Художничката Веселка Беширова е сестра на Роберто Беширов – българина, който бе намерен обесен през 2002 г. в дома си в град Чикаго, САЩ. Случаят някак си бе потулен и не видя бял свят по медиите. Неизвестните около смъртта на младия мъж обаче са много и продължават да мъчат семейството му, което настоява най-накрая да знае истината!
<br /> <strong>- Веселка, кога се случи това нещастието с твоя брат Роберто? Как пристигна той да работи в САЩ?</strong><br /> - Брат ми пристигна в Чикаго със зелена карта. Беше абсолютно легално в САЩ. Спечели картата, когато беше на 34 години. Едни приятели българи го уредиха и той караше едни специални таксита, които са по-скъпи от нормалните. За тях се правят специални поръчки и взимат хора от летищата. Той не си дойде в България повече изобщо, между другото. Замина <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и не го видяхме никога повече! </strong></span><br /> <br /> Чувахме се единствено по телефон и не сме се виждали повече по никакъв начин след заминаването му. Той не си дойде за тези четири години и просто всичко отиде по дяволите. <br /> <br /> В началото работеше само във фирмата за таксита. След това си уреди да работи в една фирма за гледане на възрастни хора със собственичка румънка. Работеше само нощно време, за да има време да рисува. Това, което ни беше казал на нас, бе, че е разговарял с няколко галерии в Чикаго и щяха да му правят изложба. Имаше доста рисунки и картини, които ги няма след смъртта му, изчезнаха. Притежаваме диапозитиви на неговите работи, но не стана ясно къде са картините. Заради изложбата си започна да работи само нощни смени, за да може през деня да поспи малко и да рисува. В един момент тази жена - еврейка, която той гледаше там, тя бе с Алцхаймер, искаше да му прехвърли апартамента си. Това са неща, които ги знаят много малко хора, но аз лично съм разговаряла с жената. Доколкото знам, даже тя му е прехвърлила апартамента си, била е шеф на една от най-големите банки в Чикаго. <br /> <br /> <strong>- Ако тя наистина е прехвърлила апартамента си на твоя брат, това означава, че ти и твоите родители сте негови наследници?!...</strong><br /> - Да, но ние нямаме документи, нямаме нищо. Последния път, когато аз разговарях с тази жена, тя ми каза: &bdquo;Бъди спокойна, той вече е мое дете и всичко мое е негово!&rdquo;. След това него повече го нямаше. Тя беше още жива, когато намериха брат ми и казаха, че се е самоубил&hellip;<br /> <br /> <strong>- Разговаря ли с нея тогава, каза ли ти тя някакви подробности за трагедията, сполетяла вашето семейство?<br /> </strong>- Тя беше с Алцхаймер и доста неща вече не си спомняше. Тъй като беше възрастна, вече сигурно е починала. Използвали са според мен точно този момент, че тя е с Алцхаймер. Жената е с доста пари, била е шеф на банка много години. Той я е гледал и има момента, че тя го е харесала и искаше да му предпише своя апартамент и всичко, което притежава. Научих някои неща след това и започна да ми се подрежда малко по малко пъзелът. По закон, когато този, за когото се грижат от фирмата, няма семейство и наследници, половината от неговото имущество и пари взима държавата след смъртта му, а другата половина - фирмата. И тя се е опитала да прескочи тях и да прехвърли всичко свое на моя брат. И веднага след това се случиха тези ужасни неща с него! Значи, нещо е имало там, вероятно е имала много пари тази жена. И просто са прецакали работата. <br /> <br /> <strong>- Проучили ли сте варианта тази жена да е имала все пак някакви наследници, дори да не са нейни деца, а просто роднини?</strong><br /> - На мен лично тя ми каза, че няма никакви наследници. През годините, които е била в Америка и е била шеф на тази банка, е отказвала да вземе американското поданство изцяло и е живяла като еврейка там. А е живяла в Америка дълги години. <br /> <br /> <strong>- Възможно е да не е искала да плаща високите данъци, ако е имала големи доходи, тъй като при по-богатите в САЩ данъците стигат до над 40 %...</strong><br /> - Така е. Имала е адвокат, който е движил всичките нейни неща и за мен е ясно, че има някаква далавера с фирмата за гледане. Но е факт, че никога не е станала американка, не е приела гражданството. Последният път аз говорих с нея &ndash; тя си говори логично, но на моменти изключва... Тя ми каза: &bdquo;Не се притеснявайте за него, той вече е осигурен!&rdquo;. Това й бяха думите.<br /> <br /> <strong>- Колко време след това се случи нещастието с твоя брат?</strong><br /> - Няма и месец след нашия разговор. <br /> <br /> <strong>- Как и кой откри мъртъв брат ти?</strong><br /> - Ние даже не знаем пълни подробности. Първо, 17 дни ние не знаехме, че той е починал. Издирвахме го, защото той ни се обаждаше по два пъти в седмицата. Беше изчезнал и близо три седмици ние нямахме идея какво се е случило с него. Започнахме да звъним насам-натам и никой нищо не ни отговори. Всички мълчаха. Никой не ни казваше нищо, всички ни лъжеха.<br /> <br /> Оказа се, че в деня, в който се е случило, майка ми е разговаряла с брат ми. Тогава той й казал, че му е изчезнал ключът за квартирата, но нямало проблем, щял да си влезе, защото се обадил на хазяйката и тя щяла да му отвори. И &ndash; дотук! И 17 дни той изчезва, ние не се чуваме с него, не знаем какво се случва с него... В един момент пристига една българка, на която той е помогнал в Америка, за да започне работа. Тя дойде и каза: &bdquo;Синът ви е починал!&rdquo;. Започнах веднага да звъня в посолствата. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Елена Поптодорова отказа разговор с мен</strong></span><br /> <br /> и ни обясняват, че не е моментът ние да търсим каквато и да е било информация, щом на нас не са ни се обадили по този повод. И щом не са ни се обадили, значи не е истина!? Започвам аз да звъня непрекъснато в Америка и България, при което наши близки и познати ми казват: Да, истина е, Роберто е починал. И ние не знаем какво да правим... <br /> <br /> Получаваме след ден и половина някакви документи, които са ксерокопие, че той е&hellip; негър, с руса коса, което няма нищо общо с това, което е той! На другия ден вече приключват следствието в службата в Чикаго и аз звънях на следователя, тъй като името му бе на документите. Той отказа да ми даде всякаква информация по случая. Три дни след първите документи дойдоха други, в които вече пишеше, че той е от &bdquo;европеидна раса&ldquo; и не е негър. Цялото следствие в Америка е продължило три дни и това е. Аз отивам с документите в България, в Национална следствена служба, и те ми казват: Няма информация при нас никаква! Изпратиха ни при шефа на следствена служба и той каза: &bdquo;Да знаете, че ще дойде тук информацията като самоубийство&ldquo;. И наистина - такава информация наистина дойде по-късно&hellip;<br /> <br /> <strong>- Как е станало самоубийството, какви бяха обясненията, които получихте от САЩ по случая?</strong><br /> - Получихме информация, че се е обесил на една тръба. Пише в документите, че вратът му е вързан за една тръба на парното и ръцете му са увиснали, висяла му главата, той седял на стол в къщи и... се бил обесил. Въобще, много странно обяснение за цялата ситуация. Те хората не се бесят така, нали? Ние поискахме снимки, не ни дадоха. Поискахме някаква информация от аутопсия, те ни казаха: &bdquo;Няма такава!&rdquo;?! И в момента, в който ние поискахме някакъв документ, за да го видим, снимки, оказа се, че няма. Ние поискахме аутопсия, но и до ден-днешен няма документи от аутопсия. Което е много странно. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Нямаме никакви документи за смъртта му <br /> </strong></span><br /> каквато и да е била тя&hellip; Но ти като искаш да се обесиш, ще отидеш на високо да го направиш, няма да се вържеш за стол?! Няма как да се обесиш на стола...<br /> <br /> <strong>- Дори смъртен акт ли нямате?!</strong><br /> - Не! Нямаме. Имаме една урна, получена по пощата. Защото няколко хора в една църква българска в Чикаго са събрали уж някакви пари, ние наистина нямаме никаква информация, и ни изпратили урната по пощата. <br /> <br /> <strong>- Ама как по пощата, по обикновената поща в България ли?!</strong><br /> - Ами да - по пощата! Аз отидох в пощата във Враца. Даже нямаше държавна намеса в цялата работа. Те ме познават в пощата и аз отивам и ми казва жената, която работи там: &bdquo;Това много тежи, какво е?&rdquo;. Аз й казах, че е урната на брат ми и тя я изпусна. И си я взех и си я пренесох на ръце... <br /> <br /> Много са нещата около смъртта му, които са неизвестни. Много са неясни също. Има един документ, който го изпратиха на нашия адрес. Откъсната е застраховката му, последната, от неговата работа, даже си личи къде е била залепена в книжката и е дръпната и откъсната... Няма я! <br /> <br /> <strong>- Дали това би могло да означава пресичане на бъдещ интерес и претенция от ваша страна? </strong><br /> - Ами да!<br /> <br /> <strong>- Колко струваше изпращането на урната от Америка до България?</strong><br /> - Ние, семейството, не платихме нищо тогава. Но знам, че е струвало 3000 долара изпращането й и парите са събрани в Българската църква в Чикаго. Иначе ни поискаха 10&nbsp;000 долара за транспортиране на тялото. Това обаче значеше за два дена да го върнем, защото бил изтекъл срокът там... Времето, в което ние сме го търсили, той бил в камера и ние като не сме го намерили навреме, трябва да платим за всичко това за два дни. Искаха да го погребат там служебно, защото ако не платим сумата от 10&nbsp;000 долара, за да го върнем за два дена, го погребват служебно и ние поискахме поне урна. Естествено това е било целта &ndash; да се напише, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той е изгорен, за да няма доказателства за престъпление<br /> </strong></span><br /> И майка ми, и баща ми се съгласиха, естествено, което беше голяма грешка! Всички ни отрязаха от българското посолство, като ги търсихме за каквото и да е съдействие. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че баща ти е починал после от мъка по сина си?</strong><br /> - Да, вярно е, почина...<br /> <br /> <strong>- И все пак семейството не може да не сте направили някакъв опит да заминете за Чикаго и да разберете подробности около странната смърт на Роберто, да разпитате съседи, емигранти наши...?</strong><br /> - Това, което ми разказаха, и по документите, които занесох в Национална следствена служба, мога да кажа, че имах връзки тогава и влезнах директно при шефа на НСС в България. Това, което занесох там, това, което показах и разказах при него, в момента в който казах: &bdquo;Аз искам да замина и да опитам по някакъв начин да проуча нещата&rdquo;, той ми отговори: &bdquo;Имаш ли дете?&rdquo;&hellip; Казах: &bdquo;Да, имам&rdquo;. &bdquo;Ами, по-добре не заминавай, недей да търсиш нещата, забрави ги...&rdquo;. Гаранция &ndash; те твърдят, че нещата не са нормални и че или е някакво насилствено убийство по някакъв специален член там, по който било насилствено самоубийство... Един вид &ndash; те са го самоубили. Или са го самоубили, или просто покриват нещо, което се е случило... Но казаха да не заминавам, да не ходя там. Да си гледам детето, ако искам да остана жива, и да не се интересувам какво точно е станало. Всичко е толкова уклончиво и неясно! И до ден днешен аз нямам никаква информация, никаква!...<br /> <br /> <strong>- Възможно ли е да не е той точно човекът, който е починал? Брат ти да е изчезнал в Америка, както изчезват хиляди на година?</strong><br /> - Аз не мога да кажа, че имам доказателства, че това е той! Просто не знам и аз какво да мисля толкова години вече...<br /> <br /> <strong>- Не сте канени на такива нормални неща като разпознаване на тялото и т.н.?</strong><br /> - Не! Абе, ние документи даже нямаме за смъртта му! Ние живеем 12-13 години в неизвестност какво се е случило изобщо с него! Нямам дори снимки да видя дори дали е той този, който са открили мъртъв!... <br /> <br /> <strong>- Защо не изпратиха снимки на откритото тяло, те се правят задължително винаги?</strong><br /> - Не знам! Аз ги питах и поисках снимките, но никой не ми ги изпрати. Местопроизшествието... всичко там е приключено много набързо и само за три дни! Аз знам, че се снима, че се прави подробно досие... Всеки нормален човек ги знае тези неща, но нищо няма! Нямам документи, само някакви ксерокопия от разследването, нямам абсолютно никаква документация!<br /> <br /> <strong>- Не се ли опитахте все пак ти или някой от семейството да се свържете с български емигранти и да разпитате какъв е случаят?</strong><br /> - Разпитах жената, която го е намерила, тя е българка. Знаеш ли какво ми каза: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Не си спомням как съм го намерила, не си спомням нищо!&rdquo;&hellip;<br /> </strong></span><br /> И аз й казах, че когато видиш умрял човек, си спомняш цял живот. А тя е била нелегално в Америка, живееше до него в съседната стая и според мен са й платили, за да си мълчи. И оттам нататък я покриха и край! <br /> <strong><br /> - Тази жена &ndash; еврейката, която му е прехвърлила имотите си и парите си - имаш ли идея за какви суми все пак става въпрос?</strong><br /> - Имам да, имам и снимки как изглежда имотът &ndash; апартамент, и къде се намира - до Мичиганското езеро. Парите, които са в банката, никой не ги знае колко са. Апартаментът се намира в блок там, в комплекс. Той е трябвало да бъде прехвърлен на брат ми, плюс всичко, което е било по банковите й сметки. В един момент обаче всичко това изчезва и не се знае къде е, какво е... Вече не се знае. <br /> <br /> <strong>- Все пак жената е боледувала от Алцхаймер - възможно ли е тя да е забравила какво точно е станало, къде се е разписвала и кой я е карал да прехвърля евентуално имот?</strong><br /> - Най-вероятно и те на това разчитат. За мен тя е използвана с тази цел. А той е унищожен, за да не пречи на плановете им. Тя вероятно вече е починала, най-много да е била жива една-две години след трагедията с моя брат. <br /> <br /> <strong>- Като най-близки негови роднини не може да нямате някаква версия все пак за случилото се?</strong><br /> - Ние нямаме никаква версия, защото нямаме никакви документи, никакви доказателства и всичко остава неразрешено. Нулева информация! Те като ми казаха да не се интересувам, а да си гледам детето, просто всичко спря и по някакъв начин приехме, че него го няма и... толкоз... <br /> <br /> <strong>- Ако жената наистина е прехвърлила имуществото си на името на твоя брат, вие наистина вече сте наследници и имате апартамент на Мичиганското езеро!...</strong><br /> - Ние нямаме представа за абсолютно нищо! И никой не благоволява да ни информира изобщо. Само от някаква следствена служба имаме документ &ndash; днес, утре, вдругиден.... приключено - и това е! Аз се опитах да се свържа със следователя в САЩ и той ми отказа разговор. Каза: &bdquo;Приключено е! Няма какво да говорим повече!&rdquo; &ndash; и толкоз! Всички отказаха да разговарят по случая &ndash; и българското посолство също! <br /> <br /> <strong>- Вие разбрахте ли едно частно разследване колко ще ви струва на място в Америка?</strong><br /> - Много! Проучих всичко и този вариант, разбира се. Оказа се, че такова разследване би струвало над 200&nbsp;000 долара. Цената включва да отида в САЩ, да наема адвокат, започва се разследване и водим дела през това време. И ме отказаха - няма как, просто това е невъзможно. Нищо не можахме да направим. Просто бяхме поставени под карантина, както се казва. Директна карантина по случая! Нищо не успяхме да направим. Ставаше въпрос за огромни суми пари и българите отказаха да разговарят тогава &ndash; тези, с които можехме да се свържем. И така&hellip; <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА, <br /> наш човек в САЩ </strong><br /> <br /> <br />