На 18 април 1902 г. в Дания за първи път в света е приложена дактилоскопията за опознаване на престъпник, а през септември същата година във Великобритания взетите отпечатъци от пръстите от мястото на престъпление за първи път са използвани като доказателство на вина по отношение на заподозрян в престъпление.
Дактилоскопията за идентификация на личността се основава на индивидуалния рисунък на пръстите, тоест всеки човек притежава неповтаряща се индивидуалност. В основата на метода лежи идеята на англичанина Уилям Хершел, който пръв издигнал идеята за неповторимостта на папиларните отпечатъци. Тази хипотеза се е зародила в резултат на продължителни изследвания на автора, докато служил като полицай в Индия и имал там широко &bdquo;поле&rdquo; за изследвания.<br /> <br /> През 1895 г. английският антрополог и психолог Френсис Галтън, автор на книгата &bdquo;Отпечатъци на пръстите&rdquo;, успял да наложи дактилоскопията като метод за регистрация на криминални престъпници и в Англия.<br /> <br /> След Дания и Великобритания за 15-20 г. различни страни в света въвеждат в практиката си прилагане на дактилоскопичните методи. Десетилетия сравняването е извършвано ръчно, но после процедурата е автоматизирана.<br /> <br /> Всяка страна има своя електронна база за отпечатъци. Голяма част от тях идват от правоохранителните органи, но друга част се дават доброволно с цел опознаване при извънредни обстоятелства-<br /> <br /> Сега методите на дактилоскопията се използват широко. Криминалистиката е най-важната област за прилагане. Развитието на компютърната техника позволи да се създадат скенери за отпечатъци на пръстите, които се поставят от ползватели на електронна техника, сейфове, отваряне на врати. Отпечатъци от пръстите могат да служат за парола.<br /> <br /> <em>/По информация в интернет/</em><br /> <br />