Баба лекува рак със самобайче

Баба Спаска с охота посреща гости и не крие тайната на дълголетието си. Когато я оперирали първия път, доброволно отказала всякакви терапии. Дошла си на село, купила коза и с млякото се лекувала от всичко. Другата тайна е в самобайчето. Това е чудодейна билка, силата на която баба Спаска открива само на добри хора, пише &quot;Стандарт&quot;.<br /> <br /> Като повечето хора от селата в Пернишко Спаска и нейният другар Тасо напуснали селото в началото на 50-те години на миналия век. Дошли в големия град, където Тасо се хванал миньор. Стигнал до началник на смяна в рудника. Спаска си намерила работа в ТЕЦ-а с 93 лева заплата. Много й минало през главата за тия години, докато децата пораснат. Живели в комунална квартира, грижила се и за болна свекърва. По едно време взели да клеветят в партийния комитет мъжа й, че &quot;си дава парете по чужде жене&quot;. Партийните другари дошли да проверяват вярно ли Тасо изневерява на жената. Но Спаска им казала колко се обичат и ги пратила да накажат клеветника. В недоимък живели, но постепенно си стъпили на краката. И тогава дошла лошата диагноза рак.<br /> <br /> Баба Спаса и сега говори с любов за д-р Трайчев от Клементинската болница в София. Поразения яйчник го извадили, но коравата трънчанка не се изплашила и отказала повече да я лекуват. Вече била вдовица, но независимо от това, решила да се върне на село, макар и сама. Като се съвзела от операцията, изпълнила плана си, въпреки увещанията на синовете да стои при тях в града.<br /> <br /> Първото, което направила, било да си купи коза. От стари баби и от патили хора била чувала, че суровото мляко от козата е най-доброто лекарство срещу рака.<br /> <br /> Животът на село си потръгнал така, както едно време, когато в Маринковата махала на Ерул били 60 човека от една фамилия и почти в една къща. През лятото баба Спаса се радвала на внуците. И точно през едно такова лято напипала бучката. Даже болка усетила. И отново тръгнала по доктори. Разделила се и с едната си гърда. &quot;Отрезая я топката, ама я нечех да мрем&quot;, разказва старицата и поглежда хитро. Такава си била от малка и така била научена от майка си. &quot;Ако ще червата да ми се влачат, ще кажа, че това е коноп, а не мое черво&quot;, обяснява философията си беловласата жена. &quot;Подписах се у болницата да ме пуснат и пак си дойдох на село&quot;, реди хронологията баба Спаса.<br /> <br /> Тогава се сетила за самобайчето. Не знае дали винаги е познавала чудодейната му сила. Но признава, че нейната майка - баба Донка, била баячка - лечителка. Случвало се да донесат при нея умиращо бебе. Тя го къпела в дървеното корито във вода със стръкчета самобайче в нея и то оздравявало. Случвало се обаче да идват и родители с дечица, които баба Донка не искала да лекува. Връщала ги да идат при лекар, защото усещала, че за болното дете няма спасение.<br /> Баба Донка сама си изцерила и рак на устата. Като се появило нещо лошо на устните й, лек за него й се явил насън. Глас й казал да си направи мехлем от чист восък, мед и чисто брашно. Тя послушала заръката, започнала да маже тумора и той изчезнал, както се появил.<br /> <br /> Баба Спаска твърди, че не е приела от майка си тайните на баенето. Такива били времената през 50-60-те години на миналия век - поповете и баячките били гонени от ОФ-то и партийните секретари. Пък и имало една жена с лоша слава, на която й викали Видрарската врачка. Затова баба Спаска не пожелала да наследи майка си като лечителка, но пък със сигурност е приела в наследство изострената прозорливост към хората и нещата.<br /> <br /> И като се прибрала на село с отрязана гърда, Спаска се сетила за самобайчето. Набрала стръкчета от ливадето пред къщи и ги турила в пазвата си. И какво било учудването й, когато видяла колко бързо оздравяло оперираното място.<br /> Имало обаче още да пати трънската баба. Дали по наследство, дали по друга причина, третия път тумор се появил на носа й. &quot;Докторът нещо си бае, мисли, че ме е страх, ама я му викам: Айде, маинюй тия тараеж от носа и да си идем&quot;. Смелата баба изненадала младия лекар и той я питал за къде бърза. А тя му отвърнала, че иска да си дочете на спокойствие &quot;100 години самота&quot;.<br /> <br /> &quot;Партиите ме отвратиха&quot;, откровеничи бабата. Баща й бил от Благоевата партия и си отишъл от света с партийния билет в джоба. От него бил генът на дълголетието - той починал на 100 години с чашка в ръка и с цигара в устата. &quot;Ама не трябва да се прекалява. Ни с рекията, ни с цигарете&quot;, казва бабичката и почва да реди като по Евангелието десетте Божи заповеди, които тя знае от живота, а не от книгата.<br /> <br /> Гозбите й са прости. Месо не яде. Прави си клин чорба и постно пърженко. Вино не обича, но ракийка не отказва и сама си я вари, или по-точно - &quot;пече&quot;, както се казва по този край. 50 грама ракийка сутрин са за съдоразширяване, казва си дозата баба Спаска. Най-обича да закуси пиперче от градинчето. А там има и всякакви билки - калофер, пелин, маточина, рен (хрян) и силина (девисил). Най-ценно е самобайчето. То цъфти рано напролет и по ливадите са го окосили. Но хитрата баба рови в саксиите и скубе стръкчета, които подарява на гости, спечелили нейното доверие. Носете го в сутиена и ще видите &quot;Как сви мужье че оду по вас&quot;, съветва тя младите момичета. На зрелите жени пък със сигурност гарантира, че ако вярват на силата на самобайчето, болест няма да ги стигне.<br /> <br /> <strong>Чужденци търсят келти в село Ерул</strong><br /> <br /> Баба Спаска е жива и здрава и днеска. Много обича да посреща гости. В дома й са идвали шведи, косовари, професори разни. Води ги синът й Иван Ерулски, който работи в пернишкия музей. А чужденците идват да проверят дали наистина селото Ерул има нещо общо с древното келтско племе ероли, за което се смята, че е било по тези места заради златните мини. След благата дума с бабата гостите си тръгват с плетени от нея терлици за спомен. /БЛИЦ<br />