26.5.1917 г.: Загива прославеният български военачалник Борис Дрангов

<strong>Начална кариера</strong><br /> <br /> Борис Дрангов е роден на 3/15 март 1872 г. в Скопие, (тогава в Османската империя), в българско семейство. През 1891 г. е приет за юнкер във Военното училище в София. <br /> <br /> Малко известен е фактът, че през 1892 г. той е в един взвод с Гоце Делчев и родопския помак Тефиков. На изпита по стрелба, където Дрангов е безпогрешен, двамата с Делчев стрелят и по мишената на Тефиков, за да не получи слаба оценка и да не бъде откомандирован от училището. По-късно Тефиков става юзбашия на турската полиция в Драма, на 4 май 1903 г. води операцията по обкръжаване на четите в село Баница, като в боя загива Гоце Делчев.<br /> <br /> На 10 юни 1894 г. след конфликт със строеви офицер старши портупей-юнкер Дрангов е разжалван и приведен в 3-и конен полк в Пловдив.На 11 октомври наказанието му е отменено и той продължава образованието си във Военното училище. <br /> <br /> На 1 януари 1895 г. е произведен подпоручик и е назначен за младши офицер в 3-и конен полк в Пловдив, после е преместен в конния полк в Лом. Там се запознава с Райна Денкова Попова - дъщеря на бившия хайдутин Денко Попов, участник в Руско-турската война. Райна и Борис се женят и имат 5 деца.<br /> <br /> По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, подвизаваща се в планината Плавица, Кратовско. На 17 август от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което пише: <em>В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...</em><br /> <br /> През 1904 г. е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия, като междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин ротмистър.<br /> <br /> През 1907 г. завършва академията с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в 6-и пехотен, а след това в артилерийски полк. Става ескадронен командир в 10-и конен полк в Шумен.<br /> <br /> На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание &bdquo;Народ и армия&ldquo;.<br /> <br /> <strong>Балканска война и Междусъюзническа война (1912-1913)</strong><br /> <br /> През Балканската война (1912-1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с орден &bdquo;За храброст&ldquo; IV степен.<br /> <br /> През Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк.<br /> <br /> Една година след завършване на Балканските войни във Военния клуб се събира висшето офицерство, за да отбележи героичните битки. И тъй като повечето от присъстващите се надпреварват да възхваляват цар Фердинанд, главния виновник за националната катастрофа, майор Дрангов не издържа и се провиква към царя: &bdquo;<em>Не вам, и не нам се дължат славните ни победи, а на храбрия български войник.&rdquo; </em>Злопаметният Фердинанд никога не му прощава това унижение.<br /> <br /> Поради критичните си статии за военния министър генерал Иван Фичев и за инспектора на кавалерията генерал Александър Танев е даден под съд. Конкретният повод е статията &bdquo;Не наливайте ново вино в стари мехове&rdquo;. Делото се разглежда на 18 февруари 1914 г. в Пловдивския военен съд. На 25 февруари Дрангов е оправдан, но пловдивският военен прокурор касира делото и на 12 март го представя на Главния военен съд в София.<br /> <br /> Още на 16 април делото срещу него е подновено. Присъдата отново е оправдателна, но Дрангов изпада в немилост, повишаването му в чин умишлено се забавя и той е изпратен да служи в редица градове в провинцията.<br /> <br /> На 19 февруари 1915 г. е произведен в чин подполковник. На 2 септември 1915 г. се сформира 11-а пехотна дивизия - наследник на Македоно-одринското опълчение. В състава на дивизията влизат 1 артилерийски и 6 пехотни полка, като подполковник Дрангов е назначен за командир на 5-и македонски полк.<br /> <br /> <strong>Първа световна война</strong><br /> <br /> През Първата световна война (1915-1918) като командир на полк, съставен почти изцяло от необучени българи от Македония, Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото командване е превзето село Градец.<br /> <br /> В същата 11-а дивизия служи като командир на бригада полковник Александър Протогеров, който пише откровено: <em>&bdquo;Мечтая за времето, когато ще служа под командването на Дрангов!&rdquo;</em><br /> <br /> Големите жертви, които дава офицерския състав на армията, налага през май 1916 г. да бъде създадена Школа за запасни подпоручици в неговия роден град Скопие. За началник на школата е назначен подполковник Дрангов.<br /> <br /> В школата Дрангов се ползва с изключителен авторитет не само като боен офицер, но и благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава.<br /> <br /> На 17 септември са произведени в чин подпоручик 876 школници. Около 20 от тях са протежета на големи началници и е разпоредено да продължат службата си из разни щабове. Подполковник Дрангов строява на плаца випускниците, като отделя настрани ония, които няма да воюват. На останалите с най-топли и човешки думи им пожелава вярна и успешна служба, да имат и късмет. Веднага след това връзкарите отиват при него и искат назначения за фронта.<br /> <br /> На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на 1-а пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа в кампанията срещу Румъния.<br /> <br /> На 18 март 1917 г. поема командването на 9-и пехотен пловдивски полк от 2-а пехотна дивизия, отбраняващ участъка от кота 1050 до завоя на река Черна в Македония. И тук изповядва кредото: Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан! Полага изключителни грижи за войниците си. В техните очи той е кумир: &bdquo;Има Дрангов &ndash; има хляб.&rdquo;<br /> <strong><br /> Гибел</strong><br /> <br /> На 26 май 1917 г. при артилерийски обстрел подполковник Дрангов е тежко ранен от снаряд, докато изправен в цял ръст обикаля из окопите, траншеите и блиндажите. Вечерта умира от раните си. Погребан е в двора на църквата &bdquo;Свети Димитър&ldquo; в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище Бутел в гроба на брат му Тома Дрангов. На неговото място в църквата &bdquo;Св. Димитър&rdquo; е погребан монахът Доситей, заслужил пред македонската църква.<br /> <br /> Славата на Дрангов като изключително човечен командир преминава и от другата страна на фронтовата линия. Само няколко дни след гибелта му са намерени забодени върху телените заграждения съболезнователни писма от френски офицери.<br /> <br /> <strong>Памет</strong><br /> <br /> В негова чест кота 1050 е преименувана на &bdquo;Подполковник Дрангов&ldquo;. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.<br /> <br /> Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.<br /> <br /> В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Брезнишките възвишения на остров Гринуич в Антарктика.<br /> <br /> На 31 май 2007 г. на мястото, където са били казармите на 9-ти пехотен пловдивски полк, в Пловдив е открит паметник в чест на Дрангов, дело на скулптура Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.<br /> <br /> На гроба на Борис Дрангов в Скопие редовно се провеждат възпоменания в присъствието на посланика на България в Република Македония и местни македонски българи.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />