Българска шопска салата, панирани чушки и домашни гозби навлизат в Азия. В истински посланици на българската кухня са се превърнали няколко млади българи в южнокорейската столица Сеул. Техният ресторант вече осма година се радва на клиентела от всички краища на света, стана ясно от репортаж на БНТ.
Във вечно шумния квартал на Сеул И Те Лон, на улицата със заведения от цял свят има и българско местенце. Ресторанти, които се появяват, печелят и фалират с шеметна, азиатска скорост. Сред светлините и приятната глъчка, зад вратата на едно от заведенията звучи българска народна музика, а корейци и българи рамо до рамо приготвят шопска и мешана салата, скара, мусака, пълнени чушки&hellip;<br /> <br /> Преди 12 години Мишо, който сега е на 32 години, попаднал в Сеул. Завършил ТОХ-а в София, стажувал в престижен ресторант, предложили му временна работа в южнокорейско заведение. Не смятал да остава дълго. Мечтата му била да има свой ресторант &ndash; чист, спретнат, с хубава храна и доволни клиенти.<br /> <br /> &quot;Решихме с приятели да отворим български ресторант. На шега. Но шегата стана сериозна&quot;, каза Михаел Шмилф. За година той и приятелят му от София, сега главен готвач &ndash; Васил Терзийски, разработвали ресторанта. Налагали българските рецепти и не допускали компромиси.<br /> <br /> &quot;Заведението си е чисто българско. Подправките са си български. Продуктите са местни, така че млякото е местно, но бактерията ни е от България. Така че всичко си е автентично&quot;, разказа Михаел Шмилф.<br /> <br /> Въпреки че някои продукти се доставят трудно, а и тепърва има да се напасват към азиатските вкусове.&quot;Малко е трудно със сиренето, защото не е много по вкуса на азиатците, но когато се приготви&hellip; например ако се направи чушка бюрек или сирене по шопски, наистина страшно много им харесва&quot;, каза Мишо. <br /> <br /> За близо осем години ресторантът е спечелил уважението на корейски клиенти, туристи, посланици от различни страни. Близо 60% от клиентелата му е постоянна. &quot;Аз лично работя по 14, 16 часа, някой път и повече. Търпение, молитва, работа&quot;, споделя Михаел Шмилф. Тези три неща. Независимо от географската ширина. Която, впрочем е една и съща и за България, и за Южна Корея.<br />