Вардзия известен още като Замъка на розите, е пещерен манистир в Грузия (Georgia). Той се намира до село Вардзия. Благодатните и плодородни земи на Грузия винаги са били обект на войни. За защита на границите на грузинското царство от иранските набези е бил построен пещерният манастир Вардзия.
Изсеченият в скалите комплекс се намира на левия бряг на река Мтквари (Mtkvari). Първоначално той е бил планиран като крепостна кула, но след това се превърнал в добре укрепен манастир, който изиграл важна роля в политическия, културния, образователния и духовния живот на страната.<br /> <br /> Деветнадесет нива се простират от запад на изток покрай планината на дължина от осемстотин метра, в дълбочината на планита &ndash; до петдесет метра, а на височина &ndash; девет етажа. Вътре се влизало през три тайни входа, от които неочаквано за чуждоземните нашественици се появявали хиляди грузински воини.<br /> <br /> Тук има жилищни помещения &ndash; едностайни, двустайни, тристайни и четиристайни, като има и двуетажни стаи. В манастира има много вертикални тунели и тайни връзки между помещенията. В комплекса има над шестстотин помещения &ndash; жилищни, култови и домакински. Има също така библиотеки, бани и трапезарии. При нападение от врагове скалната крепост е можела да побере до двадесет хиляди души.<br /> <br /> В средата на комплекса има храм, който е целият покрит с фрески. Те са се запазили под дебел слой сажди. През 1551 година манастирът е бил разрушен от ирански войски, а в края на шестнадесети век е бил превзет от турци. Те запалили монасите насред храма, затова стените се покрили със сажди. Сред фреските има портрети на царица Тамара.<br /> <br /> Зад храма има басейн, който е служел за резервоар на пролетни води и се е смятал за свещено място. Името на манастира има интересна история. Младата царица Тамара (Tamara) играела на криеница в пещерите с чичо си. Тя решила да се пошегува с чичо си и се скрила така, че той не могъл да я открие дълги часове. Накрая започнал да вика, колкото му глас държи. А тя изскочила внезапно зад гърба му и казала &bdquo;Ак вар дзиа&rdquo; (Ak vard zia), което означавало: тук съм, чичо. По-късно той разказал за случката на придворните и така било създадено името на манастира./БЛИЦ&nbsp;<br /> <br />