На 31 март 1814 г. армиите от антифренската Шеста коалиция навлизат в Париж. Когато на следващия ден руският император Александър се натъква на уважавания от него бивш френски посланик в Москва Арман де Коленкур и последният пита какви владения ще бъдат оставени на Наполеон, императорът отговаря с две думи: „Остров Елба”.
Решителният тон означава, че съдбата на Бонапарт е предрешена далеч преди това. И това не е най-лошата участ, която може да му се отреди. Остров Елба също не е най-лошото място, където да го изпратят на заточение: островът е дълъг 25 км и с площ 224 кв. км., намира се в Тирентско море на 10 км от западния бряг на Италия и само на 50 км от родната му Корсика.<br /> <br /> До април 1814 г. Елба принадлежи на херцогство Тоскана, едно от васалните италиански владения на Наполеон. Сега, при детронирането, островът е даден в пълно владение на Наполеон.<br /> <br /> На остров Елба Наполеон пристига на 4 май 1814 г. и живее там почти година. Той взема със себе си на заточението любимите си книги, карети, коне и няколко верни слуги.<br /> <br /> Освен тях обаче при него се намират общо 724 французи. Основната част от тях са охраната &ndash; над 100 кавалеристи и 600 души гренадири от батальона пеши егери от старата гвардия, последвали Наполеон доброволно с разрешение на съюзниците. Извън тях са над 300 войници от състава на разположения тук някога 35-и полк.<br /> <br /> Наполеон демонстрира, че се е примирил с бъдещето си и се устройва тук за дълго време: запознава се с владенията си, приема местни жители, дава разпореждания... От време на време го посещават роднини &ndash; майка му Летиция, сестра му княгиня Полина Боргезе. Навестява го и графиня Валевска, с която Наполеон установява близки отношения в Полша през 1807 г. Не идва само съпругата му Мария-Луиза с малкия им син: едно, не я пуска баща й, австрийският император, но и тя самата не се стреми да посети съпруга си.<br /> <br /> Не идва при него и първата му жена, която някога така страстно е обичал, но после е отхвърлил. Жосефина почива на 29 май 1814 г. в своя дворец в Малмезон близо до Париж, само няколко седмици след пристигането на императора на остров Елба. Узнавайки за смъртта на Жозефина, Наполеон няколко дни изглежда мрачен и замислен.<br /> <br /> Така тихо и еднообразно преминават първите месеци на остров Елба. С нищо и пред никого Бонапарт не издава своите вътрешни преживявания. Дълги часове прекарва в самота и размисъл.<br /> <br /> През есента на 1814 г. и особено през ноември-декември Наполеон започва внимателно да се вслушва във всичко, което съобщават за Франция и за Виенския конгрес, който тогава е започнал своите заседания.<br /> <br /> Осведомители не липсват. И из близката Италия, и непосредствено от Франция при него постъпват сведения, ясно показващи, че реставрираните Бурбони и тяхното обкръжение се държат още по грубо и нелепо с народа, отколкото може да се очаква. Те дори реставрират елементи на отречения феодализъм.<br /> <br /> Нелепостите на Бурбоните и на техните поддръжници във Франция все повече безпокоят господарите и дипломатите във Виена. Александър І казва в разговор с Коленкур: &bdquo;<em>Бурбоните не се промениха и са непроменими.&rdquo;</em> Френският политик Талейран, съдействал за реставрацията на Бурбоните, оставя безсмъртна сентенция: &bdquo;<em>Те нищо не са забравили и нищо ново не са научили.&rdquo;<br /> </em><br /> През декември 1814 г., разхождайки се около своя дворец в Порто Ферайо (главен град на остров Елба), Наполеон изведнъж се спира до гренадира от старата гвардия, намиращ се на пост. &bdquo;<em>Какво, стари мърморко, скучно ли ти е?&rdquo; &bdquo;Не, господарю, аз не се развличам особено.&rdquo; </em>Наполеон слага в дланта му златна монета и се отдалечава, казвайки тихо: &bdquo;<em>Това няма да продължава винаги.&rdquo;</em><br /> <br /> Но острова на континента продължават да пристигат и най-успокоителни известия: Императорът почти не излиза от покоите си, той е много спокоен и очевидно се е примирил съм участта си, разговаря много милостиво с английския представител Кемпбъл и му казва, че сега нищо не го интересува, освен малкия остров.<br /> <br /> Нищо не предвещава, че у Наполеон зрее неописуем гняв към Бурбоните, който ще се излее в буря. Този път Бонапарт не мечтае да стане господар на Европа, а да върне на французите свободите, които им е дал, а Бурбоните са им отнели.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />