Веселин Маринов: Признавам за пръв път – бях на кантар дали ще оживея!

<br /> <strong>- Нека първо ви попитам за морското турне, което стартирате. Какво могат да очакват феновете ви от вас и през кои градове ще премине то?</strong><br /> - От 1999 година правя моите летни концерти, от 1996 година изобщо пътувам по концерти като музикант. Много ни е трудна годината, много е трудно лятното турне, но то е най-сладкото и най-хубавото. Тези концерти са много различни. Те са най-трудните за мен, тъй като са с огромна интензивност, нямаме почивки, защото разходите са огромни, а приходите - много малки. Малки, защото няма летни театри, в които да затвориш своите почитатели и да ги поканиш с билет. Такива са концертите само във Варна и Бургас, всичко останало е на площадите. Общините ни помагат с половината средства, другата половина я намираме от спонсори. Всяка година нещата със спонсорите обаче стават по-затруднени и все по-често отговарят отрицателно. Лоша година &ndash; наводнения по морето, общините отделят много средства за щетите, и оттам също спада помощта за концертите. Просто чудеса правим, за да станат тези концерти. Надявам се във Варна и Бургас да се напълнят огромните летни театри и те със своите приходи да покрият в по-голяма степен загубите от градчета като Обзор, Черноморец, Балчик&hellip; <br /> <br /> <strong>- Безплатните концерти са доста рискови особено във времена на криза. Минавало ли ви е през ум да се откажете и да не ги правите?</strong><br /> - Концертите са нещото, което е най-слабо доходно в моята работа. Те са онова достойнство, което те прави различен. Освен това концертът е един невидим твой PR пред обществеността на определения град. Много от нас, музикантите, искаме печалбата или дивидентите да дойдат веднага, на секундата. Но аз съм разбрал, че не всичко става изведнъж, но когато се получи, е за дълго. И в този смисъл едно мое появяване например в Силистра или Преслав носи след себе си едно добро име пред обществеността, пред града, пред хората, които го управляват, пред мощните предприятия в града. И когато дойде времето за празник, било то на съответния град, юбилей на някой човек, който е по-заможен и може да си го позволи &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>в списъка им съм първият<br /> </strong></span><br /> Това е така, защото аз съм направил своето представяне, показал съм едно уникално осветление, огромно количество артисти и танцьори на сцената, уникална апаратура, супер професионално изграден концерт, без грам аматьорщина, всичко е до косъмче уточнено &ndash; от първия звук до последния. Тези концерти ме карат първо да се чувствам реализиран, да виждам онези мои мечти от времето, когато бях студент в Консерваторията, вече една реалност. Но по-сладко от летните концерти няма. Ако имате възможност елате и вижте за какво става въпрос &ndash; потта капе от маншета на панталона ми, такава еуфория се получава, такава жега от емоция&hellip;<br /> <br /> <strong>- Какво е чувството да имате такава голяма подкрепа от фенове, да успявате всеки път да напълните Зала 1 на НДК и почитателите ви да стават на крака?</strong><br /> - Това е едно чувство на гордост, че си потребен на много хора; че с това, което правиш, помагаш в тъгата и радостта на хиляди хора в страната. Това, разбира се, е подкрепено с огромен труд и отдаденост на музиката. За мен никога парите не са били приоритет, най-важното нещо е било музиката. Затова съм се обгърнал целият в кредити, поддържам екип от хора, непрекъснато актуализираме техниката &ndash; това са разходи, които никога не съм си представял, че са толкова големи. Ако не актуализираш техниката си, ако не се осъвременяваш, хората бързо ще го усетят. Те са били на концертите миналата година и знаят колко хубаво е било, тази година очакват да е още по-хубаво - това е истинският капитализъм. Това вечно усъвършенстване, което прави живота по-хубав, за сметка на личния ти свят. Ако повечето хора го разберат това нещо и не се оправдават само с политици, животът ще бъде много по-хубав, защото всичко е в нашите ръце. Да, аз нямам личен живот, определено знам, че той куца. Самотата е нещо много страшно в онези няколко часа, преди да си легнеш у вас. Когато минути преди това си победил в един град, хиляди души скандират твоето име, в един момент <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>на четири крака влизаш в една стая и&hellip; си сам</strong></span><br /> <br /> И на другия ден пак се почват от рано уговорки, намаляване на наеми на хотели, да отидеш във вестници и радиа... Мои песни не са пускани по радиата от няколко години, от 2000 година. Причината е тази, поради която не чуваш и Тони Димитрова, и Георги Христов, и други. Сега на мода е &bdquo;Идеал Петроф&ldquo; (визира песента на Криско - б.а.) - такива са идеалите и не може нищо да кажеш - младите хора са родени в това време, те не знаят поезията какво е, не знаят кой е Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, или който и да хванеш от онези времена, младите хора не знаят кои са тези личности. Аз не смея да критикувам, дори да коментирам, защото не знам кое е истината и кое е правилното. За мен истината е в това, което правя, но ако питаш тези, които правят груба чалга &ndash; нямам предвид попфолка, той е друго нещо и трябва да се развива, големите попфолк изпълнители са много уважавани от мен, като Ивана, Нелина, Емилия, големи певци, които не си позволяват да правят глупости, но грубата чалга на разни там Амет и какви още бяха; от другата страна тези с модерната чалга, този рап, който мачка всичко и е толериран. Това са новите идеали, това са новите герои, новите примери &ndash; изсулени панталони, грубиянщини, вулгаризми... Затова вече няма истински мъже сред младите момчета &ndash; мъж, който да застане и да поиска ръката на едно момиче. Живеели заедно, така решили &ndash; това не е правилно, заминава си ценностната ни система! Но аз съм посветил живота си на някаква моя мечта и идея, виждам, че има много хора, които я споделят. <br /> <br /> <strong>- Ако ви върна назад в годините &ndash; кой е бил най-трудният и съответно - най-щастливият момент в кариерата ви?</strong><br /> - Трудностите ги има, когато се блъскаш и си решил да отдадеш всичко в името на мечтата си. Сега има много момичета, особено в попфолка, които не знаят цената на успеха. Музикалните риалита са единствената възможност на младите да се докажат без пари, да станат популярни и да имат късмета да ги хване добра фирма, както стана с Жана, която завърта много силни обороти. Но всичко е свързано с огромни средства. В самото начало вратите са само заключени, затова не мога да кажа кой е най-трудният момент, много са - имал съм тежко заболяване и бях на кантар дали ще оживея, от един зъб се развива процес, който лекарите не ми казват, имаше вариант, в който можеха да ми се случат много големи неприятности. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не съм го разказвал това, сега пред теб малко се изтървах </strong></span><br /> <br /> може би не трябваше... Още като студент имах проблеми с гласа си, дойдох в София младо момче и веднага ме хвана голямата сцена &ndash; високо диапазонни песни, пеене на живо всяка вечер&hellip; Това също е един тежък период за мен - бях много млад, нямаше почти никакви средства &ndash; баща ми много болен, майка ми го гледаше, нямахме никакви средства, не съм имал 6 стотинки за трамвая. Но човек се преборва и тези неща само учат. И моята дъщеря съм я научил да бъде достоен човек и смятам, че е такава, и добре се справя в живота, но никога няма да започне от онова, което съм бил аз. Онова поколение, което бяхме в социализма и прехода, много хора са преживели тези трудни времена и така много от тях сега оцеляват и са водещи в бранша си, защото знаят цената на една стотинка каква е. <br /> <br /> <strong>- Обръщате ли внимание на отрицателните коментари, имало ли е случай, в който да се обидите на дадена новина, подигравка&hellip;?</strong><br /> - Аз съм много чувствителен човек, заради това от много години не поглеждам интернет, не знам вече как се отваря компютър. Това е едно пространство на такива хора, които са самотни и се извиняват за собствените си неуспехи, злорадствайки срещу някого. Интернет не е форма, чрез която аз общувам, с изключение на вайбър, която много ми помага, особено когато съм в чужбина. Иначе имам екип от служители, PR, счетоводство, чрез които не изоставам в тази част, когато трябва да давам интервюта, да отговарям на почитателите си, страницата ми е много богата, показва всичко, каквото правя. В началото много ме дразнеха лъжите, но няма как да избягаме от тези неща&hellip; разочарованието си остава само за мен. <br /> <br /> <strong>- Вие бяхте жури на &bdquo;Големите надежди&ldquo; &ndash; какво ви донесе това предаване и защо се съгласихте да се включите?<br /> </strong>- Аз съм отказвал на много формати да бъда жури и участник - от &bdquo;Денсинг старс&ldquo; до всички останали. Смятам, че мястото ми не е там и защото по този начин ще се ограничи концертната ми дейност, много си ангажиран с тези формати. Така стана и с &bdquo;Големите надежди&ldquo;, но нямаше как да откажа на Магърдич Халваджиян, защото сме много близки и много го уважавам. Но наистина ми струваше много &ndash; всяка сряда се излъчваше, точно в средата на седмицата - най-неудобното време. В понеделник започвам концерт в Русе, плащам пътни разходи и хотели на екипа ми, аз се връщам в София, те стоят един ден напразно, връщам се четвъртък и петък за другите концерти. Преди концертите ги правехме от понеделник до четвъртък включително, защото петък, събота и неделя не са хубави дни за концертна дейност &ndash; хората отиват по ниви, на почивка, на рождени дни. Но, въпреки всичко, три месеца успяхме, то се падна и с предизборната кампания и известно време нямаше концерти, така че нямаше проблем. Положителното е повече &ndash; много неща видях, дори че и там има организиран вот, организирани рейсове, букети за определено момиче, разглезени деца, наред с много талантливи обикновени деца. Самият конкурс беше като живота ми &ndash; видях всичко. И най-важното, че победи качеството, победи морала &ndash; и Кристина, и Радко от Троян са уникални певци, които<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>надвиха организирания вот </strong></span><br /> <br /> и победиха с качествата си! За пореден път се убедих, че справедливостта винаги идва, макар понякога да закъснява.<br /> <br /> <strong>- Режисьорът Люси Иларионов е споделял, че му е било трудно да ви &bdquo;пречупи&rdquo; по време на снимки, тъй като сте били доста сериозен и сте искали да се снимате с костюм, а той е настоявал да смекчите малко официалния стил. Спомняте ли си началото на съвместната ви работа?</strong><br /> - Помня този момент, снимахме клипа &bdquo;Пожарите на любовта&ldquo; в най-любимото ми място &ndash; &bdquo;София ленд&ldquo;, съжалявам, че не го възстановиха. Преди това имах два-три клипа, всичките с костюм, с по-строго поведение. Люси е човекът, който промени цялото ми поведение, целия ми живот, не само в клиповете. Започнах да се обличам като музикант горе-долу, а не като бизнесмен. <br /> <br /> <strong>- Съвсем наскоро оженихте дъщеря си Йоана &ndash; предполагам, били сте изключително щастлив в този момент? Как мина сватбеното тържество? Разбрах, че сте разплакали гостите с ваше изпълнение&hellip;</strong><br /> - Сватба като сватба, само че всеки си мисли, че неговата е най-важна. Аз имам едно дете, на нея съм оставил цялата си любов, всичките си надежди. Много я обичам. Намери си много добро момче и направихме едно страхотно тържество. Заедно със сватовете успяхме да организираме една много хубава церемония, която ще остане завинаги в спомените на младите и на гостите. Аз много се вълнувах, <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> щях да припадна от вълнение </strong></span><br /> <br /> дали всичко ще се получи; изненадите, които бях подготвил&hellip; Изпях две песни, които са специално направени за случая, тепърва ще излизат. Едната песен е написана специално за Йоана, казва се &bdquo;Гълъбе мой&ldquo;. <br /> <br /> <strong>- В разговора казахте, че сте самотен, но през последните дни гръмна новината, че в живота ви има жена - можете ли да разкриете нещо за нея, или пък да опровергаете написаното?</strong><br /> - Не искам да опровергавам, защото влизам в света на хора, които не са на моето ниво, в света на жълтините. Аз съм един свободен мъж, който наистина има нужда да срещне подходящата половинка, да станем едно цяло. Може би заради романтичността или тази сантименталност, която има характерът ми, съм се излъгвал няколко пъти в живота си, и сигурно заради това съм по-резервиран - по не вярвам ли, не знам - за да се впусна в следваща любов. <br /> <br /> <strong>- Вие всъщност зад гърба си имате два развода - съжалявате ли за предишни грешки или по-скоро се учите от тях?</strong><br /> - И от двете жени, които съм имал, особено с първата ми съпруга, съм имал доста дълъг семеен живот - 20 години. Пожелавам на всяко едно семейство такива страхотни години, каквито сме имали ние. Но, какво да кажа, всеки смята, че е прав. Сега, когато годините минат и емоцията притъпее, си казва човек, че е могъл и по друг начин да постъпи тогава &ndash; можело е да поговориш, да стъпчеш егото си, но младостта е такова нещо, затова хората грешат, докато са млади, зад гърба им нямат голям житейски опит. Вторият ми брак беше много кратък, но, въпреки това, имах възможност да изживея прекрасни мигове с втората си съпруга. Но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>имам много тежко разочарование <br /> </strong></span><br /> изведнъж, заради което се получи да има такава тежка раздяла. Оттогава нямам такава сериозна връзка с жена.<br /> <br /> <strong>- Кое е най-важното нещо в живота за вас, кое най-много ви радва и ви доставя удоволствие? </strong><br /> - Много неща ме радват. На първо място съм радостен, когато са здрави хората около мен, това е най-важното. Майка и татко са живи и здрави, на много години станаха, но, въпреки десетките болести, са живи и здрави, и успяха да дойдат на сватбата на внучката си. Това за мен е нещо голямо! Радвам се на моите си успехи, много съм горд с тях. Всяка година в края каня моите колеги, с които работя &ndash; автори, поети, технически екип, счетоводството си, цялата фирма, затваряме някое малко хотелче в някой град малко преди Коледа, и така отпразнуваме успешната година. Изправям се пред тях, говоря, хваля се, какво сме постигнали, какво сме купили, какво сме издали, каква песен е станала... Правя и една томбола - колко човека ще познаят кой е бил най-хубавият концерт през годината. Казал съм на всички, че когато имаме парти в края на годината, значи всичко е било страхотно, че, въпреки всичко, сме успели и сме били по-добри от предишната. Хубавото е, че имаме от много години такива партита. Това е една незабравима вечер - виждаш как всеки се отпуска, пийват си, говорят си. Понякога заставам отстрани и си казвам: &bdquo;Господи, ти даваш хляб на толкова много хора, това е толкова достойно нещо!&ldquo;. <br /> <strong><br /> - Нека за финал ви попитам нещо актуално, предвид оставката на парламента. Вие сте близък приятел с Цветан Цветанов - това не ви ли носи някакви негативи, или напротив &ndash; дивиденти, как смятате?</strong><br /> - Приятелството си е приятелство, то е такова, защото си срещнал онази сродна душа, с която ти е приятно да общуваш. Аз имам 4-5 приятели, които са много важни в живота ми, без тях не знам как ще продължи всичко. Мъжкото приятелство е велика работа! Много е мрачно всичко в живота ни, за някакви дребни пари сме готови да продадем ценности, целият ни живот стана такъв, интересът е преди всичко. Затова съм избегнал почти всякакви контакти и съм се затворил в един кръг от десетина човека, семейства, с които се събираме, общуваме, почиваме заедно, празнуваме заедно празници. И в този мой тесен кръг е и Цветан Цветанов, който за мен е пример. Ти виждаш тук, в моя офис, съм сложил три снимки на личности, които са мои примери, идеали и съм се снимал с тях. Единият е Силвестър Сталоун - още когато дойдох да уча в София видях един плакат, на който пишеше &bdquo;Роки&ldquo; и на снимката един боксьор с американското знаме, и това ме провокира да вляза в киното, 18 стотинки струваше билета тогава. Оттогава го боготворя, това е моят идол и съм щастлив, че имах късмета да си направя студийна снимка с него - един от малкото съм. Другият, който е намерил място на стената, е човекът, който показа на света какво нещо е дисциплината и волята, облечена в правилната мисъл &ndash; Бисер Киров, моят пример в нашия бранш, как се оправя в живота. Той вече не е така популярен в нашия шоубизнес, ценностите се промениха и той се развива в друга държава. И, виждаш, третата ми снимка е с Цветан Цветанов &ndash; човек, който за мен буди възхищение като семейство, като изисквания, като морал, като честност. Лошото е, че на такъв човек му се падна да е политик, да управлява държавата в много аспекти дори в много нечестни времена. Но, както казах, справедливостта закъснява, но тя винаги идва. Бавно, бавно, тя отново си пробива път и гледа хората в очите, както казваше дядо ми. <br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ<br /> </strong><br />