Адът слезе при нас отведнъж, казва подполковник Ценко Велев. Той е бащата на 26-годишната Наталия, която се бори със смъртта в Онкохематологията в София. Въпреки че жаждата за живот на младото момиче не секва, битката й с коварната болест е неравна и изтощителна. Страшната диагноза - остра миелоидна левкемия, поразила Наталия тихомълком, пише в. "Стандарт".
Момичето разбрало, че е болно, съвсем случайно - 11 дни преди рождения си ден. През юни то се разболяло от ангина, но нито един от антибиотиците и лекарствата, които му давали, не подействал. Затова на 29 юни Наталия отишла на преглед във ВМА. Там й направили пълна кръвна картина и истината дошла наяве.<br /> <br /> Оказало се, че левкоцитите й са много - 150 хиляди и трябва да започне незабавно лечение. Родителите й се насочили към Онкохематологията в &quot;Дървеница&quot; в София, където веднага започнали с химиотерапията. И адът отведнъж слезе при нас, повтаря баща й, а очите му се насълзяват. Заради отровните лекарства, които се вливат, Наталия се лута между живота и смъртта всеки ден. <br /> <br /> Тя изпитва силни болки в далака, черния дроб, ставите, сърцето, има висока температура и се изпотява. Заради това, че хемоглобинът и тромбоцитите й са изключително ниски, се налагат дори кръвопреливания, казва баща й. Неговите и нейните приятели обаче не са ги оставили. Мои колеги дадоха кръв и съм им безкрайно благодарен, казва Ценко Велев. Нейните приятели пък дошли в болницата, за да не е сама на рождения си ден на 10-и юли.<br /> <br /> Въпреки подкрепата им и усилията на лекарите у нас единственият шанс на Наталия да продължи живота си е сериозно лечение в Германия. След него там ще й бъде направена и трансплантация на костен мозък. Дори вече е открит и донор с максимално възможната съвпадаемост - 10.<br /> <br /> Острата миелоидна левкемия е императорът на раковите заболявания и всеки изтръпва като чуе тази диагноза, казва подполковник Велев. Той вече е изучил всичко за болестта и дори е намерил клиника, където детето му да бъде прието през септември. За тази цел обаче трябва да намери 250 хил. евро. От комисията за лечение в чужбина отговор няма, а от НЗОК са отказали да покрият всички разходи. Написаха ни, че могат евентуално да поемат някаква част, казва Ценко Велев. Затова той е впрегнал всичките си усилия в събирането на средствата. Съпругата му пък денонощно е при Наталия, за да се грижи за нея в болницата. <br /> <br /> Сега организмът й е като рак без хитинова обвивка, толкова е беззащитен, всичко може да я порази - гъбички, вътреболнични инфекции, обяснява подполковникът. За да не стане това, Наталия приема освен химиотерапията, 7-8 антибиотика и други силни лекарства.&nbsp;Вените й са изтънели а от безкрайното поставяне на абокатите вече трудно се намират здрави. Адът обаче не свършва дотук. За да проверят дали лекарствата действат и унищожават лошите бластни клетки, лекарите трябва да бодат Наталия и да вземат костен мозък. За тази цел всяка седмица те забиват дебели спринцовки в костта на гръдта или бедрата й, докато получат нужното количество. Обикновено болезнената процедура се повтаря по няколко пъти, защото заради химиотерапията костният мозък на Наталия е разположен неравномерно. После отново започват химиотерапиите.<br /> <br /> Бащата е готов на всичко, за да върне предишната Наталия у дома. Тя беше много енергична и добра, с прекрасно чувство за хумор и обичаше да рисува, казва баща й. Думите му потвърждават както нестихващото внимание на приятелите й, така й фактът, че трима колеги се занимават с нейните задължения в &quot;Агенцията за бежанците&quot;, където работела доскоро. Тя има дарбата бързо да анализира хората и да достига до същината на нещата, казва подполковникът, а очите му пак се насълзяват. Остава му само надеждата, че детето му ще се пребори с болестта. А за тази цел добри хора трябва да помогнат Наталия да замине за Германия.