На 26 юли 657 г. на територията на Сирия започва тридневната Сифинска битка – сражение между 90-хилядната иракска армия на халифа Али ибн Абу Талиб и 120-хилядна армия на разбунтувалия се сирийски губернатор Муавия.
<strong>Разцеплението сред мюсюлманите</strong><br /> <br /> След смъртта на пророк Мохамед (8 юни 632 г.) част от неговите сподвижници се застъпва наследник да му стане неговият племенник, зет и начален сподвижник Али с цел съхраняване на върховната власт в семейството на пророка.<br /> <br /> Тази група мюсюлмани съставляват ядро на движението, разбило единството на мюсюлманската общност, като я разделя на две части &ndash; сунити и шиити. Али спомага за задълбочаване на вътрешномюсюлманските стълкновения. Сред неговите противници са и сподвижниците му, които го обвиняват в нерешителност в борбата против главния противник Муавия, управителя на Сирия, назначен от втория халиф Умар през 636 г.<br /> <br /> По този повод мюсюлманския теолог аш-Шахристиане (XII в. пише: &bdquo;Широко са известни разногласията между Али и Муавия, Сифинската битка, противодействията на хариджитите, подстрекаването на Али към избиране на третейски (арбитражни) съдии...&rdquo;<br /> <br /> Сред сподвижниците на Али е и голяма група мюсюлмани, считащи, че халифът не трябва да е задължително наследствен управник, че е необходимо той да бъде избиран. Именно това са хариджитите. Те считат, че единствен критерий, определящ положението на мюсюлманина в общината, е неговото благочестие, като произходът не играе никаква роля. Те признават само принципа за изборност на халифа, а той можел да бъде не само курайшит, както искат сунитите, а даже негър-роб, ако е достоен. Хариджитите са открити врагове на социалното неравенство вътре в общините.<br /> <br /> Хариджатите избират за свой халиф Абдулла ибн Вахб, което принуждава Али да започне решителна борба против бунтовниците в религията. В хода на борбата позициите на Али рязко се разклащат, освен това той не може да реши спора с Муавия в своя полза. През 661 г. Али загива от кинжал на хариджит.<br /> <br /> <strong>Сифинската битка</strong><br /> <br /> Според летописеца Ал Минкари Сифинската битката продължава не 3, а 9 дни и е описана от него ден по ден, но повечето от разказа му заема описанието на отделни двубои между прославени герои.<br /> <br /> Интересно е описанието, когато още в началото след преговори е взето решение двамата предводители да се срещнат в честен рицарски двубой и да решат изхода на войната с цената на по-малко жертви. Муавия проявява присъщите му подлост и коварство, като изпраща в своите дрехи друг боец. Али обаче го убива и измамата лъсва. Муавия проявява не само страхливост &ndash; той оскърбява Али с двубой с недостоен за него противник. Според каноните на рицарската чест от онова време в двубой могат да влязат равни по произход и положение противници.<br /> <br /> И двете армии са мотивирани от религиозни чувства и всяка от тях се бие за кауза. Затова битката в прегорялата степ сред облаци от прах е повече от яростна.<br /> <br /> Тъй като битката не се развива благоприятно за метежниците, Муавия решава да прояви хитрост - заповядва на войниците си да набодат на копията си свитъци от Корана. Тогава набожният халиф Али заповядва битката да бъде преустановена, когато тя явно клони към негова победа.<br /> <br /> Набързо е сключен мирен договор. Погребвайки убитите, двете войски се завръщат в страните си. Във военно отношение битката завършва без резултат, но в политическо отношение тя явно е проиграна от Али. Подписаният мирен договор поставя под съмнение неговото безспорно право на халиф, а Муавия благодарение на това е поставен на едно равнище с него. В армията на Али започва разкол: 12 хиляди от войниците се възмущават от нерешителността на Али и напускат лагера, като започват да се наричат хариджити (напуснали, излезли). Те избират за свой халиф Абдулла ибн Вахб.<br /> <br /> Али ибн Абу Талиб (656-661) е четвъртият &bdquo;праведен халиф&rdquo; &bdquo;вървящ в правия път&rdquo; (ар-р &acirc; шидин) на Арабския халифат (Абу Бакр, Умар, Усман и Али). С избора на Муавия (661) започва династията на Омеядите. Но през 680 г. синовете на Муавия и Али &ndash; съответно Язид І и Хасан &ndash; започват нови междуособни борби и войни.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />