На 21 август 1914 г. е изпълнен първият полет в Арктика зад Полярния кръг от руския летец Ян (Иван) Йосифович Нагурски – поляк по националност, хидроавиатор, първия в света полярен летец. Той първи в света изпълнява лупинг на хидроплан.
<strong>Ранна биография<br /> </strong><br /> Нагурски е роден на 8 февруари 1888 г. в град Влоцлавек в семейство на мелничар. През 1906 г. постъпва в Одеското пехотно юнкерско училище. На 6 август 1909 г. получава звание подпоручик и назначение в 23-и Сибирски стрелкови полк в Хабаровск.<br /> <br /> През 1910 г. постъпва във Висшето морско инженерно училище в Санкт Петербург. Вдъхновен от демонстрационните полети на Сергей Уточкин, от началото на 1911 г. преминава обучение в Императорския Всерусийски клуб в Новая деревня под ръководството на инструктора Раевски.<br /> <br /> През юни 1912 г. Нагурски постъпва в Гатчинската офицерска въздухоплавателна школа. През следващата 1913 г. получава звание военен летец.<br /> <br /> Едновременно с авиационната подготовка, през юли 1913 г. Нагурски успешно се дипломира като морски инженер и е назначен в Главно хидрографско управление.<br /> <br /> <strong>Подготовка на експедицията</strong><br /> <br /> Към 1914 г. едновременно трите руски арктически експедиции на В.А.Русанов, Г.Л.Брусилов и на Г.Я.Седов са считани за безследно изчезнали. По инициатива на Руското географско дружество на 18 януари 1914 г. Министерският съвет дава указание на морския министър да организира търсенето им.<br /> <br /> Изпълнението на издирването е възложено на Главното хидрографско управление. Неговият началник генерал М. Жданко извиква поручик Нагурски и иска мнението му за възможността да се лети в Арктика.<br /> <br /> Нагурски няма полярен опит и започва кореспонденция с Амундсен. Спира се на хидроплана &bdquo;Фарман МФ-11&rdquo;. Заминава за Париж в завода на Фарман за приемане на самолета. Освен това посещава завода &bdquo;Рено&rdquo;, където е направен моторът с мощност 70 к.с. <br /> <br /> Самолетът е снабден с поплавъци за излитане и кацане на вода, способен е да вдигне товар от 300 кг. и да развие скорост до 100 км/час. Запасът от гориво на борда осигурява 5-6 часа полет. Тук Нагурски се опитва да наеме френски авиомеханик, но никой не се съгласява.<br /> <br /> На 14 юни, след 18 изпитателни полета, самолетът е разглобен и опакован в 8 сандъка, качени на барка &bdquo;Еклипс&rdquo;. В експедицията са ангажирани четири съда: &bdquo;Еклипс&rdquo; и &bdquo;Герта&rdquo; са правителствени, а &bdquo;Андромеда&rdquo; и &bdquo;Печора&rdquo; са взети под аренда.<br /> <br /> Ръководителят на експедицията капитан 1-и ранг Исхак Ислямов се отнася скептично към идеята за въздушно търсене, обаче Нагурски получава поддръжка от Амундсен и корабния капитан Ото Свердрупа.<br /> <br /> На 30 юни &bdquo;Еклипс&rdquo; напуска датското пристанище Кристияния, а на 1 август пристига в Александровск на Мурман (сега Полярний). Тук към Нагурски се присъединява опитният авиотехник от морската авиация Евгений Кузнецов, моряк-доброволец от Севастопол. Пътят на самолета и екипажа продължава на парахода &bdquo;Печора&rdquo;.<br /> <br /> На Нагурски му предстои да изследва от въздуха района от крайбрежието на Нова земя от Крестова губа до полуостров Панкратиев.<br /> <br /> <strong>Полетите<br /> </strong><br /> &bdquo;Печора&rdquo; излиза в морето на 13 август и на 16 август достига Крестова губа. Там на котва ги очаква &bdquo;Андромеда&rdquo;. Тя е спряна от ледовете и не може да премине по-северно покрай брега. Нагурски се отказва от първоначалния план да разположи базата си на полуостров Панкратиев.<br /> <br /> Самолетът е сглобен за два дни от Нагурски и Кузнецов на брега на Нова земя с помощта на екипажа на кораба.<br /> <br /> На 21 август Нагурски излита за първи път, прави няколко кръга и спешно се приводнява. Без да губи време, той предвидливо товари на борда продоволствие за 10 дни, винтовка, ски и заедно с Кузнецов в 16:30 часа отново излита.<br /> <br /> По късно Нагурски си спомня:<em> &bdquo;Тежко натовареният самолет с труд се вдегна над ледовете, но след това започна бързо да набира височина; пред нас се откриваха все по-красиви изгледи. В дясно се намираше остров с редица островърхи хребети и спускащи се по тях ледници, наляво &ndash; бял океан, по който тук-там се виждаха тъмни петна открита вода. Ледените върхари блестяха живописно, айсбергите имаха фантастични форми. Те бяха разположени ту в равни редове, ту безредно разпръснати; по форма едни напомняха стройти обелиски или призми, други &ndash; странни на вид потънали дънери. Всички те искряха, като обспани с милиони брилянти в лъчите на незалязващото слънце. Съзнанието, че аз съм първият човек, издигнал се на самолет в този суров край на вечна зима, ме изпълваше с радост и безпокойство, пречеше ми да се съсредоточа.</em>&rdquo;<br /> <br /> В 20:50 часа, преодолявайки разстояние от 450 км., Нагурски успешно каца на водата. Първият в историята на човечеството арктически полет продължава 4 часа и 20 минути.<br /> <br /> <strong>Резултати от полетите<br /> </strong><br /> Нагурски извършва 5 продължителни разузнавателни полета (21, 22, 23 август, 12 и 13 септември) на височина 800 &ndash; 1200 м. покрай западното крайбрежие на Нова Земя и Земята на Франц Йосиф. По време на последния полет той достига 76 паралел. Общата продължителност на полетите е 10 часа 40 минути, по време на които са преодоляни над 1000 км.<br /> <br /> Нагурски внася съществени корекции в съществуващите карти, а също така предоставя информация на съпровождащите съдове за състоянието на леда по маршрута на движение, тоест за първи път изпълнява функции на ледово разузнаване.<br /> <br /> По време на обратния път Нагурски подготвя отчета си за Главно хидрографско управление. Обобщавайки натрупания опит, той подробно излага своите извънредно интересни наблюдения и разработва препоръки за следващите полети в Арктика: непостоянни ветрове, в полярното лято може да се лети денонощно, някои територии не са изобразени точно на картата, целесъобразно е самолетте да се боядисват червени за контраст със снега, резервни витла и поплавъци...<br /> <br /> На 14 октомври 1914 г. Нагурски лично долага резултатите на ген. Жданко. Освен това излагапред него идеята за полет до Северния полюс, като главната база на експедицията да се основе на остров Рудолф. Генералът предлага Нагурски за награждаване с орден &bdquo;Свети Станислав&rdquo;<br /> <br /> Подробният отчет на Нагурски е издаден в луксозна подвързия от релефна кожа и поднесен от морския министър Григорович на цар Николай. След някое време царят връща отчета с резолюция &bdquo;Прочетох с удоволствие&rdquo;. Това става причина Нагурски да бъде награден на 6 декември 1914 г. и с орден &bdquo;Св. Ана&rdquo; ІІІ степен.<br /> <br /> През 1924 г. в Съветския съюз са възобновени изследователските полети в Арктика и след 10 г. точно същия ден 21 август в Арктика се издига пръв Борис Чухновски.<br /> <br /> <strong>По-нататъшен живот</strong><br /> <br /> След завръщането от Арктика Нагурски продължава службата си в морската авиация. По време на Първата световна война от базата в Або извършва разузнавателни полети над Балтийско море. Командва авиационен отряд и авиационния дивизион на Балтийския флот.<br /> <br /> На 17 септември 1916 г. първи в света изпълнява лупинг с хидросамолет &ndash; М-9 на Григорович.<br /> <br /> През 1917 г. самолетът на Нагурски е свален над Балтика и е считан за безследно изчезнал. Обаче след няколко часа той е спасен от руска подводница и е откаран в болница в Рига. След Октомврийската революция (1917) Нагурски известно време служи в Червената авиация.<br /> <br /> През 1918 г. заминава за Полша. По време на войната със Съветска Русия (1920) Нагурски не иска да участва и крие от властите своето войнско звание, за да избегне мобилизацията.<br /> <br /> С протекциите на свои роднини постъпва на работа в захарен завод. След това се преселва във Варшава, работи в конструкторски бюра в захарната и нефтена промишленост, жени се.<br /> <br /> През 1925 г. се среща с известния американски полярен летец Ричард Бърд, с когото споделя своя опит в полярните полети. По това време той практически е забравен в Полша, а в СССР е считан за мъртъв поради загубени документи в хаоса на гражданската война.<br /> <br /> Нагурски преживява Втората световна война и продължава да работи като инженер-конструктор и ръководител на конструкторско бюро в Гданск и Варшава.<br /> <br /> През 1955 г. той присъства на лекция на известния полски полярен изследовател Чеслав Ценкевич, който между другото споменава за &bdquo;отдавна забравения пионер на авиацията руския летец Иван Нагурски&rdquo;. Тогава Нагурски става и обявява, че никога не е умирал. Този случай нашумява в полската преса и Нагурски става известен човек.<br /> <br /> На 25 юли 1956 г. Нагурски лети със самолет в Русия &ndash; за първи път от почти 40 г. В Москва той се среща с полярните летци Чухновски, Водопянов, Шевельов и Титлов.<br /> <br /> В Лениград Нагурски се запознава с Вера Седова &ndash; вдовицата на Георгий Седов, чиято експедиция се опитал да открие през 1914 г. Пътуването му из СССР завършва с посещение на Одеса, където някога завършва юнкерско училище.<br /> <br /> По съвета на Ценкевич Нагурски описва в две книги своите полярни полети и службата по време на Първата световна война. Като признание на заслугите му той е награден с &bdquo;Орден за възраждането на Полша&rdquo;.<br /> <br /> Умира на 9 юни 1976 г. във Варшава на 88 г., където е и погребан.<br /> <br /> <strong>Награди и памет</strong><br /> <br /> Освен ордените &bdquo;Св. Станислав&rdquo; и &bdquo;Св. Ана&rdquo; ІІІ ст. за полетите в Арктика, Нагурски е награден за бойната си дейност в Балтийско море с ордените &bdquo;Св. Ана&rdquo; ІV ст. с темляк, както и с два ордена &bdquo;Св. Владимир&rdquo; ІІІ и ІІ степен.<br /> <br /> В чест на Ян Нагурски са наречени обекти на остров Земя на Александър в архипелага Земя на Франц Йосиф: нос Нагурски, хидрометеорологична полярна станция, летище и база на граничната служба на Русия.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />