От няколко дни Българската армия има нов началник. Досегашният командир на Военноморските сили вицеадмирал Румен Николов наследи генерал Симеон Симеонов на високия пост. За първи път морски офицер става началник на отбраната. "Стандарт" се срещна с него, за да го попита за бъдещето на войската, инвестиционните проекти, рейнджърите ни в Афганистан и ролята на военнослужещите при последните наводнения.
<strong>- За първи път от Освобождението морски офицер е начело на войската. Каква е причината досега това да не се е случвало и по какъв начин това ще се отрази на командването на армията?<br /> </strong>- Причината това да не се случи е най-вероятно конюнктура в политическите среди, а не във военните. Преди 10-ина години беше приет закон, съгласно който тогава началникът на Генералния щаб и негово сегашно издание - началникът на отбраната, трябваше да се назначават на ротационен принцип. Най-често началникът на Генщаба е бил сухопътен офицер, след което офицер от ВВС и за съжаление, когато бе редът на военноморски, по неизвестни за мен причини бяха въведени промени и тази длъжност продължи да се изпълнява от офицер от ВВС. Относно промяната, за мен от огромно значение е думата &quot;екипаж&quot;, т.е. колективната форма, без да допускам, естествено, бягство от личната, конкретна отговорност. Но споделяйки, че пилотът е до такава степен отговорен, че излитайки в небето, разчита изцяло на себе си, а корабът, излизайки в море, разчита на целия си екипаж. Затова ще се старая с дейността си да получавам информация, която да обсъждам и да взема решение, което да бъде достатъчно добро и обосновано.<br /> <br /> <strong>- Кога бяха първите индикации, че ще бъдете предложен за началник на отбраната и очаквахте ли всъщност това да се случи?<br /> </strong>- В своя съзнателен живот съм преди всичко военнослужещ, офицер и тук мога да цитирам един от девизите на Кутузов (бел. ред. - руски пълководец, герой от войната срещу Наполеон I) - &quot;Всеки войник трябва да си носи маршалския жезъл в раницата&quot;. Ако кажа, че не бих очаквал, означава да имам някакво съмнение както в своите възможности, така и да пренебрегна времето - над 30 години - като офицер, в което съм се готвил за всяка една следваща длъжност. До май заемах най-висшата длъжност във Военноморските сили. Естествено, следващото ниво е началник на отбраната. Относно индикациите - в навечерието на 6 май, тогава ми беше предложено и естествено - нямах, както моралното, така и лично право да откажа. Досега няма случай в българската история военноморски офицер да бъде удостоен с тази чест - да бъде начело на Българската армия. И евентуален мой отказ би означавало две неща - или несигурност в качествата, или предателство на флотската общественост.<br /> <br /> <strong>- Какво оставихте недовършено на предишната ви длъжност?<br /> </strong>- Флотът е една динамична система и бих казал, че няма възможност всичко да бъде завършено. Естествено, инвестиционните проекти, които са заложени, са три официално и един неофициално. За съжаление нито един от тях не е окончателно завършен - както модернизацията на фрегатите, така и обновяването на системите за навигация, така и окончателното решаване на въпроса с логистичната поддръжка. Но за мен най-болезнено е, че все още четвъртият проект, на който аз изключително държа - подготовката на стартирането на инвестиционния проект за придобиване на многофункционален патрулен кораб, е в твърде ранен етап. Но искрено се надявам, че нещата, които са заложени, тъй като в голяма степен са водени съвместно с настоящия командващ ВМС, то той ще продължи настойчиво със стремежа за реализацията им. Добрият вариант е да имаме не по-малко от два многофункционални патрулни кораба, оптималният вариант е три, които да решат въпросите с изявите на флота за следващите не по-малко от 30 години. Но засега не мога да кажа дали ще стартира и как ще се развият събитията, отчитайки финансовото състояние на страната.<br /> <br /> <strong>- В тази връзка какви са шансовете отново да имаме бойна подводница? Може ли да очакваме такава в рамките на вашия мандат?<br /> </strong>- Изключено! Аз съм човек, който желае да бъдат постигнати резултати, но в по-голяма степен съм реалист. Нужно, но към момента невъзможно, средство, което да можем да си позволим. В Черно море ще останем, изключвам Грузия, единствената страна без подводница, което не е добра атестация. Възстановяването на подводниците в руския флот и увеличаването им от една на шест до края на годината, възстановяването на подводното плаване от страна на Румъния, ремонтът, който бе започнат в корабостроителниците в Украйна преди кризата там, а не искам да коментирам наличието на достатъчно подводници в турския флот. Както бяхме една от 16-те страни в началото на 1900 година, притежаваща подводен флот, така сега сме от страните, които в момента сме загубили такива способности. Но реално и до 2020 година това няма как да се случи.<br /> <br /> <strong>- В каква част вече сте се запознали с прегледа на въоръжените сили?<br /> </strong>- Имам до голяма степен информация, тъй като съм участвал в работната група до обявяването на новите назначения, а с окончателния доклад току-що се запознавах, тъй като до идването ми на тази длъжност имах възможност да знам конкретно и по-подробно това, което е свързано с флота. Сроковете за прегледа и решаването на задачите са променени и докладът, който трябваше да е готов до края на юни, е променен до края на септември. Което дава възможност аз и моите заместници, новите командири на видовете въоръжени сили, да изразят вече своето мнение.<br /> <br /> <strong>- Категорично ясно ли е вече какво ще е българското участие в Афганистан след края на тази година?<br /> </strong>- По сега съществуващите планове участието на представители на Българската армия в Афганистан ще продължи, независимо че ще се редуцира съставът на контингента. Ще останат основно наши представители, които да се занимават с подготовката и обучението на афганистански военнослужещи. Но отчитайки и динамиката в тази сфера, все още, както в национален, така и в многонационален формат, не са ясни конкретните искания от афганистанска страна, тъй като там се провеждат избори. Но се предвижда до 110 наши военнослужещи да продължат дейността си в Афганистан и след 2014 г. Но отчитайки факта за събитията както в Либия например, където също имаше известни очаквания, че ще съдействаме в изграждането на либийската армия, условията в самата страна променят и нашите ангажименти. Ако не бъдем поканени, няма как да се натрапим.<br /> <br /> <strong>- Около последните събития във Североизточна България имаше доста критики към военни, включително и настоятелен слух, че едва ли не армията е виновна за наводнението?<br /> </strong>- За да не бъда по-скоро некоректен, за да не кажа груб, но аз бях човекът, който бе на място на улицата на смъртта в нощта на пороя, заедно с група военнослужещи от дежурната смяна на корабите. И те бяха там, където се беше образувало едно от затапванията на улицата. И очакването за нови количества дъжд и насочването на тези военнослужещи да отстранят дървета, храсти, клони, които са там, не означава, че не сме взели участие. Просто в тези часове, това става в 22:00 часа през нощта, е изключително некоректно от всички медии и длъжностни лица, независимо от това дали са народни представители, местна или държавна власт. Пред кметството в &quot;Аспарухово&quot; бяха предоставени в готовност машини с висока проходимост и това също става във вечерта на пороя. Те са първите машини, които идват и имат готовност да окажат съдействие. По отношение на по-нататъшните ни действия, визирам флота, а може да се каже и за армията - на следващия ден, когато наистина беше направен опит за организиране на дейността на хората, които са в състояние да помогнат, единствената организирана група от здрави мъже, която се яви и беше дългоочаквана в най-тежките райони в състав от 200 души, беше от ВМС и Военноморското училище.<br /> <br /> При възникване на необходимостта от помощ и в Добрич, в района на Албена, също бяха изпратени екипи от ВМС с техника и те бяха първите, които извлякоха четири автобуса с туристи, които бяха заседнали във водата по пътя. Ако ги сметнем по 50, това са 200 човека, които бяха спасени от техниката на ВМС. След това евакуирането на туристи от най-застрашените хотели също се извърши със силите и средствата - вече не само на ВМС, но и на намиращата се наблизо техника на ВВС. Като в района работиха представители на флота, оборудвани с водолазни екипи - това бяха хората, които влязоха в най-ниските части на наводнените хотели. И последното - изключително неприятно и раздухано от медиите, включително и продължаващо дезинформиране на обществеността, че наводнението е предизвиквано от войскови район на Българската армия. Там има един резервоар и един рибарник. Резервоарът е бетонов контейнер с размер 3х3х3 м - това са 18 кубика, а и той има капак, от който няма изтекла и капка вода. Рибарникът пък е един стар басейн, който е с 5х10 размери и дълбочина 80 см - нито има място, откъдето да излезе водата, а той бе напълнен от дъжда. А по отношение на това, немарливост на военни при дерето, откъдето е дошла водата, е едва ли не причината за наводнението, е меко казано некоректно. Около 150-180 метра от войсковия район засяга това дере. Не може в този участък да бъдат създадени условия за тази приливна вълна. Бягството на институциите от отговорност и търсенето на вечния виновник в средите на армията е изключително некоректно.<br /> <br /> <strong>Васил Шушков, в. &quot;Стандарт&quot;</strong>