Когато гледаме някой филм, обикновено не се замисляме къде е сниман. Изумително красив пейзаж или сграда, могат да ни впечатлят, но рядко се запитваме къде е това. А това е една от най-важните части от филмовото производство. От правилния избор на терен – мястото, където ще се завърти камерата, зависи много.
Още първото впечатление се определя от броя на локациите и от гледните точки, от които камерата следи действието. Ако са малко, то това е евтин, набързо скалъпен филм. Онова, което отличава голямото кино и суперпродукциите е богатството и разнообразието на външни снимки и броя на участниците в тях. Отмина времето, когато нашите кинаджии с месеци бяха командировани из страната да снимат в най-живописните кътчета битките на Аспарух, или покръстването на Родопите във &bdquo;Време разделно&rdquo;. Но благодарение на старите соцфилми завинаги останаха запечатани на лента някои от най-красивите места в България, част от които вече са изгубени безвъзвратно. Други все още си стоят и отдавна са станали любими не само на чуждите продукции, но и на новото българско кино, което откри за себе си нови райски кътчета.<br /> <br /> <strong>Без &bdquo;Врана&rdquo; не минава нито една историческа сага<br /> </strong><br /> Всеки уважаващ себе си режисьор, който иска да предаде автентична атмосфера на България от времето на монархията, не може да подмине бившата резиденция на цар Фердинанд и на цар Борис III &bdquo;Врана&rdquo; край София. Заради близостта й до Киноцентъра и защото резиденцията беше дълги години затворена, в нея беше запазен онзи аристократичен дух, който иначе може да видим само в замъците по поречието на Лоара. По времето на соца тя бе достъпна за малцина, но през 90-те тук нахлуха чуждите продукции. Говори се, че голяма част от антикварните мебели и дървената ламперия по стените била съсипана от тях, но това трудно може да се докаже. От две години главният дворец в резиденцията започна да възвръща блясъка си и всички с нетърпение очакваме да отвори врати за посетители, така както стана и с неговия парк. Красивата сграда бе естествен декор за историческия сериал &bdquo;Недадените&rdquo; в епизодите с царското семейство. &bdquo;Врана&rdquo; беше &bdquo;домът&rdquo; на семейство Вълчеви и от семейната сага &bdquo;Дървото на живота&rdquo;, така че зрителите успяха да видят много от красотата на това място покрай сериала на ТВ 7.<br /> <br /> <strong>Куче хапе Джерард Бътлър в резиденцията<br /> </strong><br /> &bdquo;Врана&rdquo; помни стъпките на много прочути актьори, един от които е звездата от &bdquo;300&rdquo; Джерард Бътлър. Атлетичният шотландец е бил в България през 1999 г., но не заради някой третостепенен екшън, а за снимките на &bdquo;Вишнева градина&rdquo;. Зад нея застава не кой да е, а режисьорът на &ldquo;Зорба гъркът&rdquo; Михалис Какоянис. Тогава 44-годишната холивудска звезда е все още неизвестен актьор, затова му поверяват по-второстепенната роля на Яша. Въпреки че версията по прочутата Чехова пиеса не оставя особени следи в киното, Джерард Бътлър със сигурност ще запомни престоя си у нас, защото куче го ухапва по ръката докато чака своя ред пред камерата. Наложило се по спешност да бъде откаран в болница. Сега може да чуем гласа му в анимацията &bdquo;Как да дресираш дракон 2&rdquo;, която върви по екраните.<br /> <br /> <strong>Очите на Бога привличат с мистична сила<br /> </strong><br /> До преди три години Деветашката пещера бе позната само на най-запалените туристи, пещерняци и на мениджърите по локациите на продукциите, но откакто Холивуд реши да построи тук снимачна площадка за &bdquo;Непобедимите 2&rdquo;, за нея разбра цяла България. Природозащитниците вдигнаха шум до небесата, че екшън героите Силвестър Сталоун, Брус Уилис и Арнолд Шварценегер докато раздавали крошета и са се &bdquo;стреляли&rdquo;, са нарушили любовния живот на прилепите. Дори се заканиха да съдят до дупка &bdquo;Ню Имидж&rdquo;, но дали го направиха, така и не се разбра. <br /> <br /> Всъщност най-сниманата пещера в киното е Проходна (Карлу-ковско), известна още като Очите на Бога заради уникалните два симетрични отвора във формата на очи, които я правят привлекателна за всички мистични сцени в киното, за фентъзи и за историческите суперпродукции. Кой ли не е снимал тук, като се започне от по-старите - &ldquo;Сирна неделя&rdquo;, &ldquo;Време разделно&rdquo;, &ldquo;Борис Първи &ndash; покръстването&rdquo;, през руския хит &bdquo;Турски гамбит&rdquo; за Руско-турската освободителна война. Преди няколко месеца Влади Въргала бе глобен заради това, че без разрешение е снимал тук епизодите за сериала &bdquo;Шменти капели&rdquo;. Трудно могат да се изброят всичките чужди продукции, включили кадри от този изключителен природен феномен, ще споменем само &bdquo;Херкулес&rdquo; (версията от 90-те години), &bdquo;АО, последният Неандер-талец&rdquo;, канадско-италианско-българска продукция &bdquo;Тя&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Девствените плажове най-търсени<br /> </strong><br /> Девствени плажове, скалисти брегове и шум от плисъка на тичащи вълни. Това търси новото българско кино, когато иска да заснеме филми за бунтари, които търсят екзстенциални истини в свободния хипарски живот до морето, в приятелството и в дъното на бутилката. Подобни райски кътчета са вече кът, затова изгледите от плажа на Крапец, дюните на Кара дере (недалеч от Иракли), скалите на Камен бряг и малкото заливче на Бяла се пазеха дълго време в тайна от мениджърите по локациите. Но подобни красоти не можеха да останат дълго време неразкрити и в крайна сметка се разбра, че там са снимани &bdquo;Джулай&rdquo; и &bdquo;Кецове&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Панчарево - дом на &bdquo;Столичани в повече&rdquo;<br /> </strong><br /> Панчарево стана село Извор за сериала &bdquo;Столичани в повече&rdquo;. Дори екипът използва истинския кабинет на кмета на Панчарево Димитър Сичанов за работното място на Рангел Чеканов (Любо Нейков), а по-късно и на Йордан Лютов (Кръстю Лафазанов). В новия сезон на сериала сценаристите преместиха семейство Чеканови и Лютови в затворения комплекс &ldquo;Царско село&rdquo; на Околовръстния път. Над водите на Панчаревското езеро Калин Врачански направи рискована каскада по спасяването на Боряна (Eлена Петрова) за хитовия сериал &bdquo;Стъклен дом&rdquo;. На брега на близкия язовир &bdquo;Искър&rdquo; пък са заснети много филми, включително и &bdquo;Инкогнита&rdquo; с Георги Стайков и Стефан Данаилов.<br /> <br /> <strong>30 ленти снимани в Ковачевица<br /> </strong><br /> Киното има изключителна заслуга за спасяването на уникалното възрожденско село Ковачевица, закътано в Югозападните Родопи. В средата на 70-те години кинаджите го откриват вече в напреднал стадий на разрушаване, но веднага са плененени от огромните каменни къщи и възтесни калдъръмени улици. Те стават естествен декор за филмите, които днес са се превърнали в класика. Тук са заснети 30 ленти, сред които &bdquo;Мера според мера&rdquo; и &bdquo;Мъжки времена&rdquo;, &bdquo;Сирна неделя&rdquo; и &bdquo;Открадна-ти очи&rdquo;. Така тръгва славата на Ковачевица, която днес освен архитектурен резерват e и убежище на много български кинодейци, сред които са операторът Радослав Спасов и писателят Георги Данаилов. Тук той пише сценариите за филмите &ldquo;За къде пътувате&rdquo;, &ldquo;Почти любовна история&rdquo;, адаптацията на &ldquo;Време разделно&rdquo;, &ldquo;Големите игри&rdquo;, &ldquo;А сега накъде&rdquo;. Както и неговото продължение - &ldquo;А днес накъде&rdquo;, който след 20 години отново го събра с режисьора Рангел Вълчанов.<br /> <br /> <strong>Съдебната палата и Софийския университет<br /> </strong><br /> Киното толкова дълго експлоатираше солидните сгради на Съдебната палата и Софийския университет, че вече има забрана там да се снимат филми. Все пак беше направено изключение за сериала &bdquo;Седем часа разлика&rdquo;, който дори започваше с кадър от входа от палатата с единия от лъвовете. Вероятно защото една от линиите в поредицата проследяваше корумпираната съдебна система в лицето на съдийката Таня Стоева (Ваня Цветкова). Тежките юридически битки в известния италиански сериали &bdquo;Дела по съвест&rdquo;, който мина с голям успех и в България, също се водеха от залите на Съдебната палата. Нещо като визитка на поредицата стана снимката на Себастиано Сома в адвокатска тога, който пледира за невинност в добре познатата ни от съдебните хроники заседателна зала. В сериала на Луиджи Перели се снимаха освен това и много български актьори, сред които Стефан Данаилов, Чочо Попйорданов и Александър Морфов. В новия филм &bdquo;Инкогнита&rdquo; също откриваме кътчета от Софийския университет.<br /> <br /> <em><strong>в. &quot;Монитор&quot;</strong></em>