Шефът на ОББ: Не разбирам колегите от КТБ - да бяха попитали, вместо да подмятат името на ръководената от мен банка

<a href="https://pressadaily.bg/publication/52540-%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8/" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Людмила КУЮМДЖИЕВА, в. &quot;Преса&quot;</strong></span></a><br /> <br /> <strong>- Г-н Вътев, от близо два месеца насам финансовата система се тресе. Взеха ли БНБ, бившето правителството и партиите адекватни мерки?<br /> </strong>- Не бих казал, че има трусове в системата, но имаме нерешен проблем и той е КТБ. Крайно неприятен случай не само за банковата общност, а и за цялото общество. От две-три години открито казвах, че банката КТБ следва порочен модел на банкиране и той няма бъдеще. В началото банката на &bdquo;скъпите клиенти&ldquo; действително започна с видима концентрация на ресурси от държавния сектор с явната подкрепа на изпълнителната власт. Не се впечатлих особено много от необичайно бързия й растеж през следващите години, даже и когато тя изпревари ОББ по активи. Действително се озадачих обаче, когато в началото на тази година КТБ изпревари ОББ по общата сума на депозитите от граждани. Тогава направихме по-сериозен анализ на банката за последните пет години и какво се оказа - че три четвърти от депозитната база на КТБ е от влогове на граждани и само една четвърт е от фирми, т.е. митът, че банката се финансира главно от средствата на държавно контролирани фирми, е неверен. Освен това размерът на кредитите за граждани спрямо общата сума на привлечените депозити от тях е под 1 процент. На основата на тези данни, а и на други косвени показатели не беше особено трудно да се прецени, че имаме банка, която следва модела на т.нар. директно банкиране - събира относително скъпи ресурси от пазара (дава високи лихви по депозитите) и ги насочва за финансиране на отбрани проекти (с ниски лихви). Дълго време на шега определях този модел като &bdquo;ислямско банкиране&ldquo; - при него няма понятие &bdquo;лихва&ldquo;. Тя е забранена от Корана, вместо нея вложителите получават печалба, която си разпределят с ползвателите на кредитите или с банката. Независимо че като цяло проблемът КТБ беше катализиран по изключително неприемлив и видимо политически диктуван начин, неговият генезис е по-скоро банков, а не политически.<br /> <br /> <strong>- БНБ не допусна ли грешки?</strong><br /> - БНБ допусна в началото огромна грешка, като потърси именно политическо решение на проблема включително чрез специален закон за казуса КТБ. Естествено, не се получи - политиците &bdquo;дръпнаха черджето&ldquo; изпод БНБ в последния момент и я оставиха да се оправя сама. С това обаче се загуби ценно време, а недобрите последствия бяха използвани, за да се насочи изцяло общественото внимание към БНБ.<br /> <br /> Смятам за абсолютно непрофесионално, неприемливо и нечестно, ако щете, цялата вина за случая да се носи от БНБ. Вероятно и те са допускали известна толерантност към поведението на банката на &bdquo;скъпите клиенти&ldquo;, но доста по-едри и по-дребни мишоци бързо се изпокриха и удобно сега викат вкупом: &bdquo;Само БНБ е виновна!&ldquo;.<br /> <br /> Нека не забравяме все пак, че БНБ, правителството и част от банковата гилдия, включително моя милост, намерихме най-бързото и ефективно решение на онази прословута недел- на среща в БНБ за ПИБ. Нека някои от тогава присъстващите, които сега сочат БНБ с пръст, да си припомнят и публично да си признаят какво точно предлагаха (банкова ваканция - бел. ред).<br /> <br /> <strong>- А какво трябва да е решението за КТБ?</strong><br /> - Каквото и да е решението за КТБ, най-важното е всички да извлечем добри поуки от този случай. Политиците и най-вече изпълнителната власт повече никога да не се изкушават да подкрепят, закрилят, стимулират непазарно която и да било българска банка по подобие на КТБ. Поведението на част от вложителите, характеризиращо се с т.нар. морален хазарт (поведение на субект, който е наясно, че поема по-висок риск, но е сигурен, че този риск ще бъде заплатен от друг), следва също да се промени. Централната банка със сигурност ще трябва да подобри механизмите си за контрол&nbsp;върху банковата система още на фаза &bdquo;ранно предупреждение&ldquo;, както и да инициира съответни промени в регулациите и законите с цел много по-бързо справяне с подобни ситуации. Банковата общност следва да бъде значително по-критична към &bdquo;каубойското&ldquo; поведение, ако забележи такова при някой от &bdquo;събратята&ldquo; си, а не само да ръкопляска ехидно, когато те получават някакви банкови награди.<br /> <br /> И в крайна сметка всеки трябва да е наясно с факта, че една банка се отъждествява не с кредитополучателите си, а с милионите вложители, които са й доверили парите си, и че това доверие трябва да се пази изключително строго и отговорно. Тук ще спомена отново, без да коментирам, идеята на някои за въвеждане на &bdquo;банкова ваканция&ldquo; по време на кризата с ПИБ. Не ми се мисли какво можеше да се случи именно с това доверие.<br /> <br /> <strong>- Редица експерти - ваши колеги, обявиха, че всъщност ситуацията с КТБ показва, че отвън картината изглежда добра, но във вътрешността си въобще не изглежда толкова добре. Какво е вашето мнение?</strong><br /> - Не вярвам някой от моите колеги да споделя това мнение. Абсолютно съм убеден, че КТБе изолиран случай и като цяло банковият ни сектор е напълно надежден и здрав. Друг е въпросът, че е необходимо той да се консолидира някак си - твърде много банки сме на такъв малък пазар. Аз обичам да казвам по този повод, че двадесет и осем банки се бием за двадесетина клиенти.<br /> <br /> <strong>- Какво всъщност е състоянието на банковата система?</strong><br /> - Отново повтарям - секторът е здрав и надежден. Едно от най-големите доказателства за това е, че устояхме на безпрецедентната икономическа криза, без нито една банка да има нужда от държавна помощ, за разлика от много банки в много по-развити от нас страни, които бяха принудени да ползват помощ, за да избегнат фалита, а някои други не успяха и това да направят.<br /> <br /> Случаят с КТБ не е продукт на кризата или на системата. По него скоро ще има решение и каквото и да бъде то, според мен няма да повлияе негативно върху стабилитета на банковия сектор. Даже напротив - в дългосрочен план и ако сме си научили урока,&nbsp;следва да има&nbsp;позитивен ефект.&nbsp;Ако трябва да кажа все пак някаква слабост на сектора, тя е от структурно естество. Имаме твърде много на брой банки, които трудно биха доказали с два приемливи аргумента необходимостта от своето присъствие и стойността, която дават на пазара, респективно на икономиката и обществото. Ако единият от тези аргументи е: &bdquo;Обслужваме бизнеса и фирмите на собственика&ldquo;, моля той да не се приема.<br /> <br /> Мисля, че БНБ трябва все повече да обръща внимание и на структурата на системата, а не само да цитира средните показатели - ликвидност, капиталова адекватност и т.н., които безспорно са много добри.<br /> <br /> <strong>- Отстраненото ръководство в КТБ обвини квесторите, че са допуснали четирима служители на ОББ при проверките на Корпоративна банка. Вярно ли е това твърдение? И ако да, каква е причината за тяхното присъствие?</strong><br /> - Вярно е, но няма нищо нередно и укоримо в това. Просто бяхме помолени от БНБ да им помогнем, доколкото е възможно през отпускарския сезон, с подходящи специалисти, които да помагат на квесторите по окомплектуването на кредитните досиета на КТБ. Лично останах с впечатлението, че не сме единствената банка, към която БНБ се обръща за такава помощ. Намериха се не четирима, а шестима подходящи висококвалифицирани специалисти, които изразиха готовност за тази работа. Първото нещо, което те направиха, е да вземат неплатен отпуск от ОББ. Забележете - още преди подписването на граждански договор с квесторите на КТБ те подписаха специално споразумение, с което се задължават, носейки сериозна лична отговорност, да не разкриват пред трети лица каквато и да било информация, получена по силата на своите задължения. Определено смятам, че така помагаме на БНБ, а оттам и косвено на КТБ за намиране на по-бързо решение. В този смисъл не разбирам реакцията на колегите от КТБ - те можеха простичко да попитат мен или квесторите по този въпрос, а не да подмятат името на ОББ, да търсят етичен кодекс и т.н.<br /> <br /> <strong>- Преди по-малко от месец влязоха в сила промени в Закона за потребителския кредит. След отпадането на наказателната такса на ипотечните кредити наблюдавате ли желание у хората да погасят по-рано заемите си?<br /> </strong>- Определено има, но тази тенденция е в рамките на обичайното. Разбира се, клиенти, които имат тази възможност, сега вземат много по-бързо такова решение. Не се забелязва обаче другият очакван резултат от отпадането на таксата за предсрочно погасяване - рефинансиране на ипотечни кредити от други банки.<br /> <br /> <strong>- А как останалите промени се отразяват на пазара?</strong><br /> - Вероятно имате предвид най-вече алгоритъма и методиката за определяне на лихве- ните проценти? Почти всички банки вече са приели за основа&nbsp;при изчисляването популярните индекси &bdquo;Либор&ldquo; (на Лондонската борса), &bdquo;Юрибор&ldquo; (на европейския пазар) и &bdquo;Софибор&ldquo; (на българския пазар) за съответните валути, в които са кредитите. Много от колегите, включително аз, не смятаме, че това е най-правилният подход за изчисляване на лихвите. Причината е, че посочените индекси далеч не отразяват реалната цена на кредитите в съответната валута в България. За съжаление БНБ не пожела да се напъне малко, за да измисли ясен алгоритъм и да котира индекси в съответната валута на нива, много по-близки до реалните ценови равнища на местните парични ресурси.<br /> <br />