Пребиха личната ясновидка на Самоковеца и прокурора Николай Колев!

<br /> <em>Ето и нейната потресаваща изповед пред наш репортер:</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Роси, уговорихме се за интервю, но ти цяла седмица не вдигаш телефона си! Какво става с теб? Къде изчезна?</strong><br /> - Постъпих в болница, където претърпях тежка сърдечна операция. Смениха ми клапата на сърцето, а преди тази медицинска интервенция на два пъти са го рязали. Оперираха ме в &bdquo;Света Екатерина&rdquo;, известна като болницата на проф. Чирков. Оперира ме един от най-добрите екипи, работиха по мен цели 9 часа! Три дни бях на командно дишане. След много сложни и продължителни операции оживях по чудо, Господ ме спаси! Сега съм много отпаднала, едвам намирам сили да говоря.<br /> <br /> <strong>- Има ли кой да ти помага, да се грижи за теб?</strong><br /> - Самичка съм, миличка, сама с моите съседи цигани. За тях аз съм една много лоша магьосница&hellip; Какво да ти кажа... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Страшни работи стават с мен! <br /> </strong></span><br /> Работихме с един телевизионен продуцент, Мартин Балтаджиев се казва. Дадох му пари, за да правим предаване. А той с парите ми купил телефон и лаптоп на любовницата си!!! Сега не мога да си ги взема обратно. Казвам му: &bdquo;Тежко болна съм, всяка стотинка ми е скъпа&rdquo;. Обяснявам му като на човек, а той се скатава, покри се. Не само аз, и други мои колеги му дадоха пари и изгоряха! Той не е коректен, излъга ни, взе парите и изчезна. Познаваме го като добър продуцент, уреждал ми е участия в телевизионни предавания, но сега постъпи непочтено&hellip; Разболях се. Пенсията ми е 170 лева. Едвам свързвам двата края!<br /> <br /> <strong>- Косьо Самоковеца е идвал да му гледаш в къщата, в която и сега живееш. За зла участ обаче в етажа над теб се продава платена любов?</strong><br /> - Така е, но най-оборотната, най-засуканата проститутка умря. На 21 години тя остави на този свят 3-годишно детенце! Прибраха го съседите, които живеят на етажа над моя апартамент. Те са роми. В момента се препитават, като продават кашони и железа. Детето е бяло, красиво, с руси коси и сини очи. Гледката е потресаваща! По този повод у нас идва да прави репортаж <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Маргарита Михнева - циганите едвам не я убиха с камъни! </strong></span><br /> <br /> От квартирантите в къщата само аз си плащам наема на хазяите. Всички останали са се самонастанили. Те нямат договори за наем, разбира се, не плащат сметки. Маргарита Михнева видя това.<br /> <br /> Та така. Момичето, което си отиде на 21 години, се казваше Светла. Изнасилиха я, направиха я проститутка, после я дрогираха, за да може да се продава за пари и да печелят от нея!... <br /> <br /> <strong>- И това става в къщата, в която живееш?!</strong><br /> - Да. Срам и позор! Преди да умре, горкото момиче ми каза: &bdquo;Леличко, ето ти телефона на мама. Ако стане нещо с мен и аз си отида, обади й се. Помоли я да дойде, да вземе детенцето ми и да го отгледа в едни по-прилични и нормални условия. Свържи се с нея и бъди много внимателна&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Внимателна?! Защо?!</strong><br /> - Как защо?! - Нали знаеш, че ме заплашиха с убийство! Първо бяха заплахите, след това три пъти ме пребиха. Вследствие на жестокия побой дълго не можех да ходя, бях на патерици. Хвърлих ги. Сега се придвижвам с бастун, но съм като пате в кълчища. Вече не съм тази, която бях преди инцидентите - силна и смела жена. Безпомощна съм, нямам сили да се движа, няма да мога да се защитя, ако някой ми посегне, за да ме нарани!... <br /> <br /> Не може при жива баба и дядо българче да остане да го гледат циганите! В къщата мангалите се самонастаниха още преди пет години. Тогава една от собственичките им даде втория етаж само за три месеца. Жената обаче умря и те така си останаха. Но&hellip; етажът не им е достатъчен. Искат да ползват цялата къща, за да си въртят бизнеса. Да, но аз преча на пъклените им планове! Не мога да приема целия този разврат, който става пред очите ми, и се моля: &bdquo;Господи, прибери ме. Моля те, Боже мой! Дай мир на душата ми, отърви ме от това страдание!&rdquo;&hellip; По случая водих три дела, загубих ги. За безобразията уведомих и Волен Сидеров, и Слави Бинев. Помолих за помощ. Никой не взе проблема ми присърце. В мазето под мен живееха турци. Жената беше в инвалидна количка, мъжът - с избити зъби. Вместо да ги съжалят тези от втория етаж принудиха хората да излязат от мазето и да напуснат къщата! Та така&hellip; Тези хора мърсуват тук, не плащат нито наем, нито консумативи. На месец горят по 300 лева ток, но минават метър сметките. А аз плащам! <br /> <br /> Мъжът, който държеше Светла, я биеше. Разбрах, че я дрогира, за да не разсъждава като нормален човек и да може да проституира. През деня момичето беше нормално, добро, разбрано. Вечер се преобразяваше, ставаше друг човек&hellip;<br /> <br /> <strong>- Разкажи как те пребиха последния път?!</strong><br /> - Побоят стана съвсем ненадейно една вечер, когато се прибирах от телевизионно участие. Вървя си по улицата към дома и насреща ми излиза човек с черни очила, а е тъмно. Подвиква ми. Отивам към него. Мисля, че най-вероятно ще ме пита къде се намира някоя улица. А той застава пред мен и ми крещи: &bdquo;Слушай ма, вещице! Докога ще тормозиш съседите&rdquo;. Чух това и за секунди <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>се намерих на земята след яко кроше</strong></span><br /> <br /> Вероятно щях да умра на място, но ми се притече на помощ съвсем непознат човек, спаси ме и ми помогна да се прибера вкъщи. Влизам в къщата, а съседите ми се подсмихват...<br /> <br /> <strong>- След кошмара, който си преживяла, защо не напуснеш къщата?!</strong><br /> - Къде да отида, нямам пари да си наема друга квартира?! Пенсията ми е 170 лева. Като си платя наема от 120 лева, за мен остават 50. В момента не приемам клиенти, не работя. Сега идват само приятелки. С тях пием по едно кафе, разговаряме, а после те ми оставят по някой лев. Хората си мислят, че изкарвам големи пари. Кажи ми &ndash; щях ли да живея в тази къща, ако вадех милиони?! Многократно са ми задавали въпроса: &bdquo;Работила си с най-богатите българи на прехода. Консултирала си Косьо Самоковеца, Жоро и Васил Илиеви&hellip; Как е възможно тези хора да не ти купят поне една къща?!&rdquo;. Наистина аз съм работила с тези хора, но - дотам. Не съм пожелала от тях да ми правят подобни подаръци, защото не искам да съм зависима от когото и да било. На никого не съм навредила. Помагала съм, с каквото мога, но хората са много лоши!&hellip; Това е. Сега няма къде да отида. Притежавам една трета от апартамент в моя роден град Сливен. Четири години не съм се прибирала, нямам представа какво е положението там. А и какво да правя в Сливен?! Мъжът, с когото цели 18 години живеехме на семейни начала, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ме излъга<br /> </strong></span><br /> В началото се разбрахме, че след като двамата купуваме апартамента, една втора ще притежава всеки от нас. Впоследствие се оказа, че на мое име е едва една трета, а той е собственик на две трети&hellip; И после &ndash; животът ми с него беше жив тормоз. Ядосваше се, че докато деляхме един покрив, децата идваха да ме виждат, ревнуваше от тях. Забрани ми да работя. Не можех да се срещам с клиенти, да гледам. Разбра, че не е в състояние изцяло да ме подчини на себе си, и започна да ме бие. Животът не е бил благосклонен към мен. Нищо не ми е било поднасяно наготово. Кръгъл сирак съм. Не познавам биологичните си родители. Драми големи съм преживяла&hellip;<br /> <br /> И така, след поредния побой от &bdquo;любимия&rdquo;, аз си стегнах багажа и през 2000 година напуснах Сливен. Дойдох в София с една чанта и 16 лева в джоба.<br /> <br /> <strong>Потръгна ми, след като бившият прокурор Николай Колев ме взе под крилото си</strong><br /> <br /> Той оцени качествата ми, стана мой благодетел. Видя в мен потенциал и започна да спонсорира мои телевизионни изяви. След разстрела му животът ми се обърна на 180 градуса. Убиха го и моят рай свърши&hellip;<br /> <br /> Пак идват хора при мен. Предлагат ми да ме подпомогнат, но всички искат да ме използват&hellip; Не съм добре. Нервите ми са опънати, животът отровен. Никой не може да ми помогне! Дъщеря ми живее в Хисаря, синът ми е до мен. Живее с една жена, аз храня и тях. Той не може да си намери работа, отчаян е. Тази, с която живее, операция претърпя, плащаме&hellip; Да не дава Господ да се разболееш!... Аз съм едно листо, което вятърът вее насам-натам. Като нямам къща, поне да имам гроб! За това копнея. Много ми е сложен животът! Гледат хората, че давам съвети, а не знаят, че живея почти без пари!...<br /> <br /> <strong>- Беше споменала, че депутат ще те настани в хубава общинска къща?! <br /> </strong>- Да, знаеш ли кой е той? - Димчо Михалевски от БСП. Тъкмо това да се случи, и той, горкият, почина. С Димчо навремето в един двор сме живели. Като се видяхме последния път, аз му разказах за проблемите си. Той само рече: &bdquo;Лельо Роси, защо по-рано не си ми казала, че това те тормози?! Ще ти дам да живееш в общинска къща и ще плащаш по 50 лева на месец наем на общината&rdquo;. Добър човек беше Димчо, голяма душа имаше! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Остави първата си жена, втора взе, но не се наживя!...</strong></span><br /> <br /> Смъртта рано го покоси!...<br /> <br /> <strong>- Къде се видяхте с Димчо?</strong><br /> - В Народното събрание. Приятелка работи в парламента. От време на време ходя там. <br /> <br /> <strong>- Не практикуваш активно професията си - а с какво се занимаваш?</strong><br /> - Откакто съм се разболяла, съм написала над 120 стихотворения. Нещо страшно! Иначе, пак идват да им гледам, но все се правят на приятно разсеяни. Полагам усилия, гледам на хората, а те ми подхвърлят 10 лева. Много сме бедни, казват. Живея не от труда си, а от милостиня. А племенникът ми е един от най-богатите хора в града. Има 6 хотела, още толкова ресторанти...<br /> <br /> <strong>- И защо този богат племенник не помогне на болната си леля?!</strong><br /> - Нали знаеш, че роднините не искат да си по-богат от тях. А навремето аз го направих човек, отворих му очите за бизнеса. Докато работех в &bdquo;Родопа&rdquo;, той беше музикант. Казах му: &bdquo;Отвори си една сладкарница, моето момче&rdquo;. След това викам: &bdquo;Ела, леля, да ти дам малко свински крачета, малко луканка, малко сланинка&hellip;&rdquo;. И така той си стъпи на краката, завъртя едър бизнес и&hellip; забрави кой е и откъде е тръгнал. Сега е много, много богат! Преди години, когато ми предстоеше пътуване до Гърция, се обърнах към него да ми помогне с малко средства. Имах желание да отида и да поработя малко там. Свалих пръстена от ръката си. Ценно бижу, от майка е - от жената, която ме осинови. &bdquo;Давам ти този скъп за мен пръстен, за да ми дадеш някой лев&rdquo;, му казах. Той вика: &bdquo;Задръж си пръстена. Нямам възможност да ти дам пари. Оправяй се сама&rdquo;. Не ми помогна. Но иначе след всяко мое телевизионно участие ми звъни, обажда се. &bdquo;Ей, лелче, страхотна си!&rdquo;, всеки път със суперлативи говори за мен. Хората си мислят, че въртя много пари. А аз съм бедна!... Единственият човек, който ми е помагал, е бившият главен прокурор Николай Колев. Казах му, че ако прескочи 28 декември, ще оживее, защото има опасност да бъде убит, както си стои вкъщи по анцуг. Така и стана! Ние с него сме градски - той е от Сливен. Николай беше много добър човек! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Който го е издигнал на тази служба, той и поръча убийството му! </strong></span><br /> <br /> Помагал ми е и Николай Колев-Босия. Като идваше при мен, викаше: &bdquo;Роси, страхувам се за теб!&rdquo;. Казвах му: &bdquo;Николай, аз съм борбена, от град на воеводи съм, не ме е страх от нищо&rdquo;. Тогава беше така. Сега обаче съм немощна и сама и се страхувам, миличка! Босия е читав човек. Пет деца има, мъчи се, но е много свестен. Хубавите хора гният за сметка на калпавите. Всички оборотни курви станаха телевизионни звезди, а кадърните са извън борда&hellip;<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА<br /> <br /> </strong>