Наскоро Иван Мирославов, брат на първата жертва на гангстерските междуособици, белязали цяла петилетка от началото на прехода – Стефан Мирославов – Крушата, огласи сензационната хипотеза, че според него пръст в разстрела на бившия борец имала неговата експоловинка Ани.
<br /> &bdquo;Те имаха тежък имотен спор. Става въпрос за много пари&rdquo;, довери пред национален всекидневник братът на Крушата. Той опроверга и официалната версия, че Стефан Мирославов е бил застрелян, докато шофира мерцедеса си, от някакъв митичен руски килър на име Сергей Тусгочи, ветеран от Афганистан. Иван Мирославов е на мнение, че брат му е бил застрелян от упор, след като спрял автомобила си за разговор с познат човек. Къде е истината, остава загадка &ndash; 21 години след убийството, а емблематичното дело №2441 вече е свалено в архив, където ще се превърне в &bdquo;студено досие&rdquo;. <br /> <br /> <em>По дирите на още топлата следа от &bdquo;бомбата&rdquo;, хвърлена в медийното пространство от брата на брутално гръмнатия състезател по борба, потърсихме бившия шеф на РДВР &ndash; Ловеч - о.р. полк. Богдан Кръстев, нашумял навремето с прякора &bdquo;ловешкият шериф. Eдинствено пред &bdquo;ШОУ&rdquo; той разкри неизвестни досега обстоятелства около първото знаково убийство в най-новата история на България. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Кръстев, вие ли разследвахте убийството на Крушата?</strong><br /> - Не, защото по това време вече не бях полицейски шеф на Ловеч. Тогавашният вътрешен министър Виктор Михайлов ме уволни, без да ми съобщи мотивите. И досега те са тайна за мен. Научих за уволнението си от БНТ. <br /> <strong><br /> - Какво ви свързва тогава с разстрела на Стефан Мирославов? Познавахте ли го, имахте ли някакви контакти с него? </strong><br /> - Да, и дори се опитах да му спася живота. Ще ви разкажа как. Но преди това искам да споделя един много показателен факт, за който знаят много малко хора. И аз трябваше да бъда убит на същото място, където умря Крушата! <br /> <br /> <strong>- Това звучи фантастично! Разкриха ли се поръчителите, стрелците?</strong><br /> - Не, но без малко щяха да успеят и сега нямаше да разговаряме с вас. Куршумите дойдоха откъм същия хребет, на детелината на шосето за Троян. Връщах се в Ловеч от заседание в София със зашифрован &bdquo;Москвич&rdquo;&ndash; тоест, никой да не може да определи местоположението ми, от съображения за сигурност и от оперативни съображения, както ги наричаме ние, криминалистите. И изведнъж <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>върху капака на колата и вратата на шофьора се посипа дъжд от куршуми</strong></span><br /> <br /> Чистачката се строши. <br /> <br /> <strong>- Как реагирахте? </strong><br /> - Залегнах, без да губя присъствие на духа. Намерените гилзи бяха от ловджийско бренеке. Искали са да инсценират &bdquo;драма по време на лов&rdquo;. Де да беше така! <br /> <br /> Аз стисках един &bdquo;Скорпион&rdquo;<em> /малък автомат &ndash; б.ред./</em>, но не открих огън по посоката, откъдето дойдоха изстрелите, за да не убия или раня някой бракониер. <br /> <br /> Хвърлих обаче две бойни гранати в река Осъм. <br /> <br /> <strong>- Свързвате ли покушението срещу вас с убийството на Крушата? <br /> </strong>- Доколкото имах данни, че е намесен в афери с висши полицейски шефове. И те му костваха живота. Аз самият бях новатор, борех се да изкореня престъпността в Ловеч и региона, затова получавах заплахи за живота си. <br /> <br /> През 1992 г. Унгария издаде заповед за задържането на Крушата за 6 месеца, но по споразумение той се върна в България и можеше да обжалва. Стефан нямаше регистрирани криминални деяния в Ловешка област.<br /> <br /> Отидох на рождения му ден в родното му село Горно Сливово. Помня, че там бяха майка му, сестра му, зет му... Опитах се да го убедя за негово добро да влезе в затвора в Ловеч и да излезе на свобода след 2-3 месеца. Там щеше да е в безопасност. <br /> <br /> <strong>- Защо той не се вслуша в съвета ви?</strong><br /> - Не знам. Имал е вероятно някакви свои сметки, които, както се видя, се оказаха без кръчмар. Крушата ме слушаше и само леко се усмихваше. <br /> <br /> Когато не беше пийнал, той приличаше на юноша. С една такава неподправена, чиста селска душевност...<br /> <br /> <strong>- По-късно тръгнаха слухове, че Крушата и хора от обкръжението му се гаврили с момиче, дъщеря на висш военен, и бащата и негови колеги организирали убийството му...</strong><br /> - Няма такова нещо, въпреки че Крушата беше започнал да се разпуска, като си пийне. Заявявам го най-отговорно. Тогава, на рождения му ден, той пропусна шанса си да остане жив. След разстрела му получих от майка му и сестра му армаган с домашно свинско &ndash; сигурно са се сетили, че съм искал да го спася. <br /> <br /> <strong>- Кой от вашите колеги беше натоварен с разследването на това престъпление?</strong><br /> - Ботьо Ботев, тогава той беше шеф на &bdquo;Тежки убийства&rdquo; в Национална дирекция на полицията. Не са му много ясни обаче събитията. <br /> Заключението например, че са се целили в тялото на Крушата, не почива върху реални факти. <br /> <br /> <strong>- Същото твърди и братът на Крушата. Цитирам: &bdquo;Заключението им беше, че изстрелът не е бил произведен от професионалист и е улучил Крушата случайно. Убиецът уж се бил целил в тялото, но стъклото е пречупило посоката на куршума нагоре към главата&rdquo;. </strong><br /> - Нямате представа <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>каква дебела шия имаше Крушата! </strong></span><br /> <br /> Започваше направо от ушите. Онези, които са го ликвидирали, са знаели това, и не биха се целили отдалеч там. Защото и най-точният снайперист нямаше да може да го застреля на друго място освен в главата. <br /> <br /> Аз съм бил късметлия, че не са ме целили със снайпер. Щях да бъда мъртъв. Това място щеше да е взело първата си жертва. Крушата щеше да е вторият труп. <br /> <br /> <strong>- Виждали ли сте бившата съпруга на Крушата?</strong><br /> - Не и не знам в какви отношения са били. Онези, които са разследвали убийството му, може да са наясно с тези неща. Но <br /> те са послушковци и едва ли ще тръгнат да говорят. За мен обаче истината е следната: Крушата умря заради връзките си с върховете на мафията в МВР. Сега ще ви издам и една &bdquo;оперативна&rdquo; тайна: когато отидох на рождения му ден, за да го агитирам да влезе доброволно в затвора, исках и да го разпитам, да изкопча нещо от него за контактите с полицейската мафия . <br /> <br /> <strong>- Задоволихте ли професионалното си любопитство? </strong><br /> - Това е тема на друг разговор. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА<br /> <br /> </strong>