Благовест Аргиров: Импресариото ни Николай Гигов беше от службите, Любо Павлов пътуваше с Васил Найденов

<em>През 1999 г. Благовест с участието на брат си, Данчо Караджов, Дони, Стефан Вълдобрев, Наско от БТР издава диска &quot;Благовест и приятели&quot;. Благовест участва и в няколко игрални филма.<br /> <br /> Дуетът &ldquo;Братя Аргирови&rdquo; са истински суперзвезди през 80-те години! Момичетата ги преследват, спят около дома им, искат да могат поне да ги докоснат с пръст! За това, какво остава след славата, за любовите и приятелствата, за смелостта да се откажеш, когато си на върха, Благовест Аргиров пред &ldquo;ШОУ&rdquo; в уникална изповед!</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Благовест, за много кратко време вие със Светослав ставате суперзвезди! Как ви се отрази славата?</strong><br /> - Популярността е тежко бреме. Човек трябва много здраво да стои на земята, за да не изгуби контрол. Ние сме зодия Телец, земни хора, така че популярността не успя да ни смачка. <br /> <br /> В Хасково, на първия ни концерт, Георги Минчев беше водещ. В момента, в който каза: &ldquo;Братя Аргирови!&rdquo;, концертът ни продължи само няколко строфи от песента &ldquo;Ненужен&rdquo;! Всички във Спортната зала слязоха на сцената, бутнаха колоните и така свърши! Жоро Минчев ни каза после: &ldquo;Пичове, от времето на &ldquo;Бийтълс&rdquo;, такова нещо не сме виждали!&rdquo;. Беше наистина истерия, нещо, което дотогава не се беше случвало в България!<br /> <br /> Една наша родственица, Райна Каблешкова, написа книга за Каблешковия род. На нас баба ни е потомка на Тодор Каблешков, а дядо ни е племенник на Марин Дринов. В нея показваше цялото родословно дърво и беше сложила нас с брат ми до ген. Каблешков, точно бяхме на върха на популярността! Тогава моят вуйчо, който беше професор по медицина с 200 научни труда, се засегнал и казал на леля Райна: &ldquo;Как може, има толкова заслужили хора в нашия род, а ти, тези пикльовци си ги сложила до ген. Каблешков?!&rdquo;. Тя му отговорила: &ldquo;Благодарение на тях, книгата се продава по-добре!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Различаваха ли ви фенките, вие бяхте като две капки вода!?</strong><br /> - Това не е толкова важно! Всички искаха да имат контакт с нас, беше им безразлично с кого по-точно! Важното да е някой от дуета /смях/. <br /> <strong><br /> - Имали ли сте куриозни случки?</strong><br /> - Бяхме на едно турне в Никарагуа, Светослав се запозна с едно много красиво момиче, говорителка в тяхната телевизия. Имаха някакви взаимоотношения и след година <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>тя му изпрати писмо от Венецуела, че има син... </strong></span><br /> <br /> Сега, колко е вярно, не знам! На фестивала в Дрезден ние се видяхме с едно момче, техен известен певец, който каза, че тя е споделила и с него. Всъщност това беше и човекът, който ни запозна с нея...<br /> <br /> <strong>- Като малка рокдинозавърката Милена е сред вашите фенки, била е твое гадже. Как се запознахте?</strong><br /> - С Милена ни запозна Богдан Томов на някакво ревю, тя беше манекенка.<br /> Станахме гаджета. Тя е много истински човек! Шиеше ни костюми, защото тя имаше талант в това отношение. Доста време бяхме заедно. Тя имаше голямо желание да пее и аз я свързах с Петър Анастасов, преподавател в Естрадния отдел на Консерваторията. Той работи дълго време с нея и след това тя направи много успешна кариера. Милена е артист, който има собствен стил, сама пише музиката и текстовете, много се радвам на нейните успехи. Майка ми много я харесваше и не беше доволна, когато се разделихме.<br /> <br /> <strong>- Но ти й изневеряваш със Соня Васи, самата Милена го казва?!</strong><br /> - Е, тя малко пресилва нещата! Бяхме тогава млади и популярни и не бяхме много постоянни във връзките си. Може и така да е било, може и да е права!...<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Соня беше много настъпателна</strong></span><br /> <br /> Тя дойде в гримьорната на &ldquo;Мелодия на година&rdquo;. Тази година ние бяхме в една гримьорна с ФСБ. Или Иван Лечев ни запозна, или Владко от &ldquo;Сигнал&rdquo;, не помня вече. Казаха ни: &ldquo;Едно момиче от Варна!&rdquo;. Така се запознахме. 4-5 месеца след това режисьорът Жоро Захариев я доведе вкъщи към 1 часа през нощта и вика: &ldquo;Абе, братче, тя е в София, все за братя Аргирови ми говори! Ето, тука съм я довел при вас!&rdquo;. И така Соня остана при нас. Каза: &ldquo;Аз искам да се грижа за вас!&rdquo;. Пътуваше с нас, известно време танцуваше...<br /> <br /> <strong>- Соня Васи казва преди време: &ldquo;4 месеца обслужвах братя Аргирови за 20 лева!&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Соня започна при нас като гардеробиерка, грижеше се за костюмите ни.<br /> Тя получаваше по 20 лв. на концерт, музикантите получаваха по 27 лв., техниците по 20, а ние - по 60 лв.! След като си направехме 100-те задължителни концерта по щат в &ldquo;Българска музика&rdquo;, ако има над 4000 лв. на концерт, получавахме по 120 лв. Имаше години, в които сме имали най-големите приходи като музиканти! Бяхме надминали по авторски права и Марин Големинов!<br /> Като дойде при нас в София, записахме Соня да учи, за да завърши средното си образование...<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че сте я изоставили накрая в Норвегия?</strong><br /> - Баш изоставили, не! Имаше едни музиканти, които си търсеха певица тогава. Аз пратих нейна снимка, те казаха&rdquo; Имаме нужда от нея!&rdquo;. Пътувахме заедно до Норвегия, закарах я до града, в който беше групата. Тя изкара с тях 3-4 години. След това остана в Осло, имаше връзка с един много известен техен мениджър, който след това я запознава с Пол Стенли от &ldquo;Кис&rdquo;. Тя така ми е разказвала. След това заминава за Лондон, работи там като модел, после беше в Тайланд известно време и тогава замина за Щатите.<br /> <br /> <strong>- Защо ви е била обидена дълго време?</strong><br /> - Брат ми на шега казва пред медиите, че и той е бил с нея! Твоите колеги страшно го раздухаха, стигна до нея! Съвсем естествено е на нея да й стане мъчно и да ни се обиди. Имаха среща след това с брат ми, Светослав й се извини и така приключи целият случай. Сега се чуваме в скайпа от време на време. Със Соня сме истински приятели! Ние за някои неща сме я научили, но тя е много благодарен човек, лоша дума не съм чул да каже за нас!<br /> <strong><br /> - Каква е тази &ldquo;летяща жигула&rdquo;, с която сте возили фенките?</strong><br /> - Имахме една &ldquo;Лада 1300S с номер 22-11 - тогава и известните хора караха лади, те бяха най-луксозните! Карахме много бързо &ndash; млади момчета! Катаджиите ни спираха, глобяваха... Но обикновено се разминавахме само с... автографи! <br /> Когато хондата ни дойде от Япония на пристанището в Бургас, отидох със Соня Васи да я взема. Като пътувахме от Бургас за Варна, ни спряха катаджии, но не за друго, а за да&hellip; видят мотора! Спряха ни и им направи страшно впечатление както мотора, така и Соня, защото тя беше много красиво момиче, с много къса пола! /смях/ Казаха ми: &ldquo;Ей, Аргиров да си на този свят!&rdquo;. Закарахме колата във Варна, и тя дълго стоя в гаража на бащата на Соня.<br /> <br /> <strong>- Турнетата ви в бившия Съветския съюз са били суперуспешни, доста пари сте изкарали тогава...</strong><br /> - Ние бяхме най-търсените артисти през 80-те години. В писмата, които изпращаха оттам до дирекция &ldquo;Музика&rdquo;, пишеха: &ldquo;Ще вземем еди - кой си, но... и братя Аргирови!&rdquo;. Стояли сме и по 6 месеца в Русия, правехме по 100 концерта! Били сме на една сцена и с Алла Пугачова, с Филип Киркоров, който още не беше популярен. Бяхме толкова популярни, че когато имаше сборни концерти с техните големи звезди, ние винаги закривахме! Правеха приходи от нас, равни на приходите от италианските групи, които бяха много популярни тогава! Пели сме в зали с по 4000-5000 души, в Ленинград /Санкт Петербург &ndash; б. а./ 7 пъти напълнихме хокейния дворец, който е 11 хиляди души! Нещо, което български артист не го е правил, като изключа Емил Димитров и Лили Иванова, които наистина бяха легенди там! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Аз повече водех концертите, брат ми повече пееше<br /> </strong></span><br /> Аз се занимавах с мениджмънт, с композициите и аранжиментите, а Светослав повече пееше, той има по-изнесен глас. Едва ли някой го е забелязвал, но трябва да се отбележи кой какъв принос е имал!<br /> <br /> <strong>- Какви бяха хонорарите ви?</strong><br /> - За цялата група &ndash; 2000 рубли на концерт. 5 души музиканти, 5 души техници и балет &ldquo;Веда&rdquo; &ndash; също 5 момичета. Обикновено правехме по 3 концерта на ден! Ние с брат ми взимахме по 1500 рубли на ден!<br /> <br /> Това бяха страшно много пари! Една бутилка &ldquo;Чивас Ригал&rdquo; на Панорамата на хотел &ldquo;Россия&rdquo;, точно до Червения площад, струваше 27 рубли! <br /> <br /> <strong>- Това разглези ли ви?</strong><br /> - Не, ние с брат ми и досега не се научихме да пием! Нито пием, нито пушим!<br /> <br /> <strong>- А за какво си давахте парите, били сте страшно млади?</strong><br /> - Спестявахме ги, за да си купим инструменти. Давахме всичките си пари тогава за апаратура, за инструменти, защото нашата музика беше специфична и нямаше как дирекция &ldquo;Българска музика&rdquo; да ни осигури инструменти. Всичко влагахме в инструменти.<br /> <br /> <strong>- А защо са ви съдили за някакви инструменти? </strong><br /> - Отидохме в Германия да си купим въпросните инструменти, но на границата ни спряха: &ldquo;Откъде сте имали толкова пари?!&rdquo;. А те бяха доста скъпи &ndash; 200-300 хиляди лева бяхме дали! Тогава ние казахме: &ldquo;Това е едно дарение, което получихме от наш близък&rdquo;. Оказа се, че по това време и дарение да получиш, нямаш право да го похарчиш без разрешение на Министерството на финансите. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Започнаха дела срещу нас</strong></span><br /> <br /> Всички музиканти имаха подобни проблеми по това време. <br /> <br /> Ние бяхме много близки с баба Ванга. Много често ходехме при нея, пеехме й на два гласа акапелно. Тя все казваше: &ldquo;Тези две момчета Господ ги пази!&rdquo;. Дано да е права, а тя винаги е била права! Като станаха тези проблеми, отидохме при нея. Баба Ванга каза: &ldquo;Ще идете при най-големия ви началник, той ще разреши проблема!&rdquo;. Тогава шеф на Комитета за култура беше Георги Йорданов. Така и направихме. Той даже не можа да повярва, че всичко това е възможно и наистина разреши проблема!<br /> <br /> <strong>- Какво друго ви е предричала баба Ванга?</strong><br /> - Още първия път каза, че брат ми ще има много хубаво семейство и като срещне съпругата си, да бъде винаги до нея, да не й изневерява! Моят добър приятел Калин Диков, като сме му разказвали, вика: &ldquo;Абе, братче, тя те е проклела!&rdquo;/смях/ <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>За мен пък каза, че ще се оженя за уруспия! <br /> </strong></span><br /> Наистина моят първи брак не беше сполучлив, но не мога да кажа такова нещо за бившата ми жена! /смях/<br /> <br /> <strong>- Пътували сте дълго време и с великия Парцалев. Вярно ли е, че той е харесвал много брат ти? </strong><br /> - Всички знаем за Парцалев, големия ни артист... Имаше симпатии към Светослав. След едно наше участие във Варна той го канеше да пият уиски, но ние бяхме заобиколени от ученички. Парцалев го попита: &ldquo;Бе, Светославчо, къде отиваш?&rdquo;. Брат ми му каза: &ldquo;Бай Георги, с тези момичета отиваме на дискотека...&rdquo;. А Парцалев махна с ръка и въздъхна: &ldquo;Ти пък с тез` жени!...&rdquo;. Всичко мина много бързо, защото нашето увлечение към девойките беше толкова голямо, че той разбра, че няма смисъл. Останахме си само приятели. Само хубави спомени имаме от него!<br /> <br /> <strong>- Ваш импресарио е бил известният бизнесмен и милионер в днешно време Николай Гигов. Как се случи това?</strong><br /> - Най-предприемчивите хора се движеха около известните! Шоубизнесът тогава беше нещо много по-отворено. Около 3 години с Николай Гигов пътувахме заедно, той ни беше импресарио или помощник-режисьор, така се водеше в дирекция &ldquo;Българска музика&rdquo;. Съвсем случайно се бяхме запознали и станахме приятели. Той беше футболист в &ldquo;Миньор&rdquo; - Перник и заради контузия беше спрял да играе.<br /> <br /> По-късно Николай ми призна, че след като Камелия Тодорова избягала на Запад, към известните хора са били прикрепени офицери от Държавна сигурност. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Николай никога не е крил, че е бил офицер от службите! </strong></span><br /> <br /> Те просто са използвали нашето приятелство! После той стана кум и на мен &ndash; на втория ми брак, и на брат ми. Кръстник е и на по-малкия ми син. И Спас Русев също работи с нас като помощник режисьор, след това с &ldquo;Трамвай №5&rdquo;... Митко Събев е бил помощник режисьор при &ldquo;LZ&rdquo;, Силвия Кацарова ми е казвала. Любо Павлов беше и е меломан и до ден-днешен. Бяха големи приятели с Йордан Георгиев &ndash; Данчо Стълбицата. Стана импресарио на Васил Найденов, пътуваше с него. <br /> <br /> <strong>- След като станаха богати и влиятелни хора, виждате ли се често?</strong><br /> - Парите не промениха Николай! Нашите взаимоотношения са такива, като преди! Когато му се обадя, винаги се виждаме! И Спас Русев е същият! Преди година се видяхме - не се е променил. Не като му се обадиш и му кажеш: &ldquo;Спасе, дай да пием по едно кафе!&rdquo;, той да рече: &ldquo;Нямам време!&rdquo;&hellip; <br /> <br /> <strong>- Вие заминавате на върха на кариерата си да работите в чужбина. Защо така решихте?</strong><br /> - През 1987 година искахме нещо да променим. Заминахме през агенцията на Борис Саздов. Първо за Норвегия, после работихме във Финландия и Швеция. През 1990 г. поработихме в Швейцария и Германия.<br /> <br /> <strong>- В Норвегия се запозна с първата си съпруга? </strong><br /> - Там се запознах с Лин. Тя идваше в заведението, в което работехме. На следващата година дойде в България с майка си и баща си. Бяхме на морето, показах им страната. Тя навърши 18 години, искаше да пътува с нас. След това се роди Александър. Сега той вече е на 24 години, завърши Кралската военно-въздушна академия и е военен пилот в Норвегия. <br /> <br /> <strong>- Пишеше някъде, че си му купил апартамент в София, в който да отсяда, като идва?</strong><br /> - Няма такова нещо. Когато има възможност, идва в България. Последно се видяхме преди 3 години на неговата сватба в Норвегия. Но по скайпа общуваме непрекъснато.<br /> <br /> <strong>- Имаш втора съпруга, син...</strong><br /> - Съпругата ми е румънка. Комшии, много по-близко е по манталитет до българите от норвежците! Запознахме се в Италия. Другият ми син, Кристиян, е ученик в 10 клас. <br /> <br /> <strong>- Наясно ли е каква суперзвезда е бил баща му?</strong><br /> - Наясно е, разбира се. Знае, но не проявява интерес към музиката.<br /> <br /> <strong>- Вас кой ви тласна към музиката в началото?</strong><br /> - Първите ни стъпки в музиката бяха песните, които майка ни ни научи. На 5 годинки започнахме да пеем на два гласа. Като станахме в 7 клас, имаше една дилема дали да продължим в Английската гимназия и след това да станем лекари като баща ни, или да се занимаваме с музика. Продължихме образованието си в Музикалното училище в Пловдив, Светослав &ndash; пиано, а аз &ndash; виолончело. <br /> <br /> Завършихме със златни медали, аз &ndash; като първенец на випуска. Още като ученик съм свирил като солист на Пловдивската филхармония под диригентството на Добрин Петков, което за мен беше страхотно преживяване. След това аз влязох на първо място в Консерваторията с виолончело. <br /> <br /> Изкарах пари на едни диригентски курсове в Италия и си купихме инструменти и след като завършихме, започнахме с брат ми да работим като студийни музиканти в Българско радио. Като трио &ldquo;Вега&rdquo; с един съученик от Пловдив участвахме в Младежкия конкурс за забавна песен в Студентския дом - култово състезание за млади автори. Първата година спечелихме наградата за най-сполучлив дебют. <br /> <br /> Там се запознахме с Кирил Иванов &ndash; Киро Мъглата от &ldquo;Трамвай №5&rdquo;. Направихме аранжиментите на първия им албум. Но когато Петко Петков и Киро влязоха в конфликт, Киро започна да работи с нас и така тръгнахме като &ldquo;Братя Аргирови&rdquo;. През 1983 година бяхме вече популярни спечелихме вече и самия конкурс в Студентския дом с песента &ldquo;Миг след миг&rdquo; по моя музика. Гост вокалисти ни бяха Камелия Тодорова и Нели Рангелова. Сами си пишехме песните, правехме им аранжиментите и ги изпълнявахме. Бяхме различни. На това се дължи огромният ни успех.<br /> <br /> <strong>- С какъв бизнес се занимаваш в момента?</strong><br /> - С недвижими имоти. Той пострада много от кризата, но не се оплаквам, вървят добре нещата! Всичко, което бяхме събрали, го инвестирахме в недвижими имоти. Собственици сме на две сгради, които отдаваме под наем за жилища и офиси. Не сме някакви много успели бизнесмени, една нормална средна класа. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong><br />