Проф. Станислав Христов е шеф на Клиниката по съдебна медицина на Александровска болница. Той си избира професията още като гимназист. Разчиствал домашното мазе и попаднал случайно на учебник по съдебна медицина на Атанас Тодоров, по който се обучавали родителите му – също лекари. След дипломирането си започва работа по специалността в Монтана. Няколко години по-късно се явява на конкурс за свободно място в Катедрата по съдебна медицина в град София и го печели. След успешна защита на аспирантурата си започва работа в лабораторията за веществени доказателства. От 1996 г. завежда отдела за ДНК-анализи.
<br /> <em>През 2002 г. се явява на конкурс за началник на Центъра по съдебна медицина към Александровска болница и го печели. <br /> През ръцете му са минали труповете на почти всички показно разстреляни през последните 25 години &ndash; Луканов, Илия Павлов, Васил Илиев, бай Миле... Ексклузивно за &ldquo;ШОУ&rdquo; той разказва малко известни подробности около убийствата на някои от ВИП &quot;пациентите&quot;, които са преминали през секционна маса №1 на &ldquo;Съдебна медицина&rdquo; и през неговите ръце, какво се случва с днешна дата в &ldquo;чистилището&rdquo;, както там наричат трупохранилището с непожеланите от близките им мъртъвци и още - защо трудът на съдебния лекар експерт не се оценява по достойнство. Така се случи, че срещата ни не можа да се състои в уречения час. Причината - Клиниката по Съдебна медицина беше нападната от бълхи и беше блокирана от службите за обезпаразитяване. Този факт изкара на повърхността още въпроси.<br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Какво става проф. Христов, бълхи нападнаха клиниката по &ldquo;Съдебна медицина&rdquo;?! </strong><br /> - Пълчища бълхи сме изринали оттук! Един пострадал ром беше дошъл за съдебно-медицинско удостоверение след побой, но с него бяха десет души придружители - те ни ги донесоха. Това са едни от рисковете на професията ни. Случва се както при прегледи, така при огледи на трупове, особено на клошари. Бълхите от трупа прескачат към нас, защото търсят по-топло тяло! /смях/ А живите имат толкова много бълхи и въшки, че просто ги ръсят навсякъде! За тази година имаме около 5-6 такива случаи, когато се е налагало спешно да се предприемат такива противоепидемични мерки. Но това се случва не само при нас, а и в районните управление на МВР, където се провеждат разпитите... Така че никой от нас, които работят в контакт с такива хора, не е застрахован! И ако не се усети навреме, може да си ги занесе и вкъщи. Както сме си ги носили... <br /> <br /> <strong>- Какви са другите рискове, на които сте изложени? Все пак бълхите са малкото зло, предполагам?...</strong><br /> - Когато извършваме аутопсии, имаме предварителни данни за заболявания от СПИН, от сифилис&hellip; и екипът влиза по съответен начин в секционната зала &ndash; с два чифта престилки, с маска, с шапка, с два чифта ръкавици. Това си е нормална практика. Но, разбира се, винаги си има риск! И при най-малкото съмнение, ако не са взети предварителни мерки, след това се правят изследвания на аутопсиращите лекари и на санитарите.<br /> <br /> Нямаме предварителна информация при огледите на местопроизшествия. Когато има труп на местопроизшествието, трябва по закон да присъства и съдебен лекар. В такива случаи не са събрани предварителни данни и такива огледи трябва да бъдат добре оценени и заплащани, тъй като това е огромен труд и се работи с рисков контингент! Ние в момента отказваме да участваме в такива огледи поради изключително ниското заплащане и неосигуряване на условия на труд с рисковия контингент, с който работим! Извършват ги без нас, едва като постъпи трупът в клиниката, се извършва основен оглед...<br /> <br /> <strong>- Как се заплаща сега на лекарите за огледи?</strong><br /> - Експертният ни труд се оценява 5 или 10 лв. на час! Независимо за какво става дума &ndash; дали е труп, паднал на улицата; дали е труп, който е преседял 3 месеца, непотърсен от никой и е в разложено състояние; или труп, намерен в гората, в язовирите... без значение! Няма диференциация! <br /> <br /> За оглед, който продължава 7 часа, съдебният лекар получава 70 лв.! За едно &ldquo;лекарско&rdquo; дело, което се чете и се пише експертиза в продължение на 3-4 месеца, се слага хонорар 350 лв., а накрая ти режат половината от него! Експертизата по едно такова дело трябва да струва минимум 1500-2000 лв.! А и парите за нашия труд не се изплащат навреме! Лично аз имам неплатени експертни огледи от повече от една година, на някои колеги не им е плащано от години! Затова ние предлагаме да има съдебен лекар за столицата денонощно, който да е на твърда ставка &ndash; 100-150 лв. на дежурство!<br /> <br /> Има нещо много важно във връзка с този проблем. В пресата се появи съобщение, че има предложение да се създаде Агенция за вещи лица към прокуратурата. Да се създаде едно ядро от вещи лица, на които да се възлагат експертизи - само на него! Та тези лица, които ще бъдат определени от прокуратурата и ще бъдат на добра заплата, ще й бъдат подчинени. Ще бъдат определени послушници за вещи лица! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Каквото им се каже &ndash; това ще пишат! </strong></span><br /> <br /> Така ще се наруши демократизмът при извършване на експертизите! Това ще бъде най-голямото нарушение на независимата експертиза! Прокуратурата не може да бъде &ldquo;шапка&rdquo; на експертите! Сега съдът също може да назначава експерти, които счита, че са специалисти в дадена област. Ако се създаде експертен съвет към прокуратурата, това ще бъде изключително опасно действие! С много тежки последствия!<br /> <br /> <strong>- От 2009 г. вие казвате в наши интервюта, че трупохранилището, моргата на Съдебна медицина към Александровска болница, или &ldquo;чистилището&rdquo;, както тук го наричате, е задръстено от трупове, чиито близки отказват да погребат. Наскоро Миролюба Бенатова направи и документален филм по темата. Мръдна ли нещо в положителна посока по този въпрос? </strong><br /> - След предаването имаше бърза реакция от страна на кметството на гр. София и от &ldquo;Гробищни паркове&rdquo;. Зам.-кметът ген. Тонев организира първата среща, след това се видяхме с отговорните лица от СДВР, от прокуратурата. Всичко отначало се задвижи много бързо и в рамките на 1 седмица бяха направени служебни погребения на около 15-20 трупа. Или поради отпуски, или поради някакво неразбиране нещата отново зациклиха! И сега пак долу са 190 трупа! Има случаи на хора, починали в болниците, които близките също отказват да погребат. В &ldquo;Пирогов&rdquo; и във Военна болница също има трупохранилища, в които се съхраняват примерно по 15-20 трупа. Но голямата трагедия е в Съдебна медицина!<br /> <br /> <strong>- Каква е цялата процедура, защо се стигна дотук?</strong><br /> - След аутопосията се издава удостоверение за смърт и разследващият полицай трябва да изпрати близките при нас, за да организират погребението. Те не се явяват или пишат отказ от погребение по различни причини. Най-често се изтъкват икономически причини: &ldquo;Нямаме пари за погребение!&rdquo;. Не рядко причината е влошени роднински връзки, липса на близки, незаинтересованост... В България няма закон, който да задължи близките да погребат трупа! <br /> <br /> Близките, когато има такива, пишат декларация, която депозират или в Съдебна медицина или в съответното районно управление. Ние окомплектоваме документите и ги изпращаме към Районна или Градска прокуратура в зависимост кой наблюдава съответното производство. Там издават постановление за извършване на служебно погребение, след като преценят всички обстоятелства по делото. Но... след това започва нова процедура, която стига до отдел &ldquo;Социални дейности&rdquo; към Столична община, където правят собствена, независима проверка дали починалият има близки, дали няма близки, въпреки че това им е написано в писмото. Те правят и проверка дали починалият и неговите близки са подали молби да бъдат регистрирани като социално слаби. Защото те може да са социално слаби, но да не са подали такива молби и да не фигурират като такива в общината. В такъв случай оттам ни пращат писмо, че еди-кой си има роднини, но нито той, нито те са регистрирани като социално слаби &ndash; следователно - не могат да отпуснат пари за социално погребение! Става въпрос за 150 лв.! Прокурорът разпорежда да се извърши служебно погребение, но общината ни пише, че починалият и близките му не са регистрирани като социално слаби и не може да направи социално погребение, в същото време близките отказват да го погребат! Затова е цялата бъркотия! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И труповете остават в &ldquo;чистилището&rdquo; при нас!</strong></span><br /> <br /> Какво да направим вие?!...<br /> <br /> Да приемем, че от &ldquo;Социални дейности&rdquo; на Столична община са разрешили погребението. Те трябва да изпратят писмо и съответен паричен превод към &ldquo;Гробищни паркове&rdquo;. Оттам трябва да осигурят гроб в т. нар. служебно гробище, да дойдат да вземат трупа от нас и да го положат в земята. Но ние получихме писмо, че въпреки че имат разрешение, &ldquo;Гробищни паркове&rdquo; не могат да погребат към днешна дата 47 трупа! Независимо че имат цялата документация, &ldquo;Гробищни паркове&rdquo; не ги изнася оттук! Не може тленни останки да седят в Съдебна медицина с месеци и с години! Ако дойдат да ги вземат тези 47 трупа, малко ще отдъхнем! Питайте ги тях защо не ги вземат още!...<br /> <br /> <strong>- Какви хора работят в &ldquo;чистилището&rdquo; и обгрижват труповете?</strong><br /> - Изключително съвестни и прецизни момчета. Със средно, има и с висше образование. Приемат трупа, документацията, подготвят трупа за аутопсията, помагат на аутопсиращия лекар, зашиват трупа, съхраняват го... Даже много добре се справят! Друг е въпросът, че в камера, която е за 30 души, има 70! Ако не се справяха, досега щях да извикам РИОКОЗ да затворят моргата! Заставам изцяло зад работата на тези момчета! <br /> <br /> <strong>- Не може ли труповете все пак да се съхраняват в самостоятелни камери, за да изчакат &ldquo;достойно&rdquo; цялата тази бюрократична процедура?!</strong><br /> - 200 единични камери! Това и в Щатите не се прави! Една единична камера заема площ около 1.20 на 3 м като гнездо! И струва 7000 - 8000 евро! С оборудането и поддръжката - 15-17&nbsp;000 евро! Вие искате 200 камери! Малко прекалихте! <em>/смее се &ndash; б.а./</em><br /> <br /> <strong>- То няма пари за живите, та за мъртвите такива разходи! Тук май няма ВИП персони...</strong><br /> - Няма ВИП персони. При нас има 3 единични камери. В тях се съхраняват трупове при убийства. За да бъде съхранен трупът в максимално добро състояние, без чужди влияния преди и след неговото изследване. Докато се погребе.<br /> <br /> <strong>- А каква е тази ВИП маса за аутопсии?</strong><br /> - Наш жаргон. Това е маса №1 в секционната зала, на която е най-удобно да се работи, тъй като тя е най-близко до предсекционната зала, където се разполага разследващата група полицаи. Иначе тя си е същата като всички останали маси...<br /> <br /> <strong>- Приятел на Илия Павлов тази година, около годишнината от убийството му, заяви, че той може и да е жив! Вие сте човекът, който е в състояние да се изкаже най-компетентно по-въпроса, защото сте го аутопсирали след убийството?... </strong><br /> - Аз правих аутопсията на трупа на Илия Павлов. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Жив не съм го виждал никога!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Разкажете, какво се случи? Имаше ли нещо по-особено?</strong><br /> - Абсолютно нищо по-особено. При нас, както казах, няма ВИП персони. При нас има убийство &ndash; огнестрелно нараняване. Нас не ни интересува, че това е еди-кой си. Ние си вършим нашата работа! <br /> <br /> След инцидента Илия Павлов веднага е закаран в &ldquo;Пирогов&rdquo; с надеждата, че все още е жив, но там се констатира настъпването на смъртта, след което трупът е докаран тук. Тялото на Павлов постъпи при нас със солидна охрана, както се полага. Беше поставено, както при всички случаи на тежки убийства, в единична хладилна камера с ключ. Пред &ldquo;Съдебна медицина&rdquo; беше поставена охрана - и полицейска, и на болницата, и негова. На следващия ден извършихме аутопсията.&nbsp; <br /> <br /> Имало е оглед на местопроизшествието, което е извършено от полицаите. <br /> <br /> Там беше намерена на дърво куката, на която убиецът е сложил цевта на карабината, за да му е стабилен мерникът. Куршумът е преминал през тялото, разкъсал е тъканите и е паднал между тялото и дрехата в областта на гърба. При обръщането на трупа в &ldquo;Пирогов&rdquo; куршумът беше изпаднал, един журналист го намерил и го предал на разследващите. <br /> <br /> <strong>- Какво установихте при аутопсията?</strong><br /> - Илия Павлов беше убит с един куршум, който влиза отпред отляво на гърдите и излиза отзад на гърба с пълно разрушаване на сърцето и черния дроб, засяга и белия дроб. Смъртоносно нараняване, несъвместимо с живота, при което човек не може да бъде спасен.<br /> <br /> <strong>- Има ли и 1 процент възможност на мястото на трупа на един човек при вас да бъде докаран трупът на друг и представен за него?!</strong><br /> - Това не може да се случи по много причини. Несъвместимо е с високия морал на нашата професия и на професията на разследващите. Има съответната фотодокументация, проби, които се пазят за съответен ДНК-анализ. Това е кръв, която се съхранява на минус 80 градуса. А и при полагането в ковчега, когато задължително има съдебен лекар, присъстваха редица негови приятели, адвокати. Никой не е изразил съмнение, че това е Илия Павлов! Това са спекулации, хората се мъчат да станат интересни.<br /> <br /> <strong>- Пази ли се още кръв за ДНК-анализ от Илия Павлов от 2003 г.?</strong><br /> - Вече трябва да е унищожена, 5 години се съхранява. <br /> <br /> Ние извършваме послесмъртни ДНК-експертизи, когато предполагаемият баща е починал, но пробата се съхранява. Такава беше направена на бодигарда на Карамански, чиято приятелка беше бременна, когато той беше убит. <br /> <br /> <strong>- Аутопсирали ли сте и Васил Илиев? Какво беше особеното при неговото убийство?</strong><br /> - Васил Илиев беше застрелян в автомобила си с автомат. При него имаше само едно смъртоносно нараняване, въпреки че бяха изстреляни много куршуми. Това беше ядка на куршум. Куршумът е ударил в стъкло или в ламарина, разкъсал се и напред е продължила само сърцевината на куршума без ризницата. Васил Илиев беше улучен в дясното слепоочие от такава ядка на рязан куршум. Тези&nbsp;куршуми са такива &ndash; дори да срещнат преграда, се разкъсват и продължават,&nbsp;а ако улучат целта &ndash; се разкъсват вътре в тялото. Васил Илиев имаше и други наранявания в меките тъкани и в главата, но те не бяха смъртоносни.<br /> <br /> <strong>- А Иво Карамански как беше убит?</strong><br /> - С два куршума в предната част на лицето и шията. Единият от изстрелите е причинил смъртта. Той навлиза в черепната кухина и прекъсва продълговатия мозък.<br /> <br /> <strong>- А Милчо Бонев - Бай Миле?</strong><br /> - 21 огнестрелни наранявания по тялото поне от две оръжия. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Включително и 5 контролни изстрела в главата </strong></span><br /> <br /> с автоматично оръжие, с които извършващият деянието се подсигурява напълно. Основните изстрели при него и хората му са отзад в тила, на границата между черепа и гръбначния стълб, където се намира продълговатият мозък. Смъртта е неминуема!<br /> <br /> <strong>- Преди месеци имаше спор дали трябва да бъде ексхумиран трупът на Людмила Живкова, за да се разбере истината за нейната смърт, около която също има много митове и легенди. Вие мислите ли, че нещо ново може да се разбере, ако бъде предприета ексумация?</strong><br /> - Нищо няма да докаже ексхумацията! Даже да има употреба на някакво лекарствено средство, то вече е разградено. <br /> <br /> Не мога да кажа дали навремето не са взети проби, които да са изследвани.<br /> <br /> Аутопсията на Людмила Живкова беше извършена под охрана директно в хладилна камера на &ldquo;Съдебна медицина&rdquo; от проф. Сивчев от клиниката по &ldquo;Патологична анатомия&rdquo;. Без санитар, без нищо! Той сам си е работил! Трупът не беше качен в секционна зала. От експертно участие при аутопсията беше елиминиран дори шефът на катедрата по &ldquo;Съдебна медицина&rdquo; проф. Попвасилев, който беше член на ЦК. Беше много обиден.<br /> <br /> <strong>- Резултатите не бяха обявени&hellip;</strong><br /> - Проф. Сивчев ги знаеше. Официална документация при нас няма, не е записвана в нашите журнали. Резултатите са отишли към когото трябва.<br /> <br /> Проф. Сивчев почина на преклонна възраст, на 90 години, но никога&nbsp;не е споделял какво е установил.&nbsp;Лично съм го питал, а той казваше: &ldquo;Колеги сме, знаете, че има професионална тайна!...&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Вие сте участвали в аутопсията на шефа на УБО ген. Кашев. Имаше ли някакъв натиск върху съдебните лекари?</strong><br /> - Самоубийство. Смъртта беше настъпила вследствие на изстрел, произведен в устата с пълно разрушаване на мозъчната структура. Проф. Раданов тогава беше викан лично на най-високо ниво, включително и от шефа на Медицинска академия акад. Атанас Малеев, и му оказваха натиск да се напише, че Кашев е починал вследствие на мозъчен инсулт! Той отказа.<br /> <br /> <strong>- Сега стана трагедията с малайзийския самолет. Вие сте били в екипа след голямата катастрофата край Кривина, когато самолет ТУ - 154 се разби в краварник с 50 души на борда. Имаме ли ние добри практики при такива големи инциденти? </strong><br /> - Тогава поне имаше място в трупохранилището! Това беше денонощна работа! Не съм спал 72 часа! Оглед на местопроизшествието, всичко около труповете се описваше, съхраняваха се в съответните полиетиленови чували, както е световният стандарт. След това постъпваха под съответната номерация тук, имаше създадена идеална система &ndash; денонощно се извършваха аутопсиите, вземаха са материали за допълнителни изследвания... В библиотеката бяхме направили нещо като щаб, в който постъпваха всички данни, които можеха да помогнат за идентификацията на труповете. В рамките на 4-5 денонощия бяха идентифицирани всички трупове, без да е имало тогава ДНК! Спомням си, че една от германките беше идентифицирана по&hellip; спиралата в матката! Това ни послужи за идентификационен белег, иначе тя беше доста обгоряла и не можеше да бъде разпозната по друг начин!<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong><br /> <br />