На 25 април 1974 г. в Португалия около 300 офицери-заговорници от „Движението на капитаните” извършват военен преврат, известен като „Революцията на карамфилите” или „Априлската революция”. Целта е възвръщане на демократичните порядки в страната.
Превратът с лява насоченост е насочен срещу режима на Новата държава - наследника на диктатора Антонио Салазар - Марселу Каетану и фашисткия характер на управлението. Начело на хунтата застават майор Отелу Сарайва ди Карвалю и генерал Антонио де Спинола, а премиер след преврата става Вашко дос Гонсалес.<br /> <br /> Названието на революцията произхожда от нейния символ - карамфила, тъй като в дулата на оръжията на участващите войници са били поставени карамфили и превратът приключва само с четири жертви от полицейски куршуми, докато заговорниците са допускали до 3-седмична съпротива на силите на властта с много убити.<br /> <strong><br /> Причини за революцията</strong><br /> <br /> През 1973 г. Португалия е най-бедната страна в Западна Европа, заемайки 39 място по жизнено равнище на населението. Политиката на изолация на режимите на Антонио ди Оливейра Салазар и на Марселу Каетану за половин век превръщат страната в една от най-изостаналите аграрни европейски държави.<br /> <br /> В селското стопанство равнището на механизация е минимално, производството на продукция фактически не расте, добивите на зърно са 5 пъти по-малки от страните в Западна Европа. Селското население е почти напълно неграмотно.<br /> <br /> Страната внася предимно промишлени стоки и се разплаща с получената продукция от селското стопанство. Това не способства за развитие на собствена промишленост. Макар Португалия да притежава огромни суровинни ресурси в своите африкански колонии, правителството предпочита да ги изнася зад граница, без да ги влага в развитието на страната. Но тази търговия се оказва под удари, когато в колониите Ангола, Мозамбик, Поргугалска Гвинея и др. започва партизанска война за независимост. Военните разходи само влошават положението.<br /> <br /> Политическата система не отразява настроенията в обществото и спектъра на политическите възгледи, изолира населението от управлението на страната. В тези условия в Португалия нелегално или легално се разпространяват радикални политически възгледи от нацизма на Хитлер до теориите на Мао Дзедун. Марксизмът прониква даже в офицерския корпус, унижаван от правителството със своята социална и кадрова политика.<br /> <strong><br /> Подготовка на преврата</strong><br /> <br /> &bdquo;Движението на капитаните&rdquo; обединява радикалната част от армейския корпус, недоволна от режима на Марселу Каетану, войната в Африка и своето социално положение.<br /> <br /> Първата тайна среща на капитаните е проведена в Бисау на 21 август 1973 г. През януари 1974 г. на Централната комисия на &bdquo;Движението на капитаните&rdquo; е възложено да изучи възможностите за държавен преврат. Тя поръчва на полковник Вашку Гонсалвиш и на Витору Алвишу да разработят политическа програма на движението.<br /> <br /> На капитана от артилерията Отелу Сарайва ди Карвальо е поставена задача да разработи военен план на въстанието. Сондирането на настроенията в армията показва, че идеите на &bdquo;Движението на капитаните&rdquo; намират най-голяма подкрепа в авиацията и флота.<br /> <br /> На 18 април 1974 г. Централната комисия на Движението определя за начало на бойната операция 25 април. Избързването е продиктувано от обстоятелството, че тайната полиция влиза в следите им. Интересен факт е, че на 25 април започва учение на НАТО и кораби на Алианса навлизат в териториалните води на Португалия.<br /> <br /> Организаторите на преврата разполагат с инженерен полк, батальон &bdquo;казадориш&rdquo;, полк лека артилерия, 10-а група командоси, брониран полк в Сантарено и още много други поделения. На 22 април те са приведени в състояние на готовност.<br /> <br /> Уточнени са сигналите: на 24 април в 22:50 часа по радиостанция &bdquo;Емисореш асосиадуш ди Лижбоа&rdquo; ще бъде предадено погрешно, че часът е 22:55 часа. След това ще последва изпълнение на песента на Паулу ди Карвальо &bdquo;След прощаването&rdquo;. А в първия час на 25 април по католическата радиостанция &bdquo;Ренашенс&rdquo; дикторът ще прочете първата строфа на песента &bdquo;Грандула, вила морена...&rdquo;, след което ще бъде пусната и самата песен.<br /> <br /> Времето за операцията е определено за 3:00 часа на 25 април. На паролата &bdquo;мъжество&rdquo; следва да се отговори с &bdquo;За победата&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Начало на операцията</strong><br /> <br /> Около 200 офицери в континентална Португалия приемат сигнала за готовност и пренастройват радиоприемниците си на вълната на &bdquo;Ренашенс&rdquo; в очакване на сигнала за действие.<br /> <br /> Около 4 часа сутринта колони бронетанкова техника тръгват към Лисабон от Томара, Вендаш Новаш, Сантарена, Фигейра да Фош, Визеу, Мафра и от базата на ВМС Алфейта. Те се насочват най-напред към Министерството на националната отбрана и Вътрешното министерство.<br /> <br /> Предприети са класически действия при преврат: Овладени са мощните национални радиостанции, жителите на Лисабон са призовани да не излизат по улиците, призовават се медиците да отидат в болниците си... След това радиостанциите започват да излъчват забранени песни от правителството.<br /> <br /> Жителите на столицата обаче излизат по улиците да посрещват колоните на въстаниците с възгласи &bdquo;Победа&rdquo; и &bdquo;Да живее Движението&rdquo;. Тогава превратът получава името &bdquo;Революция на карамфилите&rdquo;, след като продавачката в универмаг Селеста Сейруш забожда карамфил в цевта на пушката на един войник. Тъй като това е сезонът на карамфилите, по нейния пример гражданите масово раздават на войниците карамфили.<br /> <br /> На улицата край река Тежу бронираната колона на капитан Салгейру Майя среща правителствена колона танкове и артилерия, командвана от бригаден генерал Рейеш.<br /> <br /> Тълпа с карамфили прегражда пътя на правителствените танкове и ги спира. Танкистите отказват да изпълнят заповедта на генерал Рейеш да открият огън по тълпата и по колоната въстаници. Екипажите един след друг преминават в редиците на въстаниците.<br /> <br /> Колоната на капитан Майя е насочена да овладее главните казарми на Националната републиканска гвардия на площад Карму, където се укриват премиерът Марселу Каетану и група министри. Народът обаче задръства улиците, черпи войниците с мляко, цигари и храна. Хората се качват по танковете, по бронираните коли и по дърветата. Щурмът на казармите е невъзможен.<br /> <br /> Движението дава ултиматум на професор Каетану до 17 часа да се предаде. Той приема, но отказва да предаде властта на капитан Салгейру Мая, иска при него да дойде генерал. Осмелява се да изрази надежда, че към него ще се отнасят достойно.<br /> <br /> След час генерал Антониу Спинола пристига в казармите Карму и след кратка импровизирана церемония премиерът Каетану, вътрешният министър Морейра Батища и външния министър Руи Патрисиу му предават властта, която официално преминава в Съвета за национално спасение.<br /> <br /> Към полунощ прекратяват съпротивата и се разбягват служителите на тайната полиция ПИДЕ. Морската пехота под командването на майор Луиш Корейа нахлува в сградата на щаб-квартирата на ПИДЕ и я превзема.<br /> <br /> На разсъмване морските пехотинци и парашютистите с щурм превземат затвора Кашиас. От там излиза последният политически затворник &ndash; строителният работник Жозе Карлуш Алмейда, бъдещ депутат в Учредителното събрание от Португалската комунистическа партия.<br /> <br /> <strong>Последствия</strong><br /> <br /> Събитията от 25 април 1974 г. в Португалия слагат край на най-продължителния и стабилен диктаторски режим в Западна Европа, продължил 38 г. <br /> <br /> Следват два неуспешни опита за преврат: през март 1975 г. от група офицери с дясна ориентация, а през ноември 1975 г. от офицери с лява ориентация. Впоследствие в Португалия предимно управляват социалистически и социалдемократически правителства.<br /> <br /> През 1976 г., след активна борба около избора на понататъшен път на развитие на Португалия, военните провеждат избори и предават властта на политическите партии, установявайки либералнодемократичен режим, ограничен от положението в конституцията за строителство на социализъм в страната.<br /> <br /> Последствията от &bdquo;Революцията на карамфилите&rdquo; могат да се проследят до 1980-те години, когато се разгаря политическа борба около новата Конституция. За крайна точка на революционния процес в Португалия се счита 30 октомври 1982 г., когато влизат в сила поправките на Конституцията, заличаващи текста за &bdquo;социалистически производствени отношения&rdquo; и задължението правителството да провежда аграрна реформа.<br /> <br /> Рекапитулацията е направена най-добре от някогашния априлски лидер Отелу ди Карвалю, който през април 2011 г. заяви пред португалската агенция &quot;Луза&quot;, че щом голяма част от населението - 2 милиона души, днес живеят в бедност, това означава, че революцията не е постигнала целите си. И ако е знаел до къде ще стигне Португалия, нямало да направи революцията, която сложи край на диктатурата.<br /> <br /> <em>&quot;Нямаше да направя 25 април, ако знаех, че ще стигнем до сегашната ситуация - </em>посочва Отелу.<em> - Щях да напусна армията. Ако това беше станало, сега щях да съм сторил това, което младите правят днес - да замина в чужбина&quot;.<br /> </em><br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />