Преди 100 г. германски цепелин бомбардира Антверпен

София, България 14 Авг. 2014, 08:00 6080 прочита 0 коментара

Цепелин Z-IX, с който е бомбардиран Антверпен

На 14 август 1914 г. по време на току що започналата Първа световна война германски боен цепелин с военно означение Z-IX (заводски номер LZ-25) и командир Ернест Леман бомбардира важното белгийско пристанище Антверпен. В резултат има разрушения и са дадени първите жертви от въздушно нападение.

Възходът на дирижаблите В зората на авиацията цепелините (дирижаблите) леко изпреварват развитието и навлизането в армиите пред самолетите. Пречката е в липсата на леки и компактни двигатели. Безспорно водеща е Германия, следвана от Русия. През 1913 г. Германия има на въоръжение в сухопътната армия и във флота 11 дирижабъла, които по своите технически параметри значително превъзхождат въздушните кораби на другите страни. В цепелините германският генералитет вижда инструмент за геополитическо застрашаване и натиск, който като &bdquo;дамоклиев меч” да надвисва над главите на несговорчивите съседи. През 1912 г. началникът на Генералния щаб Хелмут фон Молтке се изказва по този повод съвършено категорично: &bdquo;Сега ние притежаваме цепелини, които се явяват най-съвременно оръжие и вероятно нашите потенциални противници разбират това – затова наша задача е постоянно и с по-голяма енергия да работим за неговото усъвършенстване. Нещо повече: ние трябва срочно да разработим стратегия и тактика за използването на въздушните кораби, които трябва със своята мощ още в самото начало на войната да сломят физическата и морална съпротива на всеки противник.” Стратегията за използване на цепелините предполага преди всичко въздействие на гражданското население - бомбардиране на градовете с цел неговата деморализация. Най-голяма заплаха в това отношение чувства Великобритания, която за първи път осъзнава, че нейният мощен флот, надеждно прикриващ досега границите на метрополията, в тази ситуация е абсолютно безпомощен. Към 1912 г. строителите на дирижабли наблюдават първите изяви на младата самолетна авиация в Триполитанската и в Балканската война. Германия внимателно следи нарастващия прогрес в авиацията, но господстващите настроения и мисли в ръководните военни кръгове са най-добре изказани от дирижаблостроител Пърсевал: &bdquo;Апаратите на Райт винаги ще бъдат значително по-малко ефективни във военното дело, отколкото дирижаблите.” Германия се подготвя за война от въздуха Към януари 1914 г. Германия по общия обем на дирижаблите си (244 000 куб. м) и по техните бойни качества притежава най-мощния въздухоплавателен флот в света. За водене на бойни операции на суша е сформиран специален Дивизион въздушни кораби с 6 &bdquo;твърди”цепелина, два мобилизирани граждански дирижабъла, един &bdquo;Шюте-Ланц” SL-2 и три &bdquo;меки” &bdquo;Парсевал”. Отделен въздушен флот сформира ВМФ за стратегически задачи на големи разстояния. Към 1 август 1914 г., в началото на войната, Дивизионът получава още един цепелин, а числеността му нараства до 4000 души На 3 август 1914 г. Германия обявява война на Франция и нахлува в Белгия, а на 4 август Великобритания обявява война на Германия. Бойното поле за дирижаблите е готово, но те не се включват във войната от първия ден. Мнозина в ръководството на германските сухопътни войски не оценяват достатъчно бойните възможности на въздушните кораби и се придържат към резервите си до времето, когато не искат да рискуват други по-скъпи летателни апарати. Първият опит за използване на сухопътни дирижабли в бойните действия е на 6 август, когато от Колин край Рейн стартира цепелин Z-VI. Негова цел е френският Лиеж. Залъкът обаче му пресяда – над града дирижабълът получава порция шрапнели. Екипажът едва докарва повредения кораб до германска територия, но при кацането край Бон той е унищожен. Идва ред на цепелин Z-IX да бомбардира обсаденото важно пристанище Антверпен в Белгия. Това е последният 25-и дирижабъл, излязъл от завода на граф Цепелин едва на 13 юли - само три седмици преди началото на войната. Той е с пределния за тогава обем от 22 470 куб. м. Има редица усъвършенствания, като при него за първи път кормилата не са отделни, а са продължение на стабилизаторите. В началото на войната дирижаблите изпълняват бойните си задачи под ръководството на командировани на борда офицери от Генералния щаб, като на командира на дирижабъла се отрежда роля на вахтен офицер. Само че Ернест Леман вече е известен като достатъчно опитен пилот на въздушен кораб и никой не би посмял да му нарежда каквото и да било. В резултат от въздушната атака в Антверпен напълно са разрушени 60 къщи, а над 900 са повредени. През септември 1914 г. Дивизионът губи 4 дирижабъла и затова преминава само на нощни операции. В началото на октомври Ернест Леман успешно командва и нощна бомбардировка над Антверпен. Но командирът не е доволен от кораба си. Дори прави изказвания, че произведените до войната цепелини не са съвсем пригодни за изпълнение на бойни задачи. По неизвестни причини Леман не е на борда на дирижабъла Z-IX на 8 октомври 1914 г.,свален над Англия, и 3 месеца е прикован на земята. Той получава новия дирижабъл Z-XII през януари 1915 г. Дирижаблостроенето в Германия се развива с невероятни темпове. Въздушните кораби стават все по-големи и скоростни, издигат се до височина 5000 метра, дори върху тях на открити площадки се оборудват картечни гнезда с по 3-4 картечници голям калибър; скрито летят в долния край на облаците, а отдолу под себе си спускат за разузнаване с еднокилометрово въже наблюдателна гондола с телефон... Инсталирани са курсови радиомаяци за подобряване на навигацията в облаци, правят се опити от дирижаблите от височина 5000 метра да се спускат планери с торпеда... Отменена е забраната на германския кайзер Вилхелм за бомбардиране на Париж и на 21 март 1915 г. върху него се изсипват 1500 кг. бомби. На 31 май 1915 г. тази участ сполетява и Лондон – от безлунното небе се стоварват първите 149 броя бомби от LZ-38. Изобщо: На война – като на война! Равносметката В Германия са построени 113 цепелина, от които 88 по време на войната - средно един на всеки 18 дни. Аварии стават причина за гибелта на 25 дирижабъла, 46 са жертва на бойни операции, 6 са загубени по неизяснени причини, 21 за разглобени поради техническо износване, а 7 са унищожени от собствените им екипажи при приземяване на вражеска територия. За времето на войната против Британия германските сухопътни дирижабли извършват общо 51 налета (нападения), хвърлени са 5806 бомби с общо тегло 307 315 кг., убити са 557 души и 1914 са ранени. (За сравнение: създадените по-късно самолети-бомбардировачи се оказват доста по-резултатни –причинените от тях загуби на англичаните са 857 убити и 2909 ранени.) Материалните загуби се оценяват на тогавашни 527 585 британски лири. Дивизионът въздушни кораби е хвърлил 58 000 кг. бомби над Италия, Балтика и Средиземноморието; 44 000 кг. – на Франция; 80 000 – върху Русия и Източна Европа. Загубите на Великобритания от въздушните нападения може да се оценят като относително незначителни - те са около 5 пъти по-малки, отколкото Германия е вложила в строителството на дирижаблите. Независимо, че атаките на дирижаблите нанасят на противника твърде незначителни материални загуби, тяхното психологическо въздействие върху населението на Британските острови и британското военно командване е колосално. Освен това Великобритания е принудена да изтегли от Западния фронт над 10 000 души, самолети, прожектори, зенитна и друга техника. Впрочем историята почти дословно се повтаря в друг сценарий и с нов аранжимент след 30 г. по време на Втората световна война с ракетите V-1 и V-2. Държавите-участнички са същите, резултатите не са много по-различни. Но дали са различни поуките? /По материали в интернет/