2.4.1982 г.: Започва аржентино-британската война за Фолкландските острови

<strong>История</strong><br /> <br /> Корените на конфликта се намират в споровете за собственост на отделна група от около 200 острова в южната част на Атлантическия океан на около 480 км източно от южния край на Южна Америка. За първи път те са открити и отбелязани на картата от холандски мореплаватели през 1600 г.<br /> <br /> През 1690 г. капитан Джеймс Стронг нарича тесния пролив между двата основни острова на името на британския министър на адмиралтейството виконт Фолкланд.<br /> <br /> Първият заселник на Фолкландските острови обаче е французинът Бугенвил, установил се там през 1764 г. Той дори построява форт, пристанището Луис на Източния остров.<br /> <br /> Отначало островите са познати като Ил Молин, защото са считани за остатък от френските острови Свети Мало. След година, през 1765 г., британците пак се появяват, но без да знаят, че французите вече са се установили на Източния Фолклендски остров, акостират на Западния Фолкландски остров, издигат флага на британското кралство, претендирайки, че териториите вече са под юрисдикцията на крал Джордж III, а после веднага отплават.<br /> <br /> След година пристигат първите британски заселници и са зашеметени да открият процъфтяващи френски колонии в Източен Фолклeнд и най-вече в пристанището Луис. Британците напускат островите през 1774 г. по икономически причини.<br /> <br /> Тогава испанците и французите са съюзници и тази територия е изцяло под испанска юрисдикция, след като Ил Молин са прехвърлени на Испания през 1767 г. (наречени по-късно Ислас Малвинас или Малвинските острови), а пристанище Луис било прекръстено на Пуерто Соледад.<br /> <br /> За три години испанците конфискуват териториите на британците и ги изгонват. След разгрома на Испанската империя в Латинска Америка, островите се превръщат в безстопанствена територия, ставайки примамлив обект за пиратски набези.<br /> <br /> През 1832 г. американският военен кораб &bdquo;Лексингтън&ldquo; прочиства Пуерто Соледад от разбойниците и еднолично го обявява за <em>&bdquo;свободна от всякакви попечителства зона&ldquo;.<br /> </em><br /> Боен кораб на кралската британска флота отплава към тази територия и през 1837 г. британците официално обявяват, че островите стават част от териториите на Британската корона. От този момент Ил Молин са известни като Фолкландските острови.<br /> <br /> Аржентинците по-късно също предявяват претенции към островите, които нарекли Лас Малвинас, щом отхвърлили испанското колониално господство в началото на XIX век. Те считат островите за наследство от испанската корона.<br /> <br /> Британците също предявяват своите претенции към островите, защото започват да ги окупират още от 1837 г., но по-важно е, че основната част от населението на Фолкландските острови се състои от британци, които искат да останат британски поданици и това е изконното им право.<br /> <br /> Всъщност островите са непривлекателно място за живот. Британски морски лейтенант тогава пише: <em>&bdquo;Заявявам, че това е най-омразното място, на което някога съм бил през целия си живот.&ldquo;</em><br /> <br /> В началото на XX век кралски морски офицер описва островитяните или &bdquo;келперите&ldquo;, както се наричали помежду си, като &bdquo;<em>пияна, изостанала от цивилизацията, без морал, упадъчна и ленива група отшелници&hellip; с няколко минимални изключения&ldquo;</em>. До 1982 г. островитяните са любопитна група апатични хора, разчитащи на отпусканите им от британците парични суми, както и на полуфеодалната Компания на Фолклeндските острови, която се грижи за икономическото им оцеляване. Всичките опити за приобщаване към Аржентина са напразни.<br /> <strong><br /> Стъпки към войната</strong><br /> <br /> На свой ред до 1976 г. Аржентина е разкъсвана от големи граждански въстания, от нестихващи партизански войни с лява насоченост, както и от новата военна хунта, застанала начело на аржентинското правителство.<br /> <br /> Изправена пред гражданските размирици и диктатурата в Аржентина, непримиримостта на островитяните от Фолклeндските острови да бъдат присъединени към Аржентина също нараства. Всъщност тази отвъдморска територия е в тежест на Великобритания и тя е склонна да се освободи от нея, но островитяните се вкопчват в доминиона. Лондон няма рационален ход.<br /> <br /> Апетитите на Аржентина силово да сложат ръка върху островите нараства. Затова през 1977 г. британският премиер Джеймс Калахан обръща внимание, че аржентинците се готвят за поредната стъпка по пътя към суверенитет. Пренебрегвайки протестите на официалните лица, той нарежда на една ядрена подводница да започне патрулиране край бреговете на Фолклeндските острови, която трябва да отклонява всякакви прояви на авантюризъм от страна на аржентинците.<br /> <br /> Преценявайки обстоятелствата, войнствено настроеният аржентински флот е разубеден да не напада Фолклeндските острови през 1977 г. Кризата отминава.<br /> <br /> В навечерието на Фолкландската война Аржентина се намира в тежка икономическа криза - инфлацията достига рекордните 140% на месец, 28 милиона аржентинци живеят в пълно отчаяние, като ситуацията се влошава най-много от септември 1981 г. до март 1982 г. Засилват се и масовите граждански протести срещу управляващата военна хунта.<br /> <br /> Правителството, начело с водача на новата хунта (декември 1981) генерал Леополдо Фортунато Галтиери, решава да повиши популярността си, като заложи на национализма и с бързи и лесни военни действия завземе Фолклeндските острови.<br /> <br /> Започват спешни военни приготовления. На 19 март 50 аржентинци слизат на остров Южна Джорджия и издигат аржентинското знаме. Британците усещат действията на аржентинския флот и в отговор предприемат политически стъпки.<br /> <br /> <strong>Войната</strong><br /> <br /> Решението за нападението е взето на 26 март 1982 г. и цели да се спечели една безкръвна победа. Независимо от бъркотията на предприетите в последната минута действия, обсъждания и предупреждения, на 2 април след полунощ аржентинският военноморски флот акостира в Мюлет Крийк, на югоизточния бряг на Източните Фолклeндски острови.<br /> <br /> Понеже никой не ги е засякъл, десантчиците натоварват на гръб своето въоръжение, потегляйки през мочурливите хълмове към Мууди Брук, който се намира извън пристанището Стенли. Призори атакуват спящите още британци в палатки, колиби, хангари и навеси на британския военноморски флот, стреляйки по сградите с автоматичен огън и хвърляйки в тях фосфоресциращи гранати.<br /> <br /> Британците набързо се осведомяват за ситуацията от тържествуващите аржентински радиопредавания. Те заемат окопите на отбранителните позиции около губернаторската резиденция. Битката за Фолкландските острови започва.<br /> <br /> До 8.30 ч. същата сутрин всичко приключва. Обградени от 900 души, въоръжени с тежки оръжия и без възможност за бягство, губернаторът Хънт нарежда на слабите си сили, десет пъти по-малобройни от аржентинските, да се предадат.<br /> <br /> Аржентинците не задържат пленниците &ndash; заловените британски военни заедно с протестиращия губернатор Хънт са натоварени на кораби и отпратени <br /> <br /> Официален Лондон и цяла Великобритания са в шок. Маргарет Тачър обаче решава да се бори. Тя е бясна на Външно министерство, че не оценило правилно намеренията на Аржентина.<br /> <br /> Следва парламентарен дебат. Изправена пред ръмжащата в неодобрение Камара на общините, тя признава миналите провали и провъзгласява ясно твърдите решения на правителството да възстанови британската гордост и чест. Когато депутати лейбъристи я питат какъв е смисълът да влязат във война за острови, на които живеят само пингвини, тя им отвръща: <em>&ldquo;Но това са британски пингвини!&rdquo;</em><br /> <br /> Тачър е обнадеждена от адмирал сър Хенри Лийч, британския министър на флота, който я уверява, че е възможно за британския флот да си възвърне обратно островите. В същото я уверява и нейният заместник Уилям Уайтлоу, който й заявява, че ако тя не застане на твърда позиция за битка, те ще загубят работата си до един-два дни. Затова Тачър нарежда да бъде изпратена мощна британска военноморска сила с изричната заповед да възвърне обратно Фолклeндските острови. <br /> <br /> Сред първите , атакували Фолкландските острови, са членовете на Морския отряд 8901, т.е. досегашния фолклeндски гарнизон на Кралския британски военноморски флот, командван от майор Майк Норман. Със статут на доброволци, британците изпращат моряците под името рота &bdquo;Джулиет&ldquo;. Рота &bdquo;Джулиет&ldquo; незабавно атакува Маунт Хариет заедно с хората на полковник Ник Вокс през юни 1982 г. Тази операция по-късно е определена от професионалистите като най-фината пехотна нощна акция след Втората световна война.<br /> <br /> На 14 юни всичко приключва. Флагът на ООН се издига над пристанището Стенли и 11 хиляди уморени аржентински войници повличат уморените си крака към летището, за да си заминат вкъщи, разбити и победени.<br /> <br /> Аржентински дипломат заявява, след като всичко приключва: <em>&bdquo;Никога не сме си и помисляли, че в отговор британците могат да изпратят такава огромна военноморска сила. Ако си го бяхме помислили, скептиците в Буенос Айрес щяха да имат неоспоримото доказателство, за да се противопоставят на предложенията на аржентинския военноморски флот за нападение.&ldquo; <br /> </em><br /> Всъщност аржентинската окупация не била жестока. Аржентинските въоръжени сили били най-меките от всички тирани, които някога окупирали Фолклeндските острови. Те са водени от внимателния и вежлив командир Марио Бенджамин Менендез, който е работил на островите, познавал добре островитяните, говорел английски, знаел за традициите им и спазвал начина им на живот.<br /> <br /> По думите на един островитянин:<em> &bdquo;Никога не съм се притеснявал, когато аржентинците бяха тук. Те бяха отделно от нас и се стараеха да не ни притесняват. Много рядко можеше да ги срещнеш, понеже стояха настрана. Единственият път, когато наистина се уплаших, беше, когато британските парашутисти завзеха пристанището Стенли. Те бяха като футболни хулигани с пушки, които стреляха върху всички, хвърляха и крещяха, като даже се притесних да не ме изнасилят&hellip; Британците бяха ужасни.&ldquo;<br /> </em><br /> Всъщност най-явното насилие на аржентинския режим, освен военновременните полицейски часове и прекъсването на електричеството, е искането всички да започнат да карат колите си вдясно на пътя. Когато един островитянин обява това за тирания, учудените аржентинци само посочват, че така щяло да бъде най-безопасно за всички, включително и за островитяните. Обяснението било, че тогава пристанището Стенли било пълно с млади аржентински доброволци, който карали тежкотоварни камиони и които дотогава карали само отдясно. Островитяните трябвало да се съгласят с това обстоятелство.<br /> <br /> <strong>Войната в океана</strong><br /> <br /> На 4 май 1982 г. пет аржентински щурмови самолета &bdquo;Супер Етандар&rdquo;, насочвани от разузнавателен самолет &bdquo;Нептун&rdquo;, се насочват към английско корабно съединение край Фолклeндските острови.<br /> <br /> Два от самолетите са въоръжени с по една френска ракета ММ38 &bdquo;Екзосе&ldquo;. Двойката поддържа скорост от 900 км/ч на височина около 40 м над морското равнище. На 46 км от английските кораби се вдигат до 150 м, включват собствените си радари и захващат целите си. Радарите им работят не повече от 30 секунди, за да избягнат евентуалното им засичане от англичаните.<br /> <br /> Ракетите са изстреляни от дистанция около 37 км. Захванатите цели са ескадреният миноносец &bdquo;Шефилд&ldquo; и ракетната фрегата &bdquo;Плимут&ldquo;. От &bdquo;Плимут&ldquo; откриват навреме опасността и близо 40 секунди изстрелват облаци пасивни смутители и топлинни &bdquo;капани&rdquo;, по които сработва главата за самонасочване на ракетата и тя пропуска целта си.<br /> <br /> Екипажът на &bdquo;Шефилд&ldquo; открива изстреляната по него ракета само 5-6 секунди преди тя да го удари. Ракетата попада в района на втората палуба под контролната кула на височина около 2 м над ватерлинията. Бойната ѝ част не избухва, но кинетичната ѝ енергия причинява големи разрушения, а остатъците от ракетното гориво се разливат и избухва пожар, прекъснал веднага електрозахранването на кораба. След 5 часа безрезултатна борба с пожара, екипажът напуска кораба, който по-късно потъва. Загиват 20 души, 24 са с тежки изгаряния.<br /> <br /> Куриозното е, че на &bdquo;Шефилд&rdquo; се намира командния пункт на ПВО на морската групировка. Освен това на дъното на Атлантика се оказва поне една ядрена бойна глава.<br /> <br /> На 25 май отново два самолета &bdquo;Супер Етандар&rdquo; атакуват английско корабно съединение, включващо самолетоносачите &bdquo;Инвинсибъл&ldquo; и &bdquo;Хермес&ldquo;. Самолетите включват радарите си на дистанция 80 км и изстрелват две ракети &bdquo;Екзосе&ldquo; от разстояние 48 км.<br /> <br /> Този път аржентинците са открити своевременно и корабите от охранението, както и вдигнатите вертолети, поставят голям облак от диполни отражатели (станиолови ленти). Преминавайки през него, ракетите губят целта си и захващат пригодения за авиотранспорт контейнеровоз &bdquo;Атлантик Конвейър&ldquo;, намиращ се на 6 км от &bdquo;Хермес&ldquo;. Двете ракети удрят кораба и не след дълго той потъва. Убити са 12 души, на дъното на морето отиват и 3 вертолета &bdquo;Чинук&ldquo;, 12 вертолета &bdquo;Уесекс&rdquo; и голямо количество резервни части за вертикално излитащите самолети &bdquo;Сий Хариър&rdquo;.<br /> <br /> На 30 май самолет &bdquo;Супер Етандар&rdquo; атакува самолетоносача &bdquo;Инвинсибъл&ldquo; с една ракета &bdquo;Екзосе&ldquo;, но тя е поразена от 114-мм зенитно оръдие на ескадрения миноносец &bdquo;Ексетер&rdquo;. За сметка на това двойка изтребители &bdquo;Скайхок&rdquo; атакуват самолетоносача, улучват го с няколко 230-кг бомби и го изваждат задълго от строя.<br /> <br /> Последното използване на &bdquo;Екзосе&ldquo; в този конфликт е на 12 юни. Ракетата е от варианта ММ39 с корабно базиране, но е изстреляна от импровизирана пускова установка, монтирана на камион, по намиращия се на около 18 мили от брега разрушител &bdquo;Гламорган&ldquo;. Ракетата удря кораба в 6:37 часа сутринта в левия борд. Тя също не се взривява, а рикошира в корабния хангар, където унищожава вертолет &bdquo;Уесекс&ldquo; и предизвиква силен пожар, който е потушен след около 3,5 часа. Загиват 13 души, 17 са ранените, а корабът е отправен на продължителен ремонт в Портсмът.<br /> <strong><br /> Резултати и последствия</strong><br /> <br /> Загубите и на двете страни в конфликта са неприемливо високи: убити са 255 британци и 649 аржентинци. Отделно са британските кораби и вертолети. Така по ирония на съдбата британците заплащат във войната по-висока цена, отколкото за мисията на разрушителя &bdquo;Ендуранс&rdquo; да държи под око Фолкландските острови и да защитава интересите на кралството през 1981 г.<br /> <br /> След войната вече е немислимо островите да се дадат обратно на Аржентина, а любопитният исторически парадокс е в това, че островитяните сменят една окупационна армия с друга: през следващите четири години там е построена новата военновъздушна база Маунт Плезънт, която да защитава Фолкландските острови, а кралския флот редовно патрулира във водите на Югозападния Атлантик от своята база в Меър Харбър близо до Маунт Плезънт. Те служат за подкрепление на новопристигналия британски гарнизон на брега, оборудван с комуникационно-отбранителна техника.<br /> <br /> Войната има силен вътрешнополитически ефект и в двете страни. Загубата на Аржентина довежда до още по-широки протести срещу военното правителство, които ускоряват падането му. В същото време патриотичната вълна във Великобритания помага на министър-председателката Маргарет Тачър да спечели изборите през 1983 г.<br /> <br /> През октомври 1982 г., докато представителите на кралския флот и парашутистите маршируват победоносен парад в Лондон, висш държавен служител от британското министерство на външните работи се навежда към един от членовете на разузнавателния щаб на отбраната на балкона, от който се наблюдавало грандиозното шествие:<em> &bdquo;Знаеш ли, Хари, всичко това показва резултатите, които се получават, когато един отчайващо непопулярен, долнокачествен автократ бъде оставен да използва една международна авантюра, за да поласкае обществото и да спечели популярност и най-вече да се отърве от проблемите вкъщи.&ldquo;<br /> </em><br /> Членът на разузнавателния щаб на отбраната кимва: &bdquo;<em>Чарлз, тук си абсолютно прав. Да, Галтиери и хунтата наистина се провалиха.&ldquo;<br /> </em><br /> Служителят от британското министерство на външните работи изсумтява с отвращение. <em>&bdquo;Галтиери? Аз говоря за Маргарет Тачър!&ldquo;<br /> </em><br /> <strong><em>/По книгата на Джон Хюз-Уилсън &bdquo;Най-големите гафове в света на разузнаването&rdquo; и други публикации в интернет/<br /> </em></strong><br /> <br />