strong><br /> - Почти няма актуална личност, за която да не е написано нещо, което да няма нищо общо с истината.<br /> <br /> <strong>- Вие не се страхувате книгата за Наско да бъде разголваща?</strong><br /> - Е, как според вас ще се напише роман за някой?<br /> <br /> <strong>- Описани са съкровени, интимни моменти от вашия живот... </strong><br /> - Разбира се! Аз вярвам, че Наско Сираков не е случаен човек. Така както не са случайни повечето популярни, известни личности в световен мащаб и в наш вариант. За да се получи това, което аз имах като идея, то трябва да се разкаже истински. Показани са много и съществени неща от неговия живот. Ни най-малко се страхувам от това!<br /> <br /> <strong>- Книгата е една, но интерпретациите са много и различни... </strong><br /> - Изобщо не ме интересува това! Книгата вече е факт. Важно е как е написана, а не това как ще се интерпретира тя. Хората нямат търпение да излезе втората част, която за мен е наистина, наистина уникална! Тя представя съвременния свят, новото време на актуалните проблеми в професионалния му живот. И очаквам отзвукът от нея да бъде още по-голям. Когато човек отвори тази книга, още на втората страница разбира, че там няма идеализиране, няма художествена украса, няма измама и лъжа. А как ще бъде интерпретирана, това е несъществено.<br /> <br /> <strong>- Как избрахте автора на книгата?</strong><br /> - На първо място за мен беше много важно авторът да познава достатъчно добре Наско. Второ &ndash; държах той да не е от най-върлите му фенове, за да може да е обективен. В нашия случай авторът <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Павел Колев е човекът, който е писал възможно най-ужасните статии за Наско</strong></span><br /> <br /> След това обаче е намерил сили да му се извини. Призна, че не е бил прав. Павел Колев е автор на едни от най-силно и яростно критикуващите статии за Наско. Говоря за истинска журналистика, не става въпрос за лъжа и измама. Колев е човек, който каза своята позиция, своята истина за Наско. Тя, всъщност, не отговаряше на истината. Две години, след като написа своята &bdquo;истина&rdquo; за Наско, той намери сили да му се извини, да каже, че не е бил прав. Защото той наистина разбра, че не е бил прав. Понякога човек наистина може да вярва в нещо, което не е истина. И не става въпрос, че е злепоставял или лъжел. Става въпрос за това как един журналист изказва позицията си по някакъв проблем. Павел Колев е човек, който много се е вълнувал от развитието на Наско като футболист, той знае твърде много за него. Второ &ndash; авторът е един от най-ерудираните спортни журналисти. Той е млад човек, с две висши образования, владее езици. За мен беше много важно да няма идеализиране на образа, да бъде Наско такъв, какъвто е с всичките си недостатъци и достойнства. Такъв, какъвто е. Сега, дали на всички той ще се хареса - това няма абсолютно никакво значение! Важното е, че хората ще познават и ще знаят истинските неща от живота на Наско&hellip; Важно е да се знае как се е реализирал в различни ситуации в живота и защо е оцелял. Защото, в крайна сметка, той е победител. Казана е и истината за хората около него. Говорим за едно цяло поколение, което по време на тоталитарната система беше унищожено. Във втората книга ще видите защо <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той единствен от своето поколение оцеля</strong></span><br /> <br /> <strong>- Интересен е и образът на бащата на Наско Сираков&hellip;</strong><br /> - В България никой не се интересува от истинските хора, от стойностите неща. Баща му е първият световен шампион по борба. По онова време, когато борбата беше наистина национален спорт, той е посрещан като цар в Турция като най-големият герой, и в същото време е малтретиран в България. Той беше природно интелигентен човек, които комуникираше с художници, с писатели, с тогавашния елит на интелигенцията. Свекър ми, Бог да го прости, много смело, без да се страхува, говореше срещу властта тогава. Той е закърмен с това. Кафенето на писателите беше неговото любимо място. Всяка вечер беше с Дончо Цончев, с Радой Ралин&hellip; Няма човек в България, който да не го познава. Аз съм обиколила с него страната. Навсякъде &ndash; в градове и села, са ни посрещали царски. Той беше много колоритна нестандартна личност.<br /> <br /> <strong>- На премиерата на книгата във Велико Търново вие и Наско бяхте нападнати от фенове на &bdquo;Левски&rdquo;. На представянето в залата са нахлули ултраси, които са се държали доста арогантно с вас...</strong><br /> - Левскарската общност е огромна. В момента тя е нещастна, боледува, изживява най-тежките мигове в историята на своя велик клуб и има нужда от своите истински герои. <br /> <br /> <strong>- В основата на книгата стоят разказите на близки и приятели на Наско Сираков...</strong><br /> - Да, авторът се срещна с над 80 човека. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз осигурих тези срещи</strong></span><br /> <br /> Говорим за футболни президенти от Испания, треньори, приятели от Сарагоса, от Франция, приятели от селата, където Наско е ходил на лов и където е спал седмици... Една от най-големите страсти на Наско е ловът, сафаритата в Африка, Намибия. Авторът се срещна с всички тези хора. Един от най-големите приятели на Наско от детството е Явор Камбуров, така нареченият Лидер в книгата, в момента най-добрият адвокат в България. Павел навсякъде е пътувал. Много интересно интервю има с Майкъл Чорни, защото какви ли не безумия и абсурди писаха през годините за техните отношения. И ще видите какво казва Чорни. Наско има невероятни случки с него.<br /> <br /> <strong>- Написвайки книгата за Наско Сираков, авторът Павел Колев е положил огромен труд и вие сте спонсорирали начинанието. Колко платихте за написването на книгата?</strong><br /> - Да стигнем до основния въпрос!<br /> <br /> <strong>- Вие сте много подозрителна!...</strong><br /> - Много, да! Естествено, че на Павел Колев му е платено. Той, човекът, е работил за това нещо.<br /> <br /> <strong>- Аз не знаех, че вие страдате от булимия. Поддържали сте форма, като сте поглъщали огромно количество храна, след което сте я повръщали?!...</strong><br /> - Вие знаете ли какво е булимия?! Сега хубаво ме слушайте &ndash; булимия е болест, при която човек страда от манията, че е дебел, и иска да е слаб. Затова той, след като се нахрани, повръща. А ние ядяхме, защото обожавахме храната. Това беше начин, за да не качваме килограми. Ето, сега ще ви открехна каква болест е била нашата &ndash; чели ли сте за живота на аристократите в Рим? - Те са преяждали и след това са се обръщали на пищните си миндери <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и са повръщали. Така е било при римляните, така беше и при нас<br /> </strong></span><br /> <strong>- Наско веднъж и завинаги ви е отказал от този вреден навик?</strong><br /> - Къде го пише това в книгата?! Ние имахме проблем по този повод. Но никъде не пише, че ме е спрял.<br /> <br /> <strong>- Значи не ви е спрял и вие още поглъщате огромни количества храна и повръщате?</strong><br /> - Аз нищо не казвам...<br /> <br /> <strong>- Имаше ли нещо, което да е изненада за вас в книгата?</strong><br /> - Да, разбира се, имаше едно нещо. От книгата разбрах, за едно негово гадже, за което не ми беше разказвал. Изскочи едно гадже, за което не е ставало дума. Но това е съвсем в реда на нещата. <em>/Раева не уточнява дали гаджето е преди те да се оженят или след това. Най-вероятно става дума за гадже по време на техния брак &ndash; б.а./.</em><br /> <br /> <strong>- Такава любов като вашата се случва веднъж на 100 години...</strong><br /> - Аз мисля, че в света, в живота, има много такива любови. Просто ние с Наско сме по- известни. Има много силни любови. Всяка любов е единствена и неповторима. Няма по-силна и по-слаба любов. <br /> <br /> <strong>- Такава любов те сполетява, докато си млад?<br /> </strong>- О, не се заблуждавайте! Любовта се трансформира и става все по-силна, и все по-красива, и все по-стойността с годините. Важното е да имаш очи за любовта, да те интересува любовта. Ако не те интересува, няма как да ти се случи. А когато ти търсиш любовта, тя винаги те спохожда и винаги е уникална. И моето мнение е, че колкото повече в годините я искаш и я търсиш, толкова по-стойностна, по-силна и по-осъзната е тя. Майчината любов става по-силна, към мъжа - също. Младостта си е младост. Тя е луда. Любовта е дива и много често е неосъзната. Докато след това е осъзната и много силна.<br /> <br /> <strong>- Децата ви прочетоха ли книгата?</strong><br /> - Естествено! Много доволни останаха. Казаха, че липсват много неща и се смяхме много. Няма нещо, което не знаят за баща си, защото те са плътно от раждането си до нас.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария Друмева</strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><span style="color: #800000"><strong>Из книгата &bdquo;Наско Сираков - Единакът&rdquo;:</strong></span><strong><br /> </strong></span><span style="font-size: medium"><strong>ЗАПОЗНАЛ СЕ С ИЛИАНА СЛЕД ПОЛОВО ВЪЗДЪРЖАНИЕ ЗАРАДИ ЛЕЧЕНИЕ НА ТРИПЕР</strong><br /> </span><br /> Някъде в началото на 1982 година се случи нещо, което преобърна емоционалния му свят на 180 градуса и накара окончателно да забрави Мариана. Запозна се с Илиана Раева. Случи се насред принудителното полово въздържание, което лекарите му наложиха, след като му откриха гонорея <em>/трипер &ndash; бел. ред/. </em>Така и не разбра коя гърла му го е лепнала, но това нямаше значение. Така или иначе, инжекциите с антибиотик бяха неизбежни&hellip;.<br /> <br /> ...Илиана Раева беше на крачка от булимията. Зверският хранителен режим, на който ги подлагаше Нешка Робева, я беше принудил да открие алтернативни начини да задоволява глада си&hellip;. Откри начин да си спести наказанията &ndash; ядеше колкото си поиска и каквото си поиска в подходящия момент с едно единствено условие: веднага след това отиваше в тоалетната и повръщаше. Скоро, благодарение на нея, целият национален отбор започна да прилича на пируваща римска аристокрация. Тъпчеха се, повръщаха и пак се тъпчеха.<br /> <br /> Навикът й да повръща беше повод за най-големия им скандал, защото за Наско това не беше нормално&hellip; Те се караха не само за това &ndash; на практика, когато не правеха секс, се караха. Но пък правеха ужасно много секс и за караници време много не оставаше.<br /> <br /> На втория месец \от запознанството им &ndash;бел.ред.\ Илиана не издържа и типично в неин стил го застреля в очите:<br /> <br /> - Ние секс няма ли да правим, какво става?!<br /> <br /> Той се разсмя и я прегърна.<br /> <br /> - Ще правим, разбира се. Само още седмица ми трябва, че имам някои здравословни проблеми и трябва да ги реша. <br /> <br /> Оставаха му няколко дни да приключи с лечението на всичко онова, което беше лепнал, преди да се запознае с нея. &bdquo;Леле, тука няма нещо, дето да липсва. Пълната гама! Какво си правил ти?!&rdquo;, беше му казал урологът, докато гледаше под микроскоп пробата. След което му предписа антибиотици в конски дози....<br /> <br /> ...В навечерието на Нова година дойде моментът най-сетне да се любят&hellip; На следващият ден Сираков нахлу в съблекалнята с победоносно вдигнати ръце. И с новината, че е покорил абсолютната европейска шампионка по художествена гимнастика. Целият отбор му ръкопляскаше, защото почти никой не вярваше, че ще успее. Години по-късно Илиана щеше да научи за тая сцена и нямаше да му проговори няколко дни.<br /> <br /> &hellip;Понякога правеха любов, понякога - животински секс...<br /> <br /> &hellip;Вътре на предната седалка се разиграваше грандиозен скандал. Илиана Раева крещеше с пълно гърло на Наско Сираков, който стоеше и я гледаше онемял.<br /> <br /> - Копеле, ти знаеш ли кого удари?! Знаеш ли коя съм аз?! Нещастник!<br /> <br /> Илиана е тотално извън кожата си&hellip;. Тя е обута в тесни джинси, а в скута й лежи чифт черно сабо&hellip;. Това е първият и последният път, в който ще й посегне, но за &bdquo;Кралицата на България&rdquo; както я наричаха западните вестници, беше немислимо мъж да я удари&hellip;<br /> <br /> ...Наско се дразнеше на нейния безумен навик да пази форма, като яде каквото си поиска и после да го повръща в тоалетната. Бяха гаджета вече близо година и това си оставаше една от основните им конфликтни точки. Другата, някак естествено, се формираше около това кой е по-голям.<br /> <br /> - Не ми харесва тази музика. Можеш ли да пуснеш нещо друго? - питаше го тя с най-прелестната усмивка.<br /> <br /> - Не, това ще слушаме!<br /> <br /> Или пък:<br /> <br /> - Може ли да намалиш малко, става ми лошо от тази скорост?!<br /> <br /> Отговорът беше форсиране на двигателя и увеличаване на скоростта двойно.<br /> <br /> - Моля те спри, ще се напишкам!<br /> <br /> Отговорът на Сираков:<br /> <br /> - Няма да спирам, ще стискаш, докато стигнем!<br /> <br /> Накрая Илиана изпадаше в истерия, започваше да блъска по стъклото или таблото на колата и заплашваше да си свали гащите и да се изпикае в купето, ако той не спре. Никой не знаеше кога и как ще свърши тази игра на нерви между двамата...<br /> <br /> ...онази вечер у сестра си Илиана направи точно това, което Наско я помоли да не прави. Изяде само половината маса, след което най-демонстративно стана, отиде до тоалетната и повърна. Сираков побесня и на връщане в колата се разкрещя. Тя го изслуша спокойно, след което на светофара на &bdquo;Дондуков&rdquo; и &bdquo;Раковски&rdquo; свали страничното стъкло и изхвърли невъзмутимо сабото през прозореца на паважа. Обувките бяха подарък от него, естествено...<br /> <br /> - Е, сега ти е*ах майката! Този рев извира от недрата на гърдите му, дълго спотаяван там като вулканична лава. Сабото е вдигнато от улицата и лети към главата на Илиана, докато в същият момент Наско отваря нейната врата и й перва една с опакото на ръката&hellip;<br /> <br /> ...Бягствата на Наско и Илиана от лагери бяха станали ежедневие. Когато нямаше подходящ терен, правеха секс в храстите. След което тя излизаше разрошена и цялата в листа и клонки, но пък щастлива и на седмото небе. Имаха си любима полянка в една горичка край Стара Загора, където винаги се отбиваха, за да се любят на път за морето или на връщане към София...<br /> <br /> ... В началото на 1984 година Наско се разболя от... жълтеница. Обстановката бе толкова сюрреалистична &hellip;. /в болницата - бел. ред/... Тук-там по прозорците се мяркаха заразно болни, из двора обикаляха няколко помияра. Подпряна на единственото дърво в двора, млада привлекателна жена с къса пола, чорапогащник и апрески се отдаваше на мъж с пижама и жълтеникаво лице. Дори само мисълта за секс на това място и в кучия февруарски студ изглеждаше толкова абсурдна, че ги възбуждаше допълнително. Изчукаха се почти като двама влюбени, които се срещат след дълга раздяла.<br /> <br /> <br />