4.4.1949 г.: Основана е НАТО

Често се лансира теза, че създаването на Алианса е провокирано преди всичко от съветската блокада на Берлин (24 юни 1948 - 12 май 1949 г.), това обаче не е така. НАТО само продължава и утвърждава положеното преди това начало от Запада за глобално разделение на Европа според сферите на влияние на САЩ и СССР.<br /> <strong><br /> Начало на разделението</strong><br /> <br /> На 5 март 1946 г. бившият британски премиер Уилям Чърчил в прословутата си реч във Фултън разобличава установената &bdquo;желязната завеса, разделяща континента&rdquo; и посочва необходимост от създаването на западен съюз. След това политическите процеси на поляризация в Европа следват своя неумолим ход.<br /> <br /> На 17 март 1948 г. в Брюксел е подписан Пакт за западен съюз - договор от Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и Обединеното кралство, който се счита за пряк предшественик на споразумението за НАТО. Той представлява договор за взаимна защита със срок 50 години, който да насърчава също и икономическото, културното и гражданското сътрудничество. Клаузата в договора за автоматична военна помощ е в случай на въоръжена агресия първоначално от страна на Германия, а с разпалването на Студената война - от страна на СССР. Член V от договора постановява, че ако една от договарящите се страни стане обект на въоръжена агресия в Европа, другите страни, подписали договора, ще й окажат помощ и подкрепа с всички средства, с които разполагат (военни и други).<br /> <br /> Така логично се стига до Вашингтонския договор от 4.4.1949 г. Съветската блокада на Западен Берлин само ускорява процеса на военнополитическа консолидация на Западна Европа.<br /> <br /> Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни-членки ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна намеса. До такава атака обаче никога не се стига.<br /> <br /> Договорът не изисква от членовете да реагират задължително с военни действия срещу агресор. Въпреки че са длъжни да отговорят, на държавите е предоставена свободата да избират начина, по който да го направят.<br /> <br /> Казано с прости думи НАТО не се задейства автоматично при нападения срещу някоя държава-членка, а проблемът следва да се обсъди и вземе решение, като участието на другите страни е въпрос на национална политика.<br /> <br /> <strong>Блоково противопоставяне</strong><br /> <br /> Междувременно завършва войната в Корея, която отново остро противопоставя двата световни политически лагера. Войната започва с интервенция на доминирани от САЩ войски на ООН, допусната от гаф на тромавата съветска дипломация. Но през 1954 г. същата тази дипломация прави гъвкав пропаганден ход, давайки заявка за членство в НАТО с цел да се запази мира в Европа. Страните-членки на НАТО, опасявайки се, че мотивът на Съветския съюз е да отслаби Алианса, в крайна сметка отхвърлят това предложение.<br /> <br /> Седмица, след като Западна Германия е включена в НАТО на 9 май 1955 г., на 14 май СССР образува Организацията на страните от Варшавския договор.<br /> <br /> Основната причина за влизането на Германия в съюза е, че без немските войски ще е невъзможно да се извадят достатъчно конвенционални сили за противопоставяне на евентуално съветско нападение.<br /> <br /> С това завършва и окончателно се оформя следвоенното институционално разделение на Европа, защото НАТО и Варшавският договор по същество са наднационални институции. Започва ерата на Студената война.<br /> <br /> Съществува фундаментална разлика между НАТО и Варшавския договор в структурата, принципите и механизмите на действие. При НАТО е заложен категоричен &bdquo;примат на цивилните над военните&rdquo;, докато във Варшавския договор те са равнопоставени. В НАТО и най-острите и спешни проблеми се поставят на безкрайно съгласуване и обсъждане, докато Варшавският договор е машина за водене на война, която политиците само задействат.<br /> <br /> Създаването на два мощни противопоставени военни блока има и своите предимства. В тях доминират САЩ и Съветският съюз. И в най-тежките военнополитически кризи (напр. Карибската) преговарящите субекти са ограничени на брой, познават се добре и персонално, затова могат да си позволят в отношенията и личен елемент като изява на доверие. Като връх на това доверие в отношенията е прокарването на &bdquo;червен телефон&rdquo; между Москва и Вашингтон. Той почти не е използван, но самият факт, че съществува, внася елемент на спокойствие и сигурност в международните отношения. Така в международната политика се появява терминът &bdquo;разведряване&rdquo;.<br /> <br /> Блоковото противопоставяне и коопериране (забрана за ядрените опити в атмосферата, договорът за ПРО, ДОВСЕ и др.) стават възможни именно при тези условия. В противен случай трябва да бъдат сключени стотици двустранни договори между заинтересованите страни или да бъдат приложени слабо ефективни механизми и процедури в рамките на ООН.<br /> <br /> <strong>Конфликтът в НАТО</strong><br /> <br /> Единството на НАТО е нарушено рано в историята му с кризата, настъпила по време на президентството на Шарл дьо Гол във Франция. Дьо Гол протестира срещу монополната водеща роля на САЩ в организацията и срещу това, което той счита за &bdquo;специални отношения&ldquo; между САЩ и Обединеното кралство. В меморандум, изпратен до президента Дуайт Айзенхауер и премиер-министъра Харолд Макмилън на 17 септември 1958 г., той настоява за създаването на тристранно управление, което би поставило Франция на равна нога със САЩ и Великобритания.<br /> <br /> Считайки отговора, който получава меморандума му, за незадоволителен, Дьо Гол започва изграждането на собствени отбранителни сили. Той иска да предостави на Франция възможност, в случай на нахлуване на ГДР в Западна Германия, за сключване на отделен мир с Източния блок, вместо да бъде въвлечена в по-мащабна война между НАТО и Варшавския договор.<br /> <br /> През февруари 1959 г. Франция оттегля своя Средиземноморски флот от командването на НАТО. По-късно Дьо Гол забранява разполагането на чуждо ядрено оръжие на френска земя. Това принуждава Съединените щати да прехвърлят 200 военни самолета извън Франция и през 1967 г. да върнат на французите контрола над военновъздушните бази във Франция, с който оперират от 1950 г.<br /> <br /> През 1966 г. всички френски въоръжени сили са оттеглени от обединеното военно командване на НАТО, а всички чужди войски на НАТО на френска територия са помолени да напуснат страната. Това оттегляне принуждава преместването на SHAPE от Роканкур, близо до Париж, в Касто, северно от Монс, Белгия, на 16 октомври 1967 г.<br /> <br /> През 1974 г., като последица от турското нахлуване в Кипър, Гърция оттегля силите си от военната командна структура на НАТО, но със сътрудничеството на Турция, е приета обратно през 1980 г.<br /> <br /> <strong>След Студената война</strong><br /> <br /> Падането на комунистическите режими в Източна Европа и разпадането на Варшавския договор през 1991 г. премахва де факто основния противник на НАТО. Логично е Алиансът също да бъде разпуснат, но не стана така. Това обстоятелство дава на критиците основание да твърдят, че НАТО априорно е създадена като инструмент на САЩ за хегемония в Европа и в света.<br /> <br /> Критиките особено се засилват, след като НАТО се разширява с 12 страни от постсъветското пространство. През 2005 г. ученият Стивън Коен обявява, че при присъединяване на Източна Германия към Запада е поет ангажимент, че НАТО никога няма да се разширява на изток. Според Робърт Зелик, тогава служител на Държавния департамент на САЩ и участващ в преговорния процес &bdquo;Две плюс четири&ldquo;, това е погрешно схващане и никога не е поеман подобен ангажимент. През май 2008 г. Горбачов повтаря мнението, че такъв ангажимент е направен и че &bdquo;американците са обещали, че НАТО няма да се придвижи извън границите на Германия след края на Студената война&ldquo;.<br /> <br /> Като част от преструктурирането на организацията след края на Студената война, военната структура на НАТО е реорганизирана и намалена. Всичко това предизвиква стратегическа преоценка на целите на организацията, на нейния характер, задачи, и дори географски фокус. НАТО включва в дейността си политически и хуманитарни ситуации, които преди това не влизат в задачите на съюза. <br /> <br /> <strong>Мисии на НАТО</strong><br /> <br /> След края на Студената война и разпускане на Варшавския договор, НАТО за първи път се почувства с развързани ръце, за да използва силното си политическо и военно влияние при регулиране на горещи точки по света. Алиансът се намесва в райони с повишен риск от военен конфликт, независимо на каква основа се базират. Опитва се да противодейства на тероризма, като започва мащабни военни кампании главно в Близкия Изток. НАТО работи и си съдейства с много правителствени и неправителствени организации - от една страна, за да помага, а от друга да легитимира употребената сила.<br /> <br /> НАТО провежда съвместно с други държави мироналагащи или мироопазващи операции в Босна и Херцеговина (1992-1995), Косово (1998-1999), Афганистан (продължава от 2001), Ирак (2003).<br /> <br /> Операцията в Ирак започна с колосалната лъжа от страна на САЩ за наличие в страната на химическо оръжие и бази на &bdquo;Ал Кайда&rdquo;, после свали от власт диктатора Саддам Хюсеин, но трайно и силно дестабилизира региона. Досега са загинали над 120 000 мирни жители.<br /> <br /> Операцията ИСАФ в Афганистан започва под претекст, че ще бъде използвана военна сила за разоръжаване на бунтовнически групировки. Въпреки че войната там отдавна е приключила, масираното военно присъствие ще бъде запазено поне до края на 2014 г. Изборите утре (5 април 2014) в Афганистан няма да решат големия проблем как сегашният режим да се задържи на власт, докато силите на ИСАФ окончателно и безславно се изтеглят от територията на страната. Очаква се фактическият неуспех на мисията да доведе до криза в Алианса и да предизвика остра дискусия относно смисъла на съществуване на организацията и нейното бъдеще.<br /> <br /> <strong>Ганчо Каменарски, БЛИЦ</strong><br /> <br />