Младежи, завършващи родни университети, без никакъв опит вече се мръщят на заплата от 1500 лева и искат по-високо заплащане, пише „Телеграф”.
Тази сума е стартово възнаграждение в аутсорсинга, което дават чуждите фирми, преместили част от дейността си у нас. Отделно се дават за извънреден труд по 15-20 лева, покриват се и разходи за храна.<br /> <br /> По-високо възнаграждение има за хора, които могат да говорят свободно няколко не особено популярни езика. Три-четири хиляди лева получават служители в кол центрове, които освен задължителния английски, знаят и някой от скандинавските езици - норвежки, датски или шведски.<br /> <br /> Работата в този случай е да дават по телефона съвети на клиенти от чужбина. Някои са елементарни &ndash; например как да си включиш компютъра или как да го рестартираш, ако забие. <br /> <br /> Служителите разполагат с наръчник как се действа при такива случаи, а и много от отговорите могат да се намерят при справка в Гугъл. Чужденците обаче искат някой друг да им обясни какво да правят.<br /> <br /> Около 22 000 души у нас са заети в сферата на аутсорсинга у нас. Търсене на нови служители обаче непрекъснато има, твърди шефът на Българската аутсорсинг организация Стефан Бумов.<br /> <br /> Гладът за добри специалисти е такъв, че компаниите дават бонус от 250 лева на служител, който доведе подходящ кандидат за работа. Изискването обаче е той да владее минимум два езика &ndash; английски и още един европейски език.<br /> <br /> Годишно този сектор у нас отбелязва растеж с 15-20%, докато останалата част от икономиката ни крета с по-малко от процент. Големият ни конкурент в Европа е Полша, но там при доста повече население заетите в аутсорсинга са едва 40 000 души. /БЛИЦ<br /> <br /> <br />