Българи помогнали на съветската подводница "К-8" въпреки риск от радиация

След дълги години секретност и пълна забрана да се говори за инцидента у нас &quot;Морски вестник&quot; първи публикува истината за трагедията още през 2000 г. Тогава се съобщава, че загиналите на борда на &quot;К-8&quot; са 55 съветски бойци. 30-те подводничари намират смъртта си при пожара и самата авария в реакторния отсек, а останалите 22 заедно със своя командир се отправят към океанското дъно, изпълнявайки адмиралската заповед да направят всичко възможно, но да спасят подводницата. Останалите са спасени от екипажа на &quot;Авиор&quot; с капитан Рем Смирнов. Точно по времето на това 15-месечно плаване на борда получават радиограма за новото име на кораба - &quot;Хаджи Димитър&quot;.<br /> <br /> Най-старшият след руския капитан, който вече е починал, е Георги Петров - тогава старши помощник-капитан на &quot;Хаджи Димитър&quot;. Варненецът е на вахта във фаталната сутрин и първи вижда озареното небе от изстреляни ракети за помощ от подводницата. А всъщност тя бедства от 7 април. &quot;Бяхме на смяна от 4 сутринта с IV пом.-капитан Гавраил Ларгов. Аз оглеждах наоколо, а редно беше той да направи кафето&quot;, връща лентата назад кап. Георги Петров, който тогава е бил едва на 28 години. От страна на левия борд изведнъж небето се озарило и той помислил, че е падаща звезда. Но на определен интервал започнали да се редуват червена, зелена и бяла светлина. <br /> <br /> Обадили се по УКВ, но отговор нямало. Тогава Петров събудил капитан Рем Смирнов, за да му докладва за ситуацията, а той в съня си изръмжал първо &quot;пияни рибари&quot;, но после скочил като опарен и изкомандвал да се отклони корабът към мястото на инцидента, откъдето идват ракетите за SOS. Дори и на развиделяване не се е виждало кой бедства, защото цветът на подводницата и водата се сливат, обясни кап. Петров. След като и с бинокъл не я засекли, тогава той се сетил за далекогледа. Така най-накрая видели бедстващата подводница. Оказало се, че след пожара и аварията тя няма никакво захранване и никаква комуникация. <br /> <br /> Капитанът на &quot;Хаджи Димитър&quot; наредил приближаване към нея на най-малък ход, за да се чуят по мегафона с подводничарите на борда. Капитан Смирнов незабавно изпълнил молбата на командира на &quot;К-8&quot; капитан II ранг Всеволод Бессонов да се свърже с Москва. <br /> <br /> Радиограмата е кодирана само с числа, радистът на нашия кораб я праща, но тя по погрешка отива в търговското министерство, откъдето казват, че нямат такъв плавателен съд. Според версията на &quot;Морски вестник&quot; от нашия кораб изпращат радиотелеграма &quot;Мълния&quot; и след като я получават в Параходство &quot;Български морски флот&quot; се свързват с щаба на българския Военноморски флот, а оттам по подводната кабелна телефонна връзка /популярния тогава червен телефон/ алармират до дежурния в Черноморския флот на СССР в Севастопол и до главнокомандващия адмирал Сергей Горшков.<br /> <br /> Часове по-късно към мястото на инцидента се насочила цяла флотилия съветски кораби. &quot;Имате ли цигари&quot;, попитали в дългото чакане от подводницата. Нашите моряци им изпратили по въже цигари, храна и коняк да се сгреят в лошото време. Съветските матроси не им върнали чувала празен, напълнили го с риба - от благодарност, а и по стар славянски обичай, връща спомените назад кап. Георги Петров. <br /> <br /> Прогнозите за лошо време - вълнение от 7-8 бала и вятър стреснали всички насред океана. Капитанът на &quot;Хаджи Димитър&quot; наредил да се пусне моторната лодка и да започнат да спасяват оцелелите от подводницата, преди да ги застигне и довърши бурята. На два пъти качихме 43 матроси - все млади, на по 18-19 години, офицерите им ги избутаха напред, за да оцелеят момчета, спомня си Петров. Той правел курсовете с един-двама от своите моряци с лодката. По едно време двигателят й угаснал и трябвало да гребат на ръце до кораба. Сред подводничарите имало и прясно опериран от апандисит. Докато докторът го рязал, станал фаталният пожар и взрив. Пациентът обгорял на места, но оцелял. За да спаси живота му, военният лекар му дал апарата си с кислород, но така загинал той.<br /> <br /> Българите приютяват в каютите си пострадалите матроси - опушени, ранени, някои обгорели. Преотстъпват им и койките си, за да се наспят, докато дойде на другия ден спасителният съветски кораб.<br /> &quot;Никой от нас дори и не помисли за радиацията след взрива&quot;, казва в един от първите разкази за морската трагедия механикът инж. Владимир Стойнов. Какво точно се е случило с 22-мата офицери и старшини на подводницата, потънала при тегленето й на буксир, кап. Георги Петров не коментира. Тогава на всички е заповядано пълно мълчание за трагедията. Би Би Си обаче съобщава същата вечер за авариралата подводница, докато в СССР и България дълги години се мълчи<br /> <br /> Едва на 7 април 2011 г. в руския сайт www.bagnet.org е поместена статията на Сергей Смолянников &quot;Тайная история жизни и гибели &quot;проклятой&quot; атомной подводной лодки К-8&quot;. Тук за първи път е публикувана снимката на капитан Рем Смирнов с разрешението на неговия внук Дмитрий Фирсов. И в нея той разказва, че чул от дядо си как главнокомандващият ВМФ на СССР дълго време не вярвал на радиограмата и в продължение на 5 часа са разпитвали съветския морски офицер от командването на &quot;К-8&quot;, който вече бил на борда на &quot;Хаджи Димитър&quot;. Така било загубено ценно време за спасяване на екипажа.<br /> <br /> На част от загиналите години по-късно са направени символични погребения с взета в капсули вода от Бискайския залив, който глътнал подводницата.<br /> <br /> Дискретно и тайно от щаба на флота у нас и СССР наградили с грамоти и медали моряците на нашия екипаж. Капитанът Смирнов получил бинокъл, а старши помощникът му - часовник &quot;Полет&quot;. Преди 2-3 дни той го предал заедно с обща снимка на Военноморския музей във Варна. &quot;Морски вестник&quot; публикува първи имената на моряците - герои, които не са се уплашили и избягали от радиацията - Георги Петров, Богдан Младенов, Любен Вълкович, Гавраил Ларгов, Светослав Юрекчиев, Владимир Стойнов, Димитър Антонов, Никола Гюрчев, Янко Стоянов, Никола Ангелов, Божидар Милчев, Георги Янков и Стефан Николов.<br /> <br /> Канадски кораб минал преди нашия край авариралата подводница, но избягал.<br /> <br /> Някои от родните моряци по-късно признават, че дълго още живели в страх от лъчева болест. Капитан Георги Петров е жив и здрав, радва се на двама внуци - единият е одрал кожата му и носи името му, а по-малката Маги го разчувства до сълзи. Двамата му синове не са избрали моряшката професия - единият е съдия, а другият - архитект.<br /> <br /> Съюзът на подводничарите е открил освен Георги Петров засега още трима от екипажа. Някои са издирвани по прякорите - Митьо Шишето, Радо Чорбата. Първият всъщност е радистът Димитър Антонов, който е изиграл толкова важна роля в предаването на съобщението тогава, но за съжаление е починал.<br /> <br /> Ветеранът &quot;Хаджи Димитър&quot;, произведен през 1956 г. в Германия, е бил на вярна служба в Параходство &quot;Български морски флот&quot; до октомври 1981 г., а след това е продаден на гръцки корабособственик.<br />