Проф. Божидар Димитров: Искат да продадат Панагюрското съкровище на пловдивски милионер

<br /> <strong>- Проф. Димитров, вчера ми казахте, че на дългогодишните слухове за продажбата, подмяната и всякакви други спекулации около Панагюрското съкровище е нанесен смъртоносен удар. Какъв точно? </strong> <br /> - Чакай малко, аз съм в особено разположение на духа, нали разбираш защо? Днес, утре, вдругиден, до края на месеца или още ден два най-много, истината за Панагюрското съкровище ще лъсне. Осъзнавате ли за какво става въпрос &ndash; години наред светът беше облъчван с мълви и слухове за автентичността на съкровището, което биеше и по имиджа на България. Е, сега ще се сложи край на всичко!<br /> Значи, веднага след 1989 г. в нароилите се вестници куп &ldquo;познавачи&rdquo; по въпроса започнаха да се упражняват във всякакви версии около Панагюрското съкровище. Любимата им беше, че съкровището е подменено от Людмила Живкова, която с въпросната операция платила комарджийските дългове на Владко по света и у нас. <br /> <br /> Да оставим слуховете от онова време, но след 1989 г. се появиха много публикации, чудо невиждано &ndash; разбрал-недоразбрал, чул-недочул, видял-недовидял и какви ли не измислици. Тъкмо отшумя първата вълна и сега, в последните години, се появи нов прилив дивотии, подет от т.нар. &ldquo;наследници&rdquo;. Казвам т. нар. &ldquo;наследници&rdquo;, защото няколко пъти няколко независими инстанции се произнесоха, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>те не са никакви наследници </strong></span><br /> <br /> <strong>- Значи са самозванци?</strong><br /> - Самозванци, както искате ги наричайте, то това, че някой имал роднинска връзка с братята Дейкови не означава, че те са негови наследници. Братята Дейкови са откриватели, а не собственици на съкровището. Те са си получили своето възнаграждение, за което са благодарили многократно. И толкова. За разлика от Цветанкови, има други наследници, които с гняв и възмущение отхвърлят претенциите на &ldquo;пълководеца&rdquo; Павел Цветанков и неговите знайни и незнайни последователи, &ldquo;радетели&rdquo; за &ldquo;родолюбивото&rdquo; и златолюбиво дело на любимите си предци - братята Дейкови, които са откриватели, а не собственици на съкровището. <br /> <br /> <strong>- Павел Цветанков твърди, че изобщо не е сигурен, да не кажем, че почти е сигурен, че това, което се намира във &ldquo;вашия&rdquo; НИМ, е оригиналното Панагюрско съкровище? С две думи &ndash; съмнението, т.е. убеждението, го изяжда отвътре и, както се очертава, и на тези, и на следващите дела не им се вижда краят? </strong> <br /> - Той е пълен наивник! Зад него стои един пловдивски богаташ. Той чака Цветанкови да си вземат съкровището, да му го продадат със съответната редукция в цената, предполагам, и да си попълни колекцията.<br /> <br /> <strong>- Е, това вече е повече от бомба по въпроса! Значи Цветанкови се борят като лъвове, за да придобият правата върху съкровището и да го продадат на мистериозен пловдивски богаташ!? Кой е той?</strong><br /> - Няма да ви кажа името, защото не ми се разкарва по съдилища. Засега. Той не е известен на широката публика, но в нашите среди се знае. <br /> <br /> <strong>- Получава се парадокс. Цветанков твърди, че не е убеден, меко казно, че това, което се намира в НИМ, е оригиналното Панагюрско съкровище. Вие твърдите, че всеки момент това ще стане факт. На какво разчитат тогава наследниците Цветанкови? </strong><br /> - Те и този мастит богаташ зад тях са просто наивници. <br /> <br /> <strong>- Добре де, защо не изплюете камъчето &ndash; казахте, че вчера е нанесен смъртоносен удар на всякакви спекулации - какво имате предвид?</strong><br /> - Ами това, че вчера тук, на тази маса, залепнаха едно за друго с точност до микрон, части от микрона, две парчета. Става въпрос за парче, фрагмент, от крило ли е, ухо ли е, трудно е да се обясни... Защо през цялото време е останало в Пловдивския музей, защо не са се обадили, за мен има обяснение, но то си е за мене. Просто братя Дейкови при изравянето му явно са го ударили непредпазливо и то се е отчупило, може би е отслабнала връзката, професионалистите знаят за какво става въпрос, няма значение. Значи това парче при изнасянето на съкровището в Париж през 1974 г. не е било взето и никога не излизало от музея в Пловдив. Естествено, че когато сега му изследваме състава и го сравним с останалите съдове, може да се направи сравнение и да се установи автентичността с първоначално предоставеното съкровище. <br /> <br /> Значи, говорим за парче от съд, което никога не е било в ръцете на Людмила Живкова и т.н. Знам как се прави копие и всички професионалисти го знаят. Казах ви - ей тука на тая маса двете парчета съвпаднаха до микрон! Оттук-нататък чакаме официалното заключение, което отсега е ясно. И всякакви съмнения най-после ще отпаднат. Точка по въпроса. <br /> <br /> Колкото до спекулациите с копията на съкровището, то не се прави така лесно. Трябва да участват много хора. При последното копие под ръководството на проф. Мирчев участваха много специалисти и експерти, плюс един допълнителен екип. Над двайсетина човека общо. Работиха близо година и половина в нашата лаборатория, а тези хора са правили копия и за Ватикана. Хващаха се за главите. Казваха, тази техника, която са използвали древните майстори, ни е напълно непозната, не можем да я разгадаем. Не съм специалист, но факт е, че не можаха да го докарат с точност до 6,136 кг, колкото е оригиналът. Направиха го с няколкостотин грама повече, въпреки всичките си опити, напъни и майсторлък. Накрая казаха: &bdquo;Егати майсторите!&rdquo;. <br /> <br /> Сега, с невероятните неща на древните майстори ние и друг път сме се сблъсквали. Например, при съкровището в Дъбене има халкички с диаметър 1 мм. Майстори, но според нашите, днешните, това не е възможно!?! Най-големите съвременни златари казаха, че това нещо могат да го направят, но с дебела лупа. Е, да ама лупи по онова време не е имало! Лупата е много по-късно изобретение в Европа и в цял свят. Така че изработките на древните майстори, особено за нашите съкровища, са пълна загадка. Повече време ли са имали, някаква свръхконцентрация ли са прилагали, не знам, но са правили фантастични неща. И едно от тях е Панагюрското съкровище. Кой ще му направи копие? Невъзможно е! Легално или нелегално. Ми просто днес няма такива майстори! Това е. Няма какво повече да добавя. <br /> <br /> <strong>- Момент, вие сам заченахте темата, че слуховете за копия и подмяна на съкровището тръгват от Людмила Живкова, която искала да плати комарджийските дългове на Владко. Нещо повече по въпроса?</strong><br /> - Добре, сега ще те открехна по някои въпроси, което не би трябвало да го правя, но както и да е. Първо, по това &ldquo;мероприятие&rdquo; по подмяната трябва да участват много хора. Как да се подмени нещо, което дори по грамаж не може да отговаря на това, което се тиражира?! Невъзможно е! Второ, никой не си дава сметка обществено-политическата обстановка в онази епоха. Тоест, ако Людмила действително е имала нужда от пари, за да погаси дълговете на Владко от комар, няма нужда да продава Панагюрското съкровище. <br /> <br /> Просто ще поиска от Татко и той ще й даде. Зад гърба на Тате със сигурност е имало една голяма каса с пари. Ако в нея няма в наличност достатъчно пари, ще звънне на тогавашния шеф на БНБ, ще го &ldquo;помоли&rdquo; и ще получи един голям пакет с банкноти - и точка по въпроса. Людмила му беше слабост, любимка, каквото и да се говори. Така че точка по въпроса. Проблемът се ликвидира. Трето, защо има хора, които не обичат Божидар Димитров като шеф на НИМ, не обичат самия НИМ или не обичат и двете заедно, но не се обаждат по въпроса, защото са професионалисти и защото знаят, че това, с което се спекулира, е невъзможно да се случи. Знаят, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>това съкровище въобще е непродаваемо<br /> </strong></span><br /> Всеки, който се е занимавал с такива неща, знае едно &ndash; международните закони са такива, че ако го продаде държава на държава, или дори на частен музей, колекция и пр., следващото правителство може да си го поиска, защото тази сделка ще бъде в нарушение на международните закони. <br /> <br /> <strong>- А ако го изложи на търг &ldquo;Сотби&rsquo;с&rdquo;, който е институция в бранша?</strong><br /> - Там е още по-лесно - в момента, в който нещо наше го изкарат на търг, продажбата се спира и ние си го прибираме. Като пример, в момента сме си взели един дамаскин, ръкопис от 19 век, за който е доказано, че няма как да бъде изкаран от България законно, и просто си го прибираме, а &ldquo;Сотби&rsquo;с&rdquo; остава с пръст в устата. Тогава как ще стане аферата с продажбата на частник, защото някой трябва да даде 200-300 милиона долара, колкото евентуално би струвало Панагюрското съкровище на този пазар?! Какво ще го прави този мултимилионер това съкровище?! <br /> <br /> Ще го заключи в сейф и ще си го гледа през ключалката ли? Не, няма такива, които купуват за безумни пари антики, без да се изфукат пред себеподобните си поне! Да, ама тия неща не могат да останат скрити. Ако ние не се усетим, все някога някой друг ще ни &bdquo;изпее&rdquo;, просто ще се разбере. И в действие влиза най-малкото Интерпол, на който вече сме членове с всичките права и задължения. И хоп &ndash; капанът хлопва в даден момент. За какво си дал тогава милионите!?... Имаме такъв случай с фиала, подобна на тази от Панагюрското съкровище. Вярно, италианците се опъваха, беше изложена в Метрополиум мюзеум, но след години разправии доказахме, че &ldquo;тяхната&rdquo; фиала е наша и си я върнахме. Върнахме си и две маски, глинени, но с изключителна стойност. <br /> <br /> Затова пак ви казвам, че митологизираната продажба на Панагюрското съкровище е безсмислена операция. Да не говорим, че никой в България не би си позволил да дискредитира държавата по този начин, а и самият министър на културата, какъвто беше Людмила като председател на Комитета за култура, да се самодискредитира по най-безумния начин... <br /> <br /> <strong>- Добре, но мълвите за изработката на копия от оригиналното съкровище така и не спират да витаят в публичното и професионалното ви пространство?</strong><br /> - Аз защитавам музея и самото съкровище, а не фамилия Живкови, тъй като Людмила дори не съм я виждал на живо, а Владко съм го мярнал само веднъж в Созопол. <br /> <br /> Е, добре, има и четвърти последен аргумент, в който ще ви посветя и който косвено доказва колко невъзможна и фантастична е хипотезата, че Панагюрското съкровище може да бъде подменено, а оригиналът - продаден тайно. След първото изнасяне на съкровището в Париж през 1974 г., ти смяташ ли, че когато това съкровище се покаже в Лувъра, Ермитажа, Бритиш мюзеум, Мексико, Япония и където и да е по света, ония ще го приемат на доверие?! Тоест, ние им даваме едно съкровище, те го приемат на доверие и го застраховат за двеста-триста милиона долара. Ами нали, когато ни го връщат, ние можем да им изиграем номера с една пробичка и да кажем: &bdquo;А, ама това е копие, вие сте откраднали оригинала и ни връщате копие!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- И как се профилактират тези възможни деликатни казуси?</strong><br /> - Ами то е почти публична тайна. Ама неграмотните Цветанкови откъде да го знаят?! Механизмът за договаряне и изнасяне на едно съкровище наистина е деликатен и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>крие доста тънки моменти</strong></span><br /> <br /> Говорим, примерно, за Панагюрското съкровище. Първо, без да се хваля, но сме измислили почти перфектната опаковка за транспортиране, която може да издържи дори при горящ, катастрофирал самолет. Защото, до самолета и транспортирането, застраховката е за наша сметка. В момента на кацането му на съответното летище, нашите и техните групи експерти, специални комисари и т.н. поемат пратката. Тя се &ldquo;запечатва&rdquo; в специално помещение при железни правила за безопасност в присъствието на групите от едната и другата страна. И сега, това, което се прави през нощта и за което ние се правим на ударени, знаете ли какво е? - <br /> <br /> През нощта в помещението за съхранение тайно влизат експерти, които си имат свои методики, и проверяват дали това, което сме им донесли, е оригиналното съкровище или копие &ndash; проверяват го едно по едно, по всякакви методики, няма как да ги излъжеш!<br /> <br /> Досега не сме имали никаква издънка в това отношение. Затова на другия ден, обикновено рано сутринта, на сутрешна закуска или кафе нашите партньори подписват договора и едва тогава правят застраховката. Същия ден работните групи и от двете страни в присъствието на експерти, също от двете страни, започват да аранжират витрините предмет по предмет, едно по едно, при взаимен контрол. Нека Цветанкови ми кажат как Людмила ще подмени оригинала с копие при подобна процедура!? Колкото до нерегламентираното прословуто &ldquo;копие&rdquo; на съкровището за Дилма Русев, което Цветанкови също раздуха до небесата, ами че те, сувенирчетата, се събраха всичките в едно миниатюрно куфарче! Представете си какво трябва да доказваме и в каква ситуация!? Това е просто национално унижение! <br /> <br /> <strong>- В крайна сметка как ще завърши цялата дългогодишна одисея около Панагюрското съкровище? </strong><br /> - Досега просто търпях, защото, каквито и да бяха, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>експертизите не доказваха нищо със сигурност</strong></span><br /> <br /> Просто нямаше база за сравнение с част от оригиналното съкровище, за което никой не може да предяви каквито и да било претенции, колкото и спекулантска да е душата му. Е, сега имаме част от непокътнатия оригинал като база за сравнение. <br /> <strong><br /> - И какво ще се случи, когато се докаже, че съкровището в НИМ е оригиналът, а не копие?</strong><br /> - Когато това стане факт, ще заведа дела. Солени дела срещу &ldquo;наследниците&rdquo; Цветанкови за определени имуществени вреди и нанесен ущърб на Националния исторически музей. Тогава Цветанкови, вместо да забогатеят, може и да обеднеят, макар че те нямат пари. <br /> <br /> Знаете ли каква е цялата история? Зад тях стои един пловдивски богаташ. Няма да му казвам името, той не е публична фигура, не е известен, освен в нашата гилдия. Та този богаташ се надява, че след като Цветанкови си върнат имането, което ще стане на куково лято, той ще го купи от тях със съответната пазарна редукция, разбира се, и всички ще бъдат доволни. Наивници!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ<br /> <br /> </strong> <br />