Дни преди обявената официално заупокойна служба за отец Димитър Амбарев в родния му град Пловдив в неделя репортер на „ШОУ” научи в разговор със съпругата му Нина и дъщеря му Надежда, че двете са изключително разочаровани от отказа на пловдивски свещеници да отслужат т.нар. присяги за отеца.
Един по един колегите на легендарния отец почнали да им звънят още в петък сутринта и да се измъкват, че уж били забравили за предварително заявени кръщенета и прочее църковни ритуали, с които били заети баш в неделя. Накрая един се изпуснал и в прав текст казал на вдовицата Нина: &bdquo;Страхуваме се от Николай, това е истината!&rdquo;. Отец Амбарев бе един от най-яростните критици на пловдивския митрополит и дори го заклейми като евентуалния поръчител на убийството на Варненския митрополит Кирил. Това очевидно сложи разграничителна линия на непримиримост и омраза между двамата, която не можа да бъде заличена дори от смъртта. В крайна сметка от пловдивските свещеници в ритуала участвал само отец Сотир от църквата &ldquo;Св. Петка.<br /> <br /> Ето какво сподели пред наш репортер дъщерята на отец Амбарев - Надежда: &bdquo;Първо, сами предложиха, а после един по един взеха да отказват. Майка ми не можеше да повярва, че го увъртаха дори близки приятели на баща ми! В един момент се изплашихме да не откажат и черквата! Цял живот баща ми се бори честно и безпристрастно и не съм очаквала, че при този респект, който внушаваше неговата личност, ще могат да постъпят така! Как е възможно?! - не спирам да се питам. От гръцката черква в Мадрид ни се обадиха, че ще правят служба за баща ми, а в Пловдив, в родния му град, <br /> <br /> <strong>така се подиграха с него и с нас! </strong><br /> <br /> При това го направиха хора, на които е помагал! С единия даже ходеше да му помага за изпити. Да не споменавам имена, но мнозина искаха да се прилепят до него, за да му ползват името и авторитета, а той го виждаше, но им прощаваше. И сега тези се скриха &ndash; не можаха достойно да изпратят учителя си!... Огорчена съм, дълбоко съм огорчена! От друга страна, това отношение, което демонстрираха тези хора, отново доказа колко ги превъзхождаше като духовна личност баща ми &ndash; отец Амбарев! Сам се обади отец Пенко от Троян, който направо плачеше на телефона, като му разказахме какво се случва. Човекът каза, че веднага идва в Пловдив, да не се притесняваме. И други свещеници от София си предложиха помощта. Това отношение, продиктувано от страх и паника, е само в Пловдив...<br /> <br /> Никога няма да забравя какво преживяхме и преди, и след смъртта на татко. Изморени и изтощени сме с майка ми от всичко. Аз знам, че баща ми в сродна ситуация нямаше да постъпи така дори с враг. Именно с това достолепие респектираше хората. Имаме един приятел, журналист във Франция, който каза, че идва, като разбра, че татко е починал. Така го уважава, че тръгна от чужда страна да го изпрати! А ние тука не можахме да се отърсим от нашенските дребнави страсти!... <br /> <br /> Като пристигнах от Испания, първия ден татко изглеждаше видимо зле. Втория ден беше като заспал, имах чувството, че ме чува. Така се надявах да отвори очи и да ми се усмихне! Но явно реши да си отиде от човеците и Бог си го прибра. Как ли гледа отгоре сега какво трябваше още да изживее и преживее и в смъртта си!... Че разочарованията му не приключиха със земния живот! И то в родния му град! <br /> <br /> В София имаше двама свещеници, които тихичко се молеха за него, когато изпадна в кома. Помня, че когато му ампутираха крака, пък изпратиха един монах &ndash; много интересен беше той - един 2 метра висок, с брада, като във филмите &ndash; този монах седеше до баща ми като сянка, сякаш го пазеше! А тези, които един след друг се освободиха от ангажимента и се скриха зад някаква измислена причина, те също преди това са се обаждали по 5-6 пъти на майка ми да я питат как е баща ми, оправя ли се... Кога се появи този непреодолим страх у тях и <br /> <br /> <strong>защо достойнството им не можа да надделее над страха им?! </strong><br /> <br /> Баща ми беше мъжкар, би се срамувал заради тях! <br /> <br /> Ние се виждахме почти ежедневно чрез скайпа. Последния път се смяхме с дъщеря ми, която ходи на балет, на пиано в Испания. Имахме планове да я кръщаваме в България, а пък септември-октомври те двамата с майка ми да ни дойдат на гости в Испания. Е, нищо от това не се случи, но аз вярвам в отвъдното и съм сигурна, че баща ми е добре приет там и на хубаво място!&rdquo;, сподели пред наш репортер Надежда Амбарева. <br /> <br /> <strong>Еми МАРИЯНСКА <br /> </strong><br />