На 29 юни започна свещеният празник на мюсюлманите Рамадан. Същият ден, радикалната ислямска групировка „Ислямска държава в Ирак и Леванта” обяви окупираните от нея територии в Сирия и Ирак за халифат. Водачът на ислямската терористична групировка, а сега вече – халиф, Абу Бакр ал Багдади, призовава бойците да продължават джихада срещу неверниците. Ръководителите на военната структура обявиха и новото име на своята групировка – „Ислямска държава”, коментира политологът Хайкануш Алоян, цитиран от eurochicago.com.
От Ирак до Армения е само 300 км, следователно присъствието на ислямски халифат в наше съседство ни кара да се замислим. Особено, ако имаме предвид, че новосъздалият се халифат увеличава границите си и се занимава с нефтен бизнес, за сметка на което се увеличава и броят на членовете му, както и влиянието му в региона.<br /> <br /> Групировката дори е публикувала карти, където са представени целите на ислямистите. Тази радикална структура възнамерява да възстанови някогашния арабски халифат и неговите граници. Ислямският халифат, с днешните си граници, граничи на север с Турция, Иракски Кюрдистан и северните райони на Сирия.<br /> <br /> Да припомня, че в Сирия тази структура е една от най-бързо реагиращите, засилваща се и много жестока. Особена интересна е личността на един от командирите на групировката, Абу Умар аш-Шишани. Преди да говоря за личността му, искам да отбележа, че в един от най-популярните сайтове на Русия се казва, че той е участвал в Карабахската война, където е бил ранен в крака. Но арабистът Саргис Григорян отбеляза, че Абу Умар аш-Шишани е всъщност Таркан Батриашвили, роден в едно село в каньона Панкис в Грузия, по националност кист (етническа чеченска група). Последният няма дори 30 години, следователно, не може да е участвал в Карабахската война. Но е участвал в грузинско-руската война, бил е разузнавач, планирал е и осъществил военни операции, които сега успешно прилага в Сирия и Ирак.<br /> <br /> Присъствието на Ислямския халифат редом до нас (авторът има предвид разбира се Армения &ndash; бел.ред.) предизвика притеснение по няколко причини. В Средния Изток, в следствие на кървавата Арабска пролет за мюсюлманското население, което освен това е много бедно, ислямската групировка, която държи в ръцете си нефтения бизнес, става много привлекателна, затова редовете й ще се увеличат, а доколко страшни ще са последствията от това, остава само да гадаем &hellip;<br /> <br /> Другото притеснение и най-важен фактор са рускоезичните групи в тази групировка от бившият СССР, които на по-късен етап могат да разиграят същото сценарий в нашия регион, с цел да създадат ислямски халифат в Кавказ. Ярък пример за това са Абу Умар и други Ал Шишмани (шишмани на арабски означава чеченец), които са известни с влиянието си в различни терористични групировки.<br /> <br /> Съседните на Армения страни също внасят безпокойство за нас. Грузия, която има финансова зависимост от Азербайджан и Турция, и където с пълна сила върви турцизацията, едва ли ще избегне съдбата, която застрашава Азербайджан. Не е тайна, че Азербайджан е транзитна за терористите държава. Терористичните групировки дори имат свои офиси в Баку. Цялата международна общност знае, че Турция оказва финансова и военна помощ на терористичните групировки, и че в страната има специално подготвителни лагери за тези групировки, и също е транзитна държава за терористите. Тези три страни могат да станат нови центрове за снабдяване на &bdquo;джихадисти&rdquo; към ислямската терористична групировка, примери за които вече имаме.<br /> <br /> Другото притеснение за нас е аспектът в отношенията между Армения и Русия. Армения се счита за военен съюзник на Русия, нещо, което Русия понякога забравя (продава мощна военна техника на Азербайджан и нарича това бизнес). А терористите от ислямските групировки, които са от бившият СССР, обикновено имат антируски настроения и всяко русофилско проявление приемат като вражеско. Получава се така, че Азербайджан и Турция могат да използват тези антируски настроения в борбата срещу Армения, понеже Армения е известна като проруска държава.<br /> <br /> Русия продължава да продава мощна военна техника на Азербайджан, пренебрегвайки интересите на своя стратегически съюзник &ndash; Армения. Фактически &bdquo;братските&rdquo; отношения между Азербайджан и Русия силно подтискат всякакви съмнения на руските власти, че при нужда малкият брат на прозападната Турция ще предостави същите руски оръжия на чеченски, ингушски, казахски, узбекски и други терористични групировки от бившия СССР, които биха създали Кавказки ислямски халифат, където Турция и Азербайджан ще имат своите интереси. Ислямистите от бившия СССР отдавна мечтаят да създадат Кавказки ислямски халифат. Дали същите руски оръжия няма да бъде използвани срещу Русия, за да се промени сегашната карта на Русия?<br /> <br /> Остава да се надяваме, че за да увеличат своето влияние в нефтения бизнес, ислямските терористични групировки ще започнат да се избиват помежду си, а в Ирак, Турция и Сирия кюрдският фактор ще изиграе решителна роля, за да обуздае апетита им.<br /> <br /> <br />