Българите във Великобритания и Германия показват най-голяма активност по отношение на желанието си да дадат своя вот на предстоящите евроизбори, които трябва да определят 17-те ни представители в ЕП. Крайният срок за подаване на заявления за разкриване на избирателни секции зад граница изтича след 10 дни. За да бъде поставена тъмна стаичка, е необходимо поне 40 мераклии да декларират желанието си да гласуват там, където страната ни не разполага със своя мисия, и най-малко 20 в местата с българско представителство.
Заявленията започнаха да се приемат в консулствата ни от 31 март. Проверка на &bdquo;Монитор&rdquo; показа, че до момента ЦИК е потвърдила над 1700 молби от българи в чужбина за разкриване на секции извън страната ни за вота на 25 май, подадени до нея онлайн.<br /> Довчера най-много бяха нашенците, обявили желанието си да гласуват на Острова &ndash; 340. За разкриване на секция в Лондон бяха пуснати 197 заявления, а на второ място по брой такива бе Манчестър с 18. След Обединеното кралство най-много са сънародниците ни с мерак да пуснат бюлетина в Германия &ndash; 311. За поставяне на тъмна стаичка във Франкфурт са подадени 167 заявления, за Мюнхен &ndash; 91, и за Берлин &ndash; 37. Мераклии да дадат вота си не липсват и в Хамбург и Магдебург. На трето място в класацията е Белгия със 243 молби. Прави впечатление&nbsp;слабият интерес в Испания.<br /> <br /> Въпреки голямата ни диаспора за разкриване на секции там са пуснати само 135 заявления. Същото се отнася и за Франция - 72 заявления, и Италия &ndash; 17 заявления.<br /> <br /> За да гласуват българите на предстоящия вот, трябва да отговарят на условието за уседналост, т.е. да са живели през последните поне 3 месеца в страната ни или друга държава членка на ЕС. Според новоприетия Изборен кодекс секции за гласуване се разкриват автоматично там, където през последните 5 г. правото си да гласуват са упражнили поне 100 души. Така ЦИК вече е утвърдила списък, според който тъмни стаички със сигурност ще бъдат поставени в общо 106 града в 23 европейски държави.<br /> <br /> Явно немалка част от нашенците зад граница не знаят, че на евроизборите ще се гласува само в държави от ЕС, след като за разкриване на секции в САЩ са подадени вече 19 заявления, в Русия &ndash; 13, в Турция - 9, в Украйна &ndash; 5, в ОАЕ и Кувейт - по 3, а в Нигерия, Тунис, Корея, Камбоджа, Йордания, Казахстан, Индонезия, Австралия, Грузия и Беларус &ndash; по едно. Само един българин е обявил желанието си да гласува и в Румъния, въпреки че там нашенците могат да претендират за поставянето на урни. Това нарежда северната ни съседка в дъното на списъка.<br /> <br /> Най-голямата избирателна активност на българите във Великобритания пък се превръща в тенденция. На предсрочния парламентарен вот през 2013 г. заявленията на Острова също бяха най-много &ndash; 3289. На второ място тогава се подреди диаспората ни в Испания &ndash; 2377, а на трето в Германия &ndash; 1396. На изборите за 42-рото НС бяха разкрити общо 227 секции в 56 държави по света, от които 12 във Великобритания. За сравнение - броят им на Острова на предишния парламентарен вот през 2009 г. бе двойно по-малък.<br /> <br /> Междувременно вчера бе повдигнат въпросът за броя на гласоподавателите в избирателните списъци и т.нар. мъртви души. Според ГД &bdquo;ГРАО&rdquo; гласоподавателите, включени в списъците за референдума на 27 януари 2013 г., са били 6 949 120. Според говорителя на ЦИК Камелия Нейкова година и три месеца по-късно в избирателните списъци фигурират 6 553 000 гласоподаватели, т.е. лисват близо 400 000 души.