Янко Кожухаров е бивш депутат в 36-ото Народно събрание - първо от СДС, а впоследствие – като независим. Завършил е Московския институт за международни отношения, където е бил състудент с Филип Боков, Огнян Пишев, Христо Малеев, Атанас Папаризов, Юлия Владикова, Ирина Бокова, както и с доста други бивши и настоящи дипломати. Репресиран от Държавна сигурност преди 1989 г. заради противодържавна дейност. Ексдепутатът разказва ексклузивно за „ШОУ“ шокиращи истории от своя живот, които са достойни за приключенски филм!
<br /> <strong>- Янко, ти си бил близък с прочутия бизнесмен Ангел Първанов от Г-13, който сега живее във Виена. Как се запознахте?</strong><br /> - По Живково време Ангел Първанов ми направи две много големи услуги. Но ми каза: &ldquo;Услуга за услуга! Аз ти правя две услуги сега, ти ще ми направиш, като падне властта&rdquo;. Той още тогава, през 1987 г., знаеше, че Живков ще падне.<br /> <br /> Когато станах депутат, пристигнах в София със закъснение. Настаниха ме в хотел &ldquo;Родина&rdquo;. Никой не знаеше, че ще бъда в този хотел, само в Народното събрание отделът, който се занимаваше с настаняването на депутатите. Дадоха ми стая 1525. Носех два сака. Влязох в стаята и в същия момент на вратата се почука. Викам си &ndash; сигурно е чистачката.<br /> <br /> Отварям - срещу мен беше Ангел Първанов! С него имаше още един човек. Той ми каза: &ldquo;Янко, обещал си ми две услуги!...&rdquo;. Отговорих му: &ldquo;Каквото съм обещал, ще го направя, аз помня!&rdquo;. Първанов продължи: &ldquo;Ние сме в ресторанта на първия етаж&rdquo;. Викам: &ldquo;Ще се преоблека, ще си взема един душ и слизам!&rdquo;<br /> <br /> Отидох в ресторанта, там беше само Ангел Първанов, който ми каза: &ldquo;Този човек с мен беше моят нов съдружник Красимир Стойчев. Той е от Виена. След като ми направиш двете услуги, които ми дължиш, ти предлагам да продължиш да работиш за нас. Ще получаваш 10 процента от печалбата от бизнеса, в който ще ни помагаш като депутат и човек с връзки&rdquo;. Съгласих се, но добавих: &ldquo;Добре, Ангеле, но с твое разрешение този човек ще го проверя, защото аз не вярвам на никого&rdquo;. Той вика: &ldquo;Аз съм го проверил&rdquo;, но аз не отстъпих: &ldquo;Хубаво си го проверил, но нека аз си го проверя пак! Кажи сега, каква е първата услуга, която искаш от мен!?...&rdquo;.<br /> <br /> Ангел Първанов ми обясни: &ldquo;Ние искаме да погасим външния дълг на България към Полша с износ на цигари&rdquo;. Питам го: &ldquo;Каква връзка ви трябва?&rdquo;. И той вика: &ldquo;Иван Костов&rdquo;. Костов беше министър на финансите по това време. Извадих една визитка, написах на нея два-три реда и му я подадох: &ldquo;Иди при Иван Костов&rdquo;.<br /> <br /> След като се качих в стаята, звъннах във Виена на един полковник от генералния щаб на австрийската армия, който беше мой човек. Казах му: &ldquo;Искам сведения за Красимир Стойчев&rdquo;. Той ми отговори: &ldquo;Остави си телефона, до половин час ще ти се обадя&rdquo;. След около 20 мин. полковникът ми се обади и ми каза така: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Голям мошеник! Няма човек, с когото е работил, да не го е излъгал!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> После предадох, каквото съм чул на Ангел Първанов, и добавих: &ldquo;Ще ти направя още една услуга, както съм обещал, но за вас няма да работя повече, защото не искам да бъда измамен&rdquo;.<br /> <br /> Ангел Първанов тогава имаше офис на ул. &ldquo;Любен Каравелов&rdquo; до НДК. Негов представител в Москва стана Манчо Манчев. Ходил съм много пъти при него по препоръка на Ангел Първанов. Офисът им беше в хотела на посолството ни в Москва. Ангел ми беше казал: &ldquo;Каквото ти трябва, отиваш при него и казваш, че аз те пращам, той ще ти свърши всичко!&rdquo;.<br /> <br /> След това на мястото на Манчо Манчев отиде един Владко. Жена му беше рускиня. Един хубав ден, след като Владко излита за България, някой се обажда на милицията и казва, че пред Търговското е паркирана &bdquo;Лада Нива&rdquo;, в която има много фалшиви долари! Тя е на Владко. &ldquo;Качулките&rdquo; от ОМОН /Отряд милиции особого назначения &ndash; б. а./ отиват на мястото и разбиват колата! Намират 8 млн. долара в кашони! Отделно 1 млн. &ndash; в идеално качество, направо като ролкови, и 7 млн. цветни ксерокопия! <br /> <br /> Познавах търговския представител. Отидох при него и той изказа предположението, че Владко е направил цветни ксерокопия на 7-те милиона, за да остави хубавите фалшификати за себе си. Взел е самолета за България, а в милицията се е обадил негов човек, за да може да каже на началника си: &ldquo;Намериха ги, няма ги!&rdquo;, а той да си гушне 7-те милиона хубави фалшификати!<br /> <br /> <strong>- Е, нали са фалшиви?!</strong><br /> - Кой ги знае, че са фалшиви! Хубавите фалшификати минаваха дори през машинките тогава! Имаше едни машинки по чейнджбюрата &ndash; ако е фалшива банкнотата, я връща обратно. Продавали са ми по това време хубави, фалшиви долари на 20 процента. В едно село до Тополовград имаше едно заведение. Там забих една туркиня. Тя извади едно куфарче изпод леглото. В него имаше пачки по 100 долара. Вика: &ldquo;Тези долари минават през машинките, само са малко по-дебели. Ще ти дам 100&nbsp;000 долара, ти, като ги оправиш, ще ми ги платиш на 20 процента. След това ще ти дам още 100 хиляди&rdquo;... <br /> <br /> Онези 7 млн. долара са били такива, супер качество. И така, Владко се оправдава пред този, който го е пратил, че са му взели хубавите фалшификати, а той ги е оставил за себе си, а в колата са намерени ксерокопията! Вестниците отразяват акцията на &ldquo;качулките&rdquo;.<br /> <br /> Като се върнах в България, отидох при Ангел Първанов на &ldquo;Хан Крум&rdquo;. Той беше купил вече бившата къща на Антон Югов. Много хубава къща.<br /> <br /> Разказах му историята с фалшивите долари. Той вика: &ldquo;Повтори, повтори!&rdquo;. Четири пъти ме кара да му повтарям! Не знам дали тези долари са били негови. Но той беше вече доста закъсал.<br /> <br /> По-късно го срещнах при Съдебната палата и той ми каза, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>са му отмъкнали 84 млн. долара от Капитал банк</strong></span><br /> <br /> Водил дела в България, загубил ги, след това завел дела в Страсбург и спечелил две от тях. Но там не решават делата по същество, а ги връщат в България. Питам го: &ldquo;И сега какво ще правиш?!&rdquo;. А той: &ldquo;Ами, ще водя дела в България, но ми искат 300&nbsp;000 долара, да ги решат за 2 месеца&rdquo;. Викам: &ldquo;Имаш ли ги парите?&rdquo;. &ldquo;Имам ги&rdquo;. Казвам му: &ldquo;Ами, дай ги, защото иначе няма да ти се реши въпросът! А ти парите ще си ги изкараш!&rdquo;. А той: &ldquo;Защо да дам 300&nbsp;000 долара, като съм прав!?...&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Синът на Ангел Първанов беше прегазен от такси във Виена преди години... </strong><br /> - Да, но много се съмнявам в тази работа. Не е случайно това! Нищо чудно да е бил убит!<br /> <br /> <strong>- Врагове ли има баща му?</strong><br /> - Има, разбира се. <br /> <br /> <strong>- Ти познаваше ли Илия Павлов?</strong><br /> - Да. Илия Павлов внасяше захар. Този бизнес му го движеше Спартак Жаров. Той ми беше състудент в Москва. Баща му беше преди това първи секретар на партията в един окръг. При Илия Павлов в &ldquo;Мултигруп&rdquo; вицепрезидент беше Стоян Денчев. Той е от селото на майка ми. <br /> <br /> Та, Илия праща Стоян при Иван Костов, защото отношенията им били много напрегнати, не си говорели! Затова Денчев става посредник между двамата. Накрая се споразумяват Иван Костов като премиер да освободи един кораб захар на Илия от митницата срещу определена сума. Илия дава парите, Стоян Денчев ги носи на Иван Костов и работата става. Не след дълго обаче Илия Павлов се вижда с Костов на някакъв прием и му казва: &ldquo;Хубава работа свърши, но много пари ми взе!&rdquo;. И така става дума за сумата! И се разбира, че ... Стоян Денчев е съобщил на Илия завишена сума, за да задържи пари за себе си! Като разбрал това, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Илия Павлов изгонва Стоян Денчев от &ldquo;Мултигруп&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Не бях в България, когато убиха Илия Павлов. В началото е имало съмнение, че Илия Павлов е убит с пушка &ldquo;Аншуц&rdquo;, калибър 22, магнум, със снайпер. Начална скорост 740 м в секунда! Това е скъпа пушка. Но аз купих такава пушка на смешна цена във Виена. Продавачът беше вносител и ми я даде без ДДС. Той ми каза: &ldquo;Такава пушка, на когото я продадем, даваме информация в Интерпол&rdquo;. Попитах го защо, а той вика: &ldquo;Защото тези пушки ги купуват потенциални убийци!&rdquo;. Аз с нея на лунна светлина съм уцелвал лисица в главата! Имах и японски снайпер на нея.<br /> <br /> Докато бях в чужбина, бях оставил пушката си на съхранение в полицията в Елхово. Като се върнах, срещам КОС-аджията и той ми казва: &ldquo;Янко, обаждаха ми се от София и ме питаха къде е твоята пушка&rdquo;. Викам: &ldquo;Защо не им каза, че е при тебе?&rdquo;. &ldquo;Така им казах. Тя е при мене, аз няма да лъжа.&rdquo; &bdquo;Защо те питаха?&rdquo;. Тогава КОС- аджията ми каза: &ldquo;Илия Павлов май е бил убит с такава пушка!&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong>