Васил Банов: Преживях тежка операция, имах 3 кейджа на врата

<br /> <strong>- Наближава рожденият ви ден, а с него, предполагам, и поредицата от равносметки...</strong><br /> - Не ме плашат годините, те са нещо необратимо. Но равносметки наистина си правя непрестанно, човек се учи всеки ден. Опитвам се да не съм безкрайно прав, да си бъда нормално крив и реалистично да видя кога съм крив, кога не съм&hellip; Човек обикновено заприличва на представата за себе си. Така е устроен. В моите представи аз никога не съм бил подлец!<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Голям противник съм на лъжата&rdquo; - това са ваши думи отпреди време. След какви ситуации сте достигнали до това отношение?</strong><br /> - О, да! Това ме ужасява. Не трябва да се лъже, трябва да се казва истината. Лъжата много разваля&hellip; Истината е, че съм бил лъган от близки, от по-далечни хора, но е ставало мимолетно, някак ежедневно&hellip; Мен, разбира се, това ме дразни, независимо че е дребно. Иначе другото, превратностите на живота, идват от други работи, от тежки операции, от заболяване, от проблеми и т.н.<br /> <br /> <strong>- А какво ви бе най-трудно да преодолеете до момента в живота си?</strong><br /> - Най-трудно безспорно до момента ми бе една тежка операция, след която имам три кейджа на врата отзад <em>/импланти, които се поставят на мястото на шийни дискове - б.а./</em>. Но по-големият проблем беше, че година и половина всичко това бе съпътствано с една болка, която не ти дава даже да спиш! И докторите ходят на разни места, разискват дали е от това, дали от друго&hellip;<br /> <br /> <strong>- И какво се оказа накрая?</strong><br /> - Накрая ядрено-магнитният резонанс показа какво е &ndash; дискова херния високо горе. Нещо, което създава страшни проблеми на гръбначния мозък и т.н. Това е нещото, което трудно преодолявам, иначе си имам и всякакви лични работи, но то не е симпатично да говориш.<br /> <br /> <strong>- Към днешна дата добре ли сте?</strong><br /> - Ами добре, добре съм. Но дори и да има нещо, то не е повод&hellip; толкова много хора се оплакват около мен, че то не ми остава време аз да се оплача. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Оплаквам се единствено на жената, с която живея </strong></span><br /> <br /> защото няма как. Към останалите е коренно различно&hellip; Тъкмо си отворя устата да кажа какъв проблем имам, като преди това съм бил попитан, и веднага те заливат отсреща с проблемите си. Имах например един период от шест месеца, в които ходех с яка на врата &ndash; с нея спях, къпах се, карах колата... всичко. Яката става част от теб. И дори докато съм с нея, задавайки ми въпрос как съм, няма да казвам кой или кои, в мига, в който започвам да казвам защо съм с яка, какъв е проблемът, вече на 30-ата секунда той е започнал с неговите проблеми. И малко седи формално това питане&hellip; А аз като че ли не съм устроен много-много да ми съчувстват. <br /> <br /> <strong>- Имали сте добро приятелство с Венцислав Кисьов, който ни напусна наскоро. Той не беше ли точно от тези хора, които живеят истински за театъра? Донякъде сте споменавали, че ви е помогнал и отново да се върнете към театъра след тежката операция&hellip;</strong><br /> - Да, Венци Кисьов, Бог да го прости, беше такъв човек, обичаше театъра. Бяхме приятели и всъщност моята операция, заради която излязох от театъра за известен период от време, се случи, когато той беше директор, а аз &ndash; зам.-директор на театър &bdquo;Сълза и смях&rdquo;. Но не той ме е върнал към театъра. Човекът, който го направи, беше Асен Блатечки. Покани ме да изиграем едно представление, което той е гледал преди маса години като студент, в което аз играех роля, която днес я играе той&hellip; А в случая аз изиграх баща му. После каза: &bdquo;Дай да направим &bdquo;За мишките и хората&rdquo;, разпредели ме в един образ, в един еднорък слуга, любопитна работа&hellip; А поканата от Венци към мен дойде на базата на разговори заради това, че сме учили заедно, а и другото &ndash; той имаше нужда от мен, аз &ndash; от него, за да свършим прилична работа в &bdquo;Сълза и смях&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Кисьов неведнъж е споделял, че болката и борбата за театър &bdquo;Сълза и смях&rdquo; всъщност е спомогнала да се отключи тази коварна болест, която той така и не успя да пребори&hellip;</strong><br /> - Може би&hellip; Аз, откровено казано, лека му пръст, но не споделям изцяло тази позиция. Тъй като ракът е ужасна болест, страшно много видове и вероятно всеки го носи в себе си, и той там се развива и избухва в дадени ситуации. А вероятно тази кризисна емоционална ситуация с театъра отключва някои работи, но не може да се каже, че този или онзи&hellip; защото имаше реплика за Вежди (Рашидов - б.а.) - че той е причината&hellip; Причината е друга, в никакъв случай не е от това! Просто трябва да гледаме по определен начин на тоя живот... и аз няколко пъти му го казвах това на Венци &ndash; да казваме &bdquo;Майната му!&rdquo; на нещо, което е станало. В края на краищата аз това съм научил &ndash; че като се хлопне една врата, се отваря друга. Чак пък толкова да си го слагам на сърце, че някой постъпил така, не бива според мен&hellip;<br /> <br /> <strong>- Вероятно при Венцислав Кисьов емоцията е била в съвсем различни степени и той не е могъл да погледне по този начин&hellip;</strong><br /> - Може би е така. Венци беше с друга душа, беше много чувствителен, емоционален.<br /> <br /> <strong>- Как приехте обаче скандалните ситуации, които в крайна сметка се получиха в Сатиричния театър неотдавна?</strong><br /> - Моят поглед е малко по-различен от останалите за тази ситуация. Според мен дори <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>няма скандал! Има логика</strong></span><br /> <br /> Всички те, актьорите, са подписали договор &ndash; и големи, и малки... Говоря за по-предишния директор, не за Калин Сърменов. И в договора пише, че ако аз не работя в театъра, тоест ако нямам нито едно представление, се считам освободен от театъра. Калин не ги освободи, а само ги помоли да намалят заплатите, защото взимаха най-големите заплати, а не играеха в нито едно представление. Само едно на месец. Така че това не е скандал, а нормална работна логика. Но проблемът се драматизира и някои хора, да не цитирам имена, те се знаят кои са, раздуха ситуацията като нещо много страшно... Малко достойнство имай! <br /> <br /> <strong>- Някои от актьорите, за които говорим обаче &ndash; Павел Поппандов, Мария Статулова, Филип Трифонов, приеха подобно отношение като лична обида и скандалът се появи...</strong><br /> - Но защо, след като са подписали договор, който гласи: ако аз не съм в услуга на театъра, се считам освободен от него?! На този човек, на тези хора такива са им работните, трудовите договори! Аз имам копия от тези договори, преснимал съм си ги, да си ги имам, за да може, ако някой поиска, да му покажа.<br /> <br /> <strong>- В този смисъл даже може да се каже, че Сърменов е постъпил чисто човешки към тях, съобразявайки се, но не докрай с тази работна логика, за която говорите?</strong><br /> - Точно така. А Калин постъпи много по-човешки, отколкото например бих постъпил аз. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз бих ги освободил </strong></span><br /> <br /> на база на договорите &ndash; който няма нито едно представление. Който има едно &ndash; защото имаше и един такъв актьор - само с едно представление, просто ще получава по-ниска заплата. Калин постъпи даже твърде, твърде човешки, твърде колегиално. Да не казвам онази поговорка за &bdquo;Направи добро и&hellip;&rdquo;, че е свързана по-натам с други работи&hellip; <br /> <br /> <strong>- Доколкото стана ясно тогава от коментарите, Павел Поппандов е имал 4 роли за 7 години&hellip;</strong><br /> - Той в рамките на две години играеше само в една пиеса! А той е направил действително 4 роли в рамките на 7 години, в които е назначен. Беше назначен от Павел Васев. Трябва да има мярка човек! Сега аз работя в &bdquo;Малък градски театър&rdquo;, но не се натискам да играя на сцената, защото има великолепни артисти, страхотни, а аз съм поел други ангажименти.<br /> <br /> <strong>- Споделихте тогава, че от тези артисти, които си тръгнаха от Сатирата, ви е мъчно единствено за Мария Статулова&hellip;</strong><br /> - Да, защото с нея години наред снимахме заедно, не само че сме приятели, душевно близки. Мъчно ми беше, че тя се разсърди, все едно някой е имал някаква вина&hellip; Но нямаше проблем, тя е грамотен човек, малко след това я поканиха в театър &bdquo;София&rdquo;, където вече е на щат. Няма лошо в това, по-добре да кажеш &bdquo;довиждане&rdquo;, отколкото нещо друго при такава ситуация. Ако някой има други разбирания, по-добре да хленчи, това си е негова работа. Да казва колко е велик &ndash; също си е негова работа. Цял живот съм се учил да не казвам, че съм голям &ndash; може да съм се усещал в някакви моменти такъв, но съм се научил поне да казвам, че съм горе-долу в нормално, прилично ниво. А Мария Статулова се държа тогава като мъжко момиче. Далеч по-достойно от разни ревльовци там&hellip; <br /> <br /> <strong>- Преди време споделихте, че не одобрявате изобщо идеята да се прави филм за Левски &ndash; такъв, върху който от години работи Максим Генчев&hellip;</strong><br /> - Опитаха се няколко души да правят нещо подобно и буквално се разболяха! Вили Цанков навремето, Бог да го прости, влезе в психиатрия! То е страшна работа &bdquo;Демонът на империята&rdquo;! Има един успешен телевизионен театър &ndash; с Илия Караиванов, лека му пръст и на него, който беше на нормално, добро ниво. Всяко друго посегателство и пипане на Левски се получава като&hellip; едно хубаво цвете, което го пипаш и го откъсваш, слагаш го във ваза, и то започва веднага да се разваля, клюмва&hellip; Левски е друго нещо в този наш български свят. Друг тип гений, друг тип звезда&hellip; не може да бъде пипан от тоя и от оня. То не е и въпросът до Максим точно, но друг трябва да е подходът. Трябва да застанат сериозна група хора, за да тръгне този проект&hellip; така на ръка, на коляно не се получава.<br /> <br /> <strong>- Виждате ли Димо Алексиев в ролята на Левски?</strong><br /> - Никак не го виждам. Той може да играе някакви други работи, но Левски - не! Абсурд! <br /> <br /> <strong>- Има ли роля, която не сте изиграли все още, а е ваша мечта?</strong><br /> - Ами&hellip; аз много често казвам на шега, че съм силно драматичен артист, макар че в последно време играя някои комични роли. Много отдавна ме тегли крал Лир&hellip; но пък кой съм аз, че да играя крал Лир?! Да не съм Кондов, Наум Шопов!&hellip; Но ми се играе този образ. Но нали знаеш - едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто &ndash; да го направиш.<br /> <br /> <strong>- А по-кратка роля от тази в &bdquo;Столичани в повече&rdquo; имали ли сте? Едва ли! Там героят ви лапва един локум, отравя се и умира&hellip;</strong><br /> - Няма, не! <em>(смее се)</em> Бързо ме уговориха за тази роля. Казват: &bdquo;Ти си бил съпруг на Стояна Мутафова!&rdquo;, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>а тя е четири години по-голяма от майка ми! <br /> </strong></span><br /> <em>(смее се) </em>Продуцентите казаха: &bdquo;Да, това е малко, но бива да го изиграеш&rdquo;, и се съгласих.<br /> <br /> Вече, ако трябва да кажа за ролята, която най-много обичам, това е в &bdquo;Кмете, кмете&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- О, да, с емблематичната реплика на вашия герой в пиесата Кольо Широков: &bdquo;Глупав, прост, ама се сетих и взех да сменям комисиите всеки месец и така облякох и обух цялото село&hellip;&rdquo;</strong><br /> <em>- (смее се) </em>Точно така, ей това е! И аз това го предлагам да стане и в парламента &ndash; да се изреди цяла България оттам, всички да се обуем и облечем и работата ще стане. <br /> <br /> <strong>- Мисля, че в близко бъдеще подобна мисъл няма да се реализира.</strong><br /> - Няма, няма&hellip; Ако има нещо, от което да съм разочарован, ама от дъното на душата си, това е от българския парламент толкова години! Просто тотално разочарование! Грозно! Като че ли те са били държани вързани с въже, гладни, на тъмно... като една глутница са&hellip; трябва да има мярка.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> </strong>