На 29 юни 1828 г. е роден българският войвода и национален герой Желю Христов Чернев – Желю войвода или дядо Желю. За негово родно място претендират Ямбол и ямболското село Маломир.
<span style="font-size: larger;"><strong>Живот и дейност</strong></span><br /> <br /> Според някои източници е роден в Ямбол, а три години по-късно семейството се мести в с. Карапча (днешно Маломир).<br /> <br /> Желю става хайдутин почти на 30-годишна възраст. През 1858 г. първоначално се включва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне преминава в четата на Панайот Хитов. В 1867 г. е помощник на войводата Панайот Хитов, където знаменосец е Васил Левски. През 1868 г. подготвя чета, в която се записва и Христо Ботев, но по разни причини четата се разпада и не преминава Дунава.<br /> <br /> По време на Априлското въстание Желю войвода е в Браила, откъдето заминава за Сърбия. Там Панайот Хитов, като главен войвода на българските чети, отново го определя за свой помощник-войвода. Упълномощен е да набира доброволци в Сърбия, Румъния, Русия и България.<br /> <br /> Желю войвода участва в три войни: Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885).<br /> <br /> На 20 август 1877 г. с разрешение на руското командване е създадена доброволческата чета на дядо Желю, наброяваща около 300 души, която действа в Еленския и Котленския балкан.<br /> <br /> В края на 1877 г. четата се обединява с четата на Панайот Хитов и наброява около 1000 души. През зимата на 1878 г. те участват в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди. Там ги заварва вестта за сключването на Санстефанския мирен договор.<br /> <br /> За участието си в Освободителната руско-турска и Сръбско-българската война войводата е награден с кръст за храброст и сребърен медал.<br /> <br /> Желю войвода умира на 24 юни 1893 г. в с. Карапча (Маломир).<br /> <br /> Необходимо е да се отбележи, че когато през 1858 г. Желю Чернев започва хайдушката си дейност, в този край има вече и друг прочут войвода със същото име Дядо Желю - това е 48-годишният Желез Добрев Железчев (ок. 1810-21.IV.1878). Той също е хайдутувал в четата на Димитър Калъчлията, а по-късно сам става войвода на чета. Подвизава се в Сливенския и Котленския балкан. През 1863 г. се отказва от хайдутството. Сливенското село Желю войвода, намиращо се на 15 км. северно от Ямбол, носи името точно на този хайдутин, защото е негово родно място (тогава Черкешлии).<br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>Памет</strong></span><br /> <br /> <strong>Знамето</strong><br /> <br /> В деня на създаване на четата за участие в Освободителната война, тя получава своето трицветно знаме. За произхода на знамето липсват преки данни.<br /> <br /> Върху знамето е избродирана датата на нейното създаване - &bdquo;1877 ав. 20&rdquo;. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици - бяла, зелена и червена - с тази особеност, че външната му страна е изрязана зигзагообразно.<br /> <br /> Изработването на знамето на дядо Желювата чета в същия ред на цветовете показва, че този ред вече се е наложил в съзнанието на народа. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът &bdquo;За славянска Свобода&rdquo;. Цялото знаме е шито на ръка.<br /> <br /> Пръв честа да носи знамето има един от най-достойните в четата - Гочо Тодинов от с. Карапелит (днешно Медникарово), Старозагорска област.<br /> <br /> <strong>Печатите на Желю войвода</strong><br /> <br /> Във фондовете на Ямболския исторически музей се съхранява личният печат на Желю Чернев (дядо Желю войвода), както и печата на четата на Панайот Хитов, в която той е подвойвода от 1867 г.<br /> <br /> Първият печат с диаметър 47 мм. и с дръжка от дърво. Той е от времето, когато Желю Чернев е подвойвода в четата на Панайот Хитов (1867 г.). Представлява кръгла медна пластина с надпис &quot;НАРОДЕНЪ БЪЛГАРСКИ ПЕЧАТЪ БАЛКАНСКИ &quot;867&quot;. В средата на печата е изобразен лъв обърнат надясно, който в едната си лапа държи кръст. Върху главата на лъва има корона с кръст.<br /> <br /> С втория печат са подпечатвани документи, свързани с живота на войводата след Съединението. Той е бронзов и с кръгла по форма, с текст &quot;ВАЙВОДА ЖЕЛЮ ХРИСТОВЪ&quot;, вписан между два концентрични кръга. В свободното вътрешно пространство на печата е изобразен лъв, изправен на задните си крака, с вдигната опашка, обърнат наляво и стъпил върху повалено турско знаме. Диаметър на печата е 23 мм; височина на. буквите 3 мм.<br /> <em><br /> /По матерали в интернет/<br /> </em><br />