По-малко от пет минути е последният известен маршрут на изчезналата Стоянка от Карлово, пише Марица.бг. Репортер на изданието проследява последните стъпки на жената, която липсва вече 22 дни. Тя излиза от дома си около 4.20 сутринта на 26 март. Личната и карта и портмонето й остават вкъщи. Носи в себе си само двата си мобилни телефона. В 7.00, както обикновено, трябва да се обади на сина си Христо, преди той да тръгне за училище. Прекрачва вратата на дома си и тръгва за работа.
<img width="510" height="383" src="/documents/newsimages/editor/201404/ишещ.JPG" alt="" /><br /> <br /> <strong>Пътната врата на дома, която Стоянка прекрачила за последно на 26 март в 4.20 часа<br /> <br /> </strong>Улица &bdquo;Васил Караиванов&rdquo; е пуста, няма никакво движение &ndash; нито хора, нито коли, нито кучета. Съседите също не светят - рано е, хората спят.<br /> <br /> <img width="510" height="383" src="/documents/newsimages/editor/201404/12.JPG" alt="" /><br /> <br /> След около 30 крачки Стоянка стига до пресечката с булевард &bdquo;Христо Ботев&rdquo;. Улицата е широка, с две платна, разделени от зелена ивица и редица от дървета. Обичайно от лявата страна, по която се движи Стоянка има дълга колона от паркирани автомобили. От дясно са къщите на хората и тъмни гаражи с метални врати.<br /> <br /> <img width="510" height="383" src="/documents/newsimages/editor/201404/шищ е.JPG" alt="" /><br /> <br /> Само на по-малко от 100 метра следва пресечката с ул. &bdquo;Ген. Владимир Заимов&rdquo;.<br /> <br /> <img width="510" height="383" src="/documents/newsimages/editor/201404/иешщ е.jpg" alt="" /><br /> <br /> <p>От този ъгъл до спирката, от която Стоянка се качва на автобуса са не повече от &nbsp;30 метра, има отлична видимост.<br /> <br /> <img width="510" height="383" src="/documents/newsimages/editor/201404/шщи.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;</p> В 4.25 часа на автобусната спирка са колегите на Стоянка от новата и месторабота &ndash; цех за автокабели в Индустриалната зона на Карлово. Автобусът идва, работниците се качват, но Стоянка я няма. На 27 март те споделят, че предишната сутрин жената не е се е качила на автобуса. То този ден тя никога не е закъснявала, пише Марица. <br /> <br /> &bdquo;Колко пъти минах по този маршрут! Още на 27 март, когато пристигнах в Карлово, го изръвях по същото време, по което и тя е минала. На всяка крачка се спирах и оглеждах наоколо, разказва сестрата Станка. Според мен тя е отвлечена по бул. &bdquo;Христо Ботев&rdquo;, там където са паркирани многото автомобили. Категорично отхвърлям версията, че е отвлечена с цел грабеж. Тя носеше три малки златни пръстенчета и тънко златно синджирче. В такива случаи крадците дърпат синджирчето, късат го от шията и бягат! Кой ще отвлече жена за няколко грама злато и ще я държи 23 дни! Абсурд!<br /> <br /> Има нещо тъмно в цялата работа, нещо в отношенията с бившия и съпруг, което аз не знам и от което него го е страх да не се разчуе след развода! Така предполагам! Как да си обясня, че сестра ми изчезва преди делото за делба на имуществото? А когато нея вече я няма, той оттегля иска си за делба на 10 април. Да беше отишъл на делото на 14 април и там да заяви, че оттегля молбата си, коментира Станка Дудекова. Ето, вече 23 дни той не се е обадил на децата си да пита как са, ходят ли на училище, нахранени ли са, имат ли пари, имат ли нужда от нещо. Не! Няма такова нещо от негова страна. Той е превел парите за издръжката, която е определена от съда &ndash; 120 лева за малкото дете и 130 лева за по-голямото &ndash; момичето. Тези пари са по сметката, на която е издадена дебитната карта на сестра ми, но те не могат да се ползват, защото не знаят ПИН кода. Аз ще се грижа за децата, няма да ги оставя&rdquo;, споделя сестрата и допълва, че Отделът за закрила на детето засега е поверил племенниците й на нея.<br /> <br /> &bdquo;Молим се и съдействаме на полицията, но това не стига, споделя приятелката на изчезналата Стоянка &ndash; Петя Рашева от Пролом. Тя също навестява дома на Таня, за да поговори със Станка и да обсъдят с какво да помогнат. Таня е чудесна майка! Разбрах го в деня, когато се запознахме преди 14 години. Бяхме заедно в родилното. Тя раждаше второто си дете &ndash; Христо. Когато бебето се появи на бял свят, го сложиха в отделна стая в кувьоз. Тя не се отлъчваше от него, постоянно бдеше над кувьоза. Не би напуснала децата си, не би избягала&rdquo;, разказва Петя Рашева.<br /> <br /> <strong>В. &quot;Марица&quot;</strong><br /> <br />