Син на Катето Евро, водещ на „Преди обед” и актьор в Малък градски театър „Зад канала”. Всичко това - 3 в 1 е Александър Кадиев. Преди броени дни 30-годишният чаровник взе наградата „Икар” на Съюза на артистите в България за поддържаща роля за Клеант в „Скъперникът“ от Жан Батист Молиер. След две номинации „Аскеер” той грабна конкурентната награда „Икар” в съперничество с опитните Атанас Атанасов и Малин Кръстев.
<em>Сашо Кадиев е зодия Дева. Роден е на 30 август 1983 г. в София. Завършва НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов с наградата &ldquo;Най-най-най&rdquo; &ndash; за актьор на випуска заедно с Лидия Инджова, София Бобчева и Уляна Чан (през 2008 г.). Нашумява с участието в спектакъла на Мариус Куркински &bdquo;Укротяване на опърничавата&rdquo; в Сатирата. Играл е на сцените в Народния, &ldquo;Сфумато&rdquo;, &ldquo;Сълза и смях&rdquo; и Сатирата. От 2009 г. е част от екипа на МГТ &ldquo;Зад канала&rdquo;. Известност му донесе ролята на Пацо от сериала&ldquo;Стъклен дом&rdquo;. От 2012 г. е водещ на предаването &ldquo;Преди обед&rdquo; по bTV. Син е на актрисата Катерина Евро и на предприемача Георги Кадиев, починал през 2012 г. Като студент бе гадже с актрисата Илияна Коджабашева, от три години живее със салса танцьорката Таня.<br /> <br /> Сашо Кадиев е истинска енергийна бомба. Ако не движи няколко неща едновременно, той не би могъл да диша. Живее на бързи обороти, играе в няколко спектакъла, нагърбил се с много задачи и каузи. Поне такъв изглежда отстрани. А какъв е истинският Кадиев, се опитваме да разберем от него.</em><br /> <br /> <strong>- Сашо, как си след еуфорията, която изживя като взе наградата &bdquo;Икар&rdquo; за поддържаща роля?<br /> </strong>- Бях много екзалтиран и радостен. Толкова съм натоварен с работа обаче, че не успях да си направя равносметка. След като получих наградата, имаше еуфория, поздравления. На следващата сутрин трябваше да бъда в телевизията, после на работа в театъра, на другия ден пак така и за жалост заради заетостта не успях да й се порадвам.<br /> <strong><br /> - Беше в много силна конкуренция с Атанас Атанасов и Малин Кръстев. Не те ли беше страх?<br /> </strong>- Страх &ndash; не. Дори не очаквах, че ще я взема. Вярвам в себе си и харесвам много работата си. Имам самочувствието на човек, който добре си я върши. Бях номиниран заедно с Малин Кръстев и с проф. Атанас Атанасов, който е почти на 60. Актьор е от 40 години, професор е, но няма &bdquo;Икар&rdquo;. Номиниран е само веднъж и сега за втори път. Затова си казах, че, ако има логика, ще ме пропуснат. Но те пък ме изненадаха страхотно.<br /> <strong><br /> - На церемонията на Икарите от сцената благодари и на майка си. Не се ли страхуваш, че някой може да каже, че си стигнал до тук благодарение на нейната протекция? Катето Евро винаги те е подкрепяла, виждаме я на всички твои премиери. Не й ли казваш: &bdquo;Маме, стига толкова. Вече съм на 30.&rdquo;<br /> </strong>- Не, напротив. Удоволствие е майка ми да присъства на представленията, защото ми е майка. По отношение на хората, които си позволяват да правят коментари &ndash; те са глупави хора. Слава Богу в нашата професия се вижда кога някой върши рабата и кога е спуснат с парашут. За себе си мога да кажа, че се справям добре. Това се вижда по резултатите, които съм постигнал &ndash; по ролите и любовта на зрителите, по предаването &bdquo;Преди обед&rdquo;, което върви добре. Майка ми я няма нито в студиото, нито на сцената, за да ми казва какво да правя. Така че за онези, които разбират, им е ясно, че сам си върша работата. Тези, които приказват, са некадърници, родени без смисъл на тази земя. Които нямат такива майки. Хора с комплекси, сигурно без успехи в кариерата, без подкрепа, без любовта на публиката, бедни духом и финансово. Всеки има право на мнение, все пак живеем в свободен свят.<br /> <strong><br /> - Винаги ли толкова емоционално преживяваш нещата? Открит човек ли си?<br /> </strong>- Да, открит човек съм. Когато моментите са радостни, ги преживявам открито. Има и други силно емоционални моменти, които не съм споделял. Но обичам да споделям емоцията с други хора. Това ми помага и в професията, защото човек трябва да борави на сцената с емоции, ако иска да дава на хората. На мен не ми е трудно да давам.<br /> <strong><br /> - Не се ли опасяваш от такава откритост &ndash; че ще ти навлязат в личното пространство, ще започнат да те одумват, да пишат за теб жълтите вестници?<br /> </strong>- Така или иначе се пише, дори и човек нищо да не казва. Нямам чак такъв страх. Аз съм открит, но не съм доверчив човек. Тоест не обичам да споделям. Преди бях повече такъв. Откакто баща ми си отиде и като преживях такъв сериозен момент в живота ми, преосмислих нещата. Оттогава разбрах, че светът наоколо не е чак толкова важен и хората в него. Тоест, че не трябва толкова да разчиташ на околните и в този смисъл да се опираш на тях. Прибрал съм се откъм близост с другите. Виждам, че има по-важни работи. Човек трябва да гледа себе си, близките си, професията си.<br /> <strong><br /> - Актьорската професия е доста особена, има голяма конкуренция, суета. Имаш ли приятели от гилдията?<br /> </strong>- Имам. Силно казано приятели, не си празнуваме празниците заедно и не си споделяме лични неща. Има хора, които уважавам и харесвам, но избягвам да си дружа с актьори, защото вече ми идва много.<br /> <strong><br /> - Да, ти от малък си израснал сред актьори.<br /> </strong>- Да, от малък съм в шумни компании и ми идва малко в повече. В това отношение приличам повече на баща си. По-скоро се занимавам със собствените си дела, отколкото с хората.<br /> <strong><br /> - Спомена, че си израснал в актьорска среда. Какви са например спомените ти от Чочо Попйорданов?<br /> </strong>- Майка му ми беше кръстница. Имам само светли спомени от Чочо, защото той беше много широко скроен човек, истински позитивен. Когато сме се срещали, винаги е бил много готин. Прегръщал ме е, радваше ми се. Той ме обичаше и аз го обичах. Звънеше ми от време на време по разни поводи, заради представление, празници. Винаги е бил много светъл. Никога не съм бил свидетел на някакво лошо настроение или отношение. С голяма любов към нас.<br /> <strong><br /> - Как реши да станеш актьор? Попита ли някого, насърчи ли те някой? Или си знаеше от самото начало, че ще станеш актьор?<br /> </strong>- Интересното е, че нямах амбиция да стана актьор. Изобщо. И родителите ми също, така че не съм търсил тази професия. Но от малък нося артистизма и даже в училище ми казваха &bdquo;Актьорчето&rdquo;. Винаги съм вървял с това сред съучениците си, защото все ги забавлявах. И в един момент, две години след гимназията, разбрах, че Стефан Данаилов ще им клас в НАТФИЗ. А аз много го харесвам и уважавам. Мастера на 4 години взима клас и така стана, че тази година щеше да има прием на студенти. Реших да кандидатствам, да се пробвам. Вече вярвам, че човек, ако наистина е за някоя професия, тя си го намира. И си го избира. Пробвах, приеха ме и тръгнаха нещата. Пробата е много важна.<br /> <strong><br /> - Какво друго си опитвал?<br /> </strong>- Учих година и нещо след като завърших гимназия в икономически колеж &bdquo;Маркетинг и мениджмънт&rdquo;. Това е интересна професия, но нещо не ме грабна. Отписах се и се записах в Академията.<br /> <strong><br /> - Колко време се готви, след като не си ходил в ученически театрални школи?<br /> </strong>- За месец и половина-два ме подготвя Ваня Щерева и Елена Бозова, както и Мариус Куркински.<br /> <strong><br /> - На какво те научи Мариус Куркински?<br /> </strong>- На много неща. Вече съм участвал, може би, в шест негови представления. Че актьорът трябва да дава на публиката, без да очаква нищо от нея. Да не се разочарова. Че трябва да упражняваш с голяма любов професията. Че сцената и улицата са две различни неща. Учи ни на отдаденост, на сплотяване на трупата. Дължа много на него. До голяма степен се изградих като актьор какъвто съм, благодарение на него.<br /> <strong><br /> - С какво влезе в НАТФИЗ?<br /> </strong>- С две стихотворения на Георги Господинов, басня от Банчо Банов за балончето. И с два монолога. Финалният на Ромео от &bdquo;Ромео и Жулиета&rdquo; &ndash; &bdquo;О, Жулиета...&rdquo; , на която той говори, когато мисли, че е умряла. Комедийният ми бе от &bdquo;Мечка&rdquo; на Чехов.<br /> <strong><br /> - Ето, ти вече се подготвяш за ролята на Ромео. Преди време беше казал, че не искаш да играеш Ромео и Хамлет, защото не си готов. А сега?<br /> </strong>- Може би съм по-готов. Важното е кой ще те подхване да правиш тези роли. Защото това са мегапреекспонирани и е важно режисьорското им решение. Сега мога да се хвърля в големия Шекспир.<br /> <strong><br /> - Водещ си на сутрешен блок. Би ли се пробвал в журналистическата професия?<br /> </strong>- Не, тази професия изисква огромна работа. Човек трябва да се занимава с едно нещо. В момента не мога да упражнявам две професии. Воденето сутрин още не е журналистика, затова ми е по-лесно. Ако се отдам на нея, трябва да зарежа театъра, а не бих го направил. Театърът ми е по-интересен.<br /> <strong><br /> - Сутрин ставаш рано заради &bdquo;Преди обед&rdquo;, вечер си на представление. По колко часа на денонощие спиш?<br /> </strong>- По 4-5 часа. Като се прибера вечер, докато се оправя и прочета сценария за предаването за другия ден, става 3 часа през нощта. Спя до към 7,30 часа и ставам, за да отида в телевизията. Доста е уморително. Вече го усещам, защото не съм на 20 години.<br /> <strong><br /> - Режисьорката Зорница-София те похвали, че много бързо си влязъл на мястото на Иво Аръков в нейния спектакъл &bdquo;Когато дъждът спря да вали&rdquo;. Каза, че имаш невероятна памет. Бързо ли учиш текстове?<br /> </strong>- Да, имам този късмет да съм много бърз в помненето. Имам добра памет. Помня абсолютно всичко. А имам и този рефлекс, което е много важно. Имам необходимите качества и съм ги развил през годините. Те ми помогнаха да вляза с три-четири репетиции в това много сериозно представление, в главна роля, която е и много драматична. Не можеше да се използват разни комедийни номера, а трябваше да се повярва на образа. Зорница-София много добре работи с мен, колегите от &bdquo;Зад канала&rdquo; &ndash; Илка Зафирова, Ирини Жамбонас и Пенко Господинов много ми помогнаха.<br /> <strong><br /> - Знаем, че от три години живееш с приятелката си Таня, но преследват ли те фенки?<br /> </strong>- Няма преследване на фенки. Знаете ли защо? Защото аз не ги търся. Нали знаете, че на човек му се случва това, за което той си мечтае. По закона на привличането. Това винаги съм го вярвал, че като искаш някои неща, те ти се случват. В този смисъл понеже аз не търся фенките, те не търсят мен.<br /> <strong><br /> - Не поддържаш ли Фейсбук? Не ти ли изпращат разни неприлични предложения?<br /> </strong>- Пращат ми, разбира се, но няма нищо фрапиращо. Хората усещат с кого биха могли да бъдат по-крайни. Поздравяват ме във Фейсбук, хвалят ме колко ме харесват, но до тук. Няма някакви предложения от сорта: &bdquo;Защо не дойдеш до нас за 10 минути&rdquo; или &bdquo;Сега съм сама. Купила съм си нови бикини и ще ти изпратя една снимка.&rdquo;<br /> <strong><br /> - Сега имаш нова слабост &ndash; взел си куче.<br /> </strong>- Да, Джанго, кръстен на филма на Тарантино &bdquo;Джанго без окови&rdquo;. Много е сладък. Предимно Таня го разхожда, защото сутрин и вечер мен ме няма.<br /> <strong><br /> - Какво ти предстои?<br /> </strong>- На 7 април започвам в Сатиричния театър репетиции на Камерна сцена с младия режисьор Слав Бойчев, основател на МОНТФИЗ. С него бяхме състуденти, сега учи за режисьор. Покани ме да направим две кратки пиеси &ndash; &bdquo;Стаята&rdquo; и &bdquo;Една нощ в Аляска&rdquo; по Харолд Пинтър. Много са интересни, ще си партнираме с Боряна Братоева от &bdquo;Седем часа разлика&rdquo; и с други актьори. През юни е премиерата.<br /> <br /> <strong>Мариана ПЪРВАНОВА, в. </strong><a href="https://www.monitor.bg/article?id=424377" target="_blank"><strong>&quot;МОНИТОР&quot;</strong></a><strong><br type="_moz" /> </strong><br />