Валери Петров почина, съобщиха от семейството му днес. 94-годишният поет беше приет по спешност във Военно-медицинска академия (ВМА) в петък. Той получи тежък инсулт в края на миналата седмица и беше транспортиран от Варна в София със специализирана кола. Във ВМА обаче 94-годишният пациент направи повторен инсулт, което се оказа фатално.
<u>Ето го последното интервю, което Валери Петров даде пред БЛИЦ през 2013 година:<br /> </u><strong><br /> - Как сте със здравето г-н Петров?</strong><br /> - В момента съм добре, дай Боже да съм все така.<br /> <br /> <strong>- Преди време имахте проблеми със сърцето?</strong><br /> - Да, така беше. Почувствах се зле и ме приеха в Правителствена болница. За мен се грижеха толкова добре, че чак ми беше неудобно. Успяха обаче да ме стабилизират, както ми казаха докторите - животът ми е вън от опасност.<br /> <br /> <strong>- Спомняте ли си преди няколко години заедно с Леда Милева, мир на праха й, посетихте гроба на ваш близък поет в едно хасковско село? Как се решихте на такова дълго пътуване?</strong><br /> - Разбира се, че помня. Тогава Леда ходеше с бастун, но се държеше здраво за него. И не се спираше. Честно да си призная, без нея сякаш осиротях.<br /> <br /> <strong>- Завършили сте медицина преди много години, а не станахте доктор, защо?</strong><br /> - Имах леля в Хасково и нейният съпруг беше шеф на болницата. Те искаха да започна работа като лекар, за да мога да го заместя. Поработих само няколко месеца и разбрах, че тази работа не е за мен, и се отказах да лекувам хората. Сега други лекуват мен, но това е напълно в реда на нещата. Каквото и да се говори за тукашните лекари, не мога да го приема, защото вече няколко пъти са ме връщали от оня свят. А сега, както вече стана известно, заедно с Милен Врабевски, председател на фондация &ldquo;Българска памет&rdquo;, ни обявиха като родните лауреати на Наградата за Европейски граждани на Европейския парламент за 2013 г. Значи налага се още да поживея и да направя нещо за хората.<br /> <br /> <strong>- Страхувате ли се от смъртта?</strong><br /> - О, не! Отдавна не се страхувам от тази с косата. Там, зад онази пределна черта, ме чакат знаеш ли колко бойни другари. И знаеш ли колко много имам да им разказвам, а и те на мен. Но това ще стане, когато Господ реши. Аз не бих му се бъркал в плановете...<br /> <br /> <strong>Тодорка НИКОЛОВА</strong><br />